Бургас – Александруполис печеливш само за руските фирми

Бургас – Александруполис печеливш само за руските фирми

България може да се окаже без печалба от бъдещата експлоатация на петролопровода Бургас – Александруполис и без гаранции срещу потенциална екологична катастрофа в Бургаския залив. Това става ясно от отговорите на министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов в парламента относно бъдещето на тръбата.

В петък Гагаузов се опита да убеди народните представители Иван Иванов (ДСБ) и Мария Капон (независим), че Русия е отстъпила пред българския натиск и е гарантирала транзита на петрол по бъдещата тръба, която е проектирана за 35 млн.тона годишно, с опция капацитетът ѝ да се увеличи до 50 млн.тона. Това, което министърът съобщи буквално е, че на 9 ноември 2007 г. руската държавна компания “Транснефт” е подписала протокол с проектната компания “Бургас-Александруполис” АД- България, в който е поела  задължението да предостави гаранции за запълване на петролопровода с  количеството нефт, необходимо за проектното финансиране.

Практически това означава, че “Транснефт” е поела ангажимент единствено за количествата петрол, при които банките ще отпуснат кредити за строителството на тръбата. Според специалисти от бранша, за трасето на Бургас – Александруполис, това са 18 – 20 млн. тона годишно. Финансиращите институции изискват от компанията, която ще експлоатира съоръжението, да докаже, че има осигурени количества петрол – обикновено половината от капацитета, с 1/2 от които ще може да покрива преките си експлоатационни разходи и вноските по кредита. За печалба обаче и дума не може да става при подобна запълняемост на тръбата, коментираха експерти пред Mediapool.

Известно е, че нефтодобивните фирми печелят не от транзита на суровината, а от продажбата на крайния продукт. Докато България и Гърция ще трябва да разчитат само на сумите от транспорта на суровината. За южната ни съседка се появи информация, че е успяла да договори участие на флота си при транзита на нефта.

Асен Гагаузов поясни, че руската страна направила съответните отстъпки за гаранцията на петролните количества в резултат на “публикации в средствата за масова информация в България и Гърция”. Той уточни, че на срещата в края на август, руските компании “Транснефт”, “Газпромнефт” и “Роснефт” са поставили пред българските и гръцките компании два варианта за участие в Международната проектна компания (МПК). При първия вариант, руските фирми ще осигурят 51 процента запълняемост на тръбата, а решенията в МПК да се вземат с обикновено мнозинство.

При втория вариант, руснаците също осигуряват 51 процента от нефта, а останалите две държави съответно по 24 на сто. Решенията в МПК, която ще е факт до дни, обаче трябвало да се вземат с мнозинство от 74.5%. 

Пробивът в руската позиция бил резултат от среща на 21 септември в Париж, организирана по българска инициатива между юридическите консултанти на отделните акционери. А в началото на ноември Русия е отстъпила напълно, поясни министър Гагаузов. В представения анализ за запълняемост на съоръжението, като гарант е посочен “Транснефт”, поясни той.

По съоръжението ще се транспортира и каспийски петрол от държавната “Казмунайгаз” и американската нефтодобивна компания “Шеврон”.

По-рано през тази година, президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев се ангажира пред руския държавен глава Владимир Путин да осигури за тръбата 17 млн.тона петрол чрез “Казмунайгаз”.  До този момент няма сигурна и официална информация, че “Шеврон” ще се включи в проекта. Според неофициална информация на Mediapool, американската нефтодобивна компания не планира това.

Алтернативен подход  

Според Гагаузов, руската държавна фирма “Транснефт” е представила алтернативно предложение, което гарантира на акционерите увеличаване на приходите на компанията и съответно по-висока възвращаемост на инвестицията им. В какво се състои този “алтернативен подход”, министърът не обясни. Експерти от бранша коментираха, че е важно да се уточни къде точно ще се формира печалбата на компанията. Нефтодобивните фирми обикновено не желаят да плащат на всяка страна поотделно таксите за транзит и сумата върху количествата се плаща на входа – т.е. в българската фирма на “Бургас-Александруполис”. Ако акционерите не са регламентирали точно по какъв начин ще се разпределят транзитните такси между българската и гръцката фирма и отношенията им с фирмата-майка, която ще е регистрирана в Холандия, има опасност да възникнат конфликти между двете съседни страни. Не сме застраховани от неприятности по повод крайната печалба и ако българското дружество директно изпраща приходите от транзитните такси във фирмата – майка и тя съответно да ги разпределя към двете регионални фирми.

Експерти коментираха, че за България ще остане евентуално печалбата от транзитните такси и опасността от екологична катастрофа при евентуален разлив.

Народният представител от ДСБ Иван Иванов каза, че еврокомисарят по транспорта Жак Баро е коментирал на среща с него, че е бил възмутен от възрастта на руските кораби, които причиниха разлива в Керченския пролив между Азовско и Черно море. Той попита министър Гагаузов, как страната ни ще се защити максимално от потенциална екокатастрофа.

Според Гагаузов, има поставено изискване за танкерите да са двойно дъно и на не повече от 10 години.

Екофонд от дивидентите

Освен това, коментира регионалният министър,  по предложение на България, МКП ще създаде фонд “Екологична сигурност”, в който ще се отчисляват част от получените дивиденти. Той не каза какви средства ще се заделят, ако фирмите не реализират печалба от съоръжението.

В края на ноември заместникът му Калин Рогачев отрече, че ще се прави специален фонд за Бургас-Александруполис, в който трите държави ще вложат средства. Първоначалното намерение, обявено публично, беше тези средства да се ползват за изчистването на евентуален нефтен разлив. 

Според Гаагузов се предвижда част от транзитните такси да се реинвестират в районите, през които минава тръбата, по механизъм, одобрен от финансовото министерство. Единственото, чрез което ще се гарантира отговорността и финансирането на мерките около изчистването на евентуален нефтен разлив в Бургаския разлив, е застрахователна полица в полза на държавата, поясниха за Mediapool запознати. При всеки разлив, особено при такъв от размера на Керченския пролив, разходите по преодоляването на екологичните щети започват веднага, а покриването им от застрахователите става след известно време.

Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: