Бургас-Александруполис в "Страната на чудесата"

България ще е "опитното зайче" за руските фирми при строителството на разтоварни буйове в Бургаското пристанище, съобщиха за Mediapool във вторник отлично информирани източници.

След завръщането на българската делегация от кметове, областни управители, кметове и еколози от тридневното посещение на нефтеното пристанище в Приморск - Русия, Стефан Гунчев, шеф на политическия кабинет на министъра на регионалното развитие Асен Гагаузов и председател на борда на българската компания по проекта Бургас-Александруполис, обяви, че няма утвърден вариант за технологията, по която ще се разтоварва нефта в Бургаския залив. Това ще е ясно до 8 месеца, допълни той.

Проблемът на руската държавна фирма "Транснефт", която строи и управлява всички тръбопроводи на територията на Русия, е, че има опит само в изграждането на пристанищни терминали. Това е било признато и от шефовете на порта в Приморск, които на въпрос експлоатират ли буйове за разтоварване на петрол, са отвърнали, че нямат такава технология.

Единственият тръбопровод в Русия, при който суровината се разтоварва на буйове, е Каспийският тръбопроводен консорциум (КТК), коментираха експерти. Това обаче е и единствената тръба, която не е изцяло държавна и в проекта участват големи нефтодобивни компании като "Шеврон" (15%), "Лукойл" ( 12.5%) и "Шел" (7.5%), и е използван техният опит при строителството на тръбата.

Източници на Mediapool коментираха неофициално, че именно липсата на познания и на достатъчно количества петрол, са причина за огромния натиск, който руската държава оказваше върху американците от "Шеврон" да участват в строителството на съоръжението. Досега обаче те не са потвърдили намерението си да се включат и в момента руската държавна "Транснефт" не е готова с решението за типа на входната разтоварна инфраструктура.

Председателят на българската фирма в проекта Стефан Гунчев обясни, че буйовата система била по-евтина от разтоварната в пристанище. Ако държавните строители все пак рискуват и решат да строят буйове, без да познават добре тази технология, това им действие ще заплаши сериозно екологията на морския бряг в региона. В този случай обаче, фирмите в Международната проектна компания, която притежава нефтената тръба, ще се опитат да прехвърлят отговорността за екологичните щети върху правителствата на трите държави.

Това фактически бе потвърдено от думите на Гунчев, който във вторник заяви пред агенция "Фокус", че "гаранцията за изграждането и екологичните параметри на нефтопровода Бургас – Александруполис е не само на фирмите, които участват в тази международна проектна компания, а и на министър-председателя на Гърция, президента на България и президента на Русия".

Освен с безпочвените, но твърди гаранции за опазването на екологията в района, родните държавници заляха обществеността с легендарни разкази за бъдещите ползи от нефтената тръба. За съжаление, повечето от тях граничат по-скоро с митичното, отколкото с реалното.

Ще купим два танкера между 150 и 250 хил. тона, обяви Гунчев. Те ще се стопанисват от държавната "Техноекспортстрой", която е под шапката на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), и държавната "Булгаргаз", под шапката на Министерство на икономиката и енергетиката (МИЕ). "Няма да позволим петролопроводът да се обслужва със стари корита", зарече се още Гунчев и поясни, че именно с тези два танкера ще се превозва от Новоросийск до Бургас петролът от българската квота от 24.5 на сто.

От думите му не става ясно за каква квота става въпрос, след като последно българските държавници обявиха, че Русия се е отказала от претенциите си към българските и гръцките участници да осигурят количества петрол за тръбата в рамките на дяловото им участие в проектната компания.

Капацитетът на тръбата е планиран за транзит на 35 млн. тона суров петрол. Ако квотата на българските фирми е 24.5 на сто, както изненадващо обяви Стефан Гунчев, то двата танкера ще трябва да превозят 8 575 000 тона суров петрол годишно.

Според специалистите в бранша е невъзможно да се накарат нефтодобивните фирми да возят суровината си с танкери, които не желаят. Ако се случи изтичане и авария в морето, то фирмата, чиято собственост е суровината, носи отговорност за екокатастрофата, поясниха хора от бранша. По тази причина и сериозните нефтодобивни фирми много внимават да не забъркват името си в подобни ситуации и всяка от тях има договори с големи транспортни компании, които да возят суровината.

Друг е въпросът, че цената на един нов танкер от 150-160 хил. т е 65-70 млн. долара.

Освен, че родните държавни фирми ще купуват нефтени танкери, ще строим още и рафинерия по трасето на тръбата, стана ясно от думите на шефа на кабинета на Гагаузов. "Никой не ни е забранил и ние да си изградим още една рафинерия по трасето на нефтопровода. Никой не ни е забранил да печелим", каза той.

Не е ясно обаче как ще се отклоняват количества за въпросната рафинерия, при положение, че в договорката за петролопровода не е предвидено количества от тръбата да отиват за нуждите на страната, през чиято територия ще минава трасето.

За сравнение в споразумението за газопровода "Южен поток" е записано, че част от транзитирания обем ще се ползва от България. Това е предвидено и за тръбата "Набуко".

За подобна клауза в меморандума за Бургас-Александруполис (ако въобще има такава) досега не е обявявано.