Бургас – Александруполис “засилва хватката на Путин” в Европа

Европейските медии коментират в петък, че подписаното преди ден от България, Гърция и Русия споразумение за петролопровода Бургас-Александруполис “засилва хватката на Путин” върху европейския енергиен пазар.

Отбелязва се, че стойността на проекта е 1,25 млрд. долара и че реализацията му ще помогне да се разтовари трафикът на танкери през Босфора и да се осигури на Русия по-голям достъп до Средиземно море.

Русия, която контролира 51% от новия петролопровод, обезпечава една трета от всичкия нефт за ЕС и 40 на сто от необходимия му природен газ, посочва в статията си британският в. “Таймс”.

Вестникът цитира думите на президента Путин, че бъдещият проект ще укрепи връзките с американските и други петролни компании, които действат в Каспийския район. САЩ се надяват, че този петролопровод е възможност за разширяване на маршрута на оглавявания от “Шеврон” Каспийски тръбопроводен консорциум (КТК), който транспортира нефт от Каспийско до Черно море, пише “Таймс”.

Заглавието на “Гардиан” е “Русия засилва контрола върху енергийните доставки в ЕС”. В статията се отбелязват думите на руския президент Путин, че проектът ще е от полза не само за участващите в него три държави, а на “всички без изключение страни от региона и на европейския континент като цяло”.

“Гардиан” посочва, че договорът се подписва в момент, когато сред лидерите на ЕС расте безпокойството за зависимостта от руския нефт и газ. Настоящото споразумение засилва тази зависимост в период на съмнение към надеждността на Москва като енергиен доставчик.

Въпреки това гръцкият премиер Караманлис заяви в четвъртък, че благодарение на тази тръба “Гърция и България се появяват на световната енергийна карта.”

Споразумението се подписва година след завършването на строителството на конкурентната тръба между Азербайджан и Турция, която се разглежда като подкрепян от САЩ опит да се намали монопола на Русия като основен енергиен доставчик в региона.  

Експертите изтъкват колко важно е да се диверсифицират енергийните източници за Стария континент, но вместо това Европа все повече изпада в зависимост от Русия, пише испанският в. “Ел Паис” по повод проекта Бургас - Александруполис.

Петролопроводът ще заобиколи натоварения от морски трафик пролив Босфора, но отново ще бъде с участието на Русия, пише в. "Ню Йорк таймс".

Дълго обсъжданият проект ще повиши доставките на петрол за Европа, но дава на Русия контрол върху значима част от европейската енергийна инфраструктура и ще представлява конкуренция на подкрепения от САЩ проект Баку-Джейхан, отбелязва изданието. 

“Почти идеален”

Проектът е почти идеален - той значително засилва позициите на Русия в транзита и не предизвиква възражения у геополитическите ѝ противници. Много повече ги тревожи нарастващата зависимост на Европа от руския газ, коментира "Ведомости".  

Борбата за Босфора и Дарданелите винаги е била сред най-важните направления в руската политика. С новото споразумение Русия донякъде отслабва зависимостта си от Турция, но ролята на проливите ще остане огромна, тъй като и след изграждането на новия тръбопровод през тях ще минава голям дял от руския износ на нефт и сухи товари, казва за "Ведомости" руски икономист.

Осъществяването на проекта Бургас-Александруполис рязко би укрепило позициите на Русия в енергийния диалог с Евросъюза по всички въпроси, убеден е германски наблюдател, говорил пред вестника, цитиран от БТА.

Москва обаче не ще може да използва влиянието си, за да възпрепятства европейските проекти за транспорт на горива, заобикалящи Русия, като газопровода "Набуко". Нито България, нито Гърция не биха се решили явно да подкопаят стратегията на ЕС за енергийна сигурност, подчертава пред "Ведомости" лондонски експерт.

“Известия” пише, че Русия, Гърция и България сключиха нефтотранспортен съюз.

Русия най-сетне постигна подписването на договор за строежа на трансбалкански петролопровод, заявява "Время новостей".

Вашингтон дълго време упорито възпрепятстваше ускоряването на проекта. За него очевидно спомогна и промяната в общополитическата ситуация - през 2004 г. гръцкото правителство бе оглавено от Костас Караманлис, представител на прочута местна политическа династия, която не търси излишно тясна дружба със САЩ. При все че потвърждава традиционния съюз между Гърция и САЩ, Караманлис е привърженик на европейската ориентация на страната си, отбелязват руски дипломати, цитирани в изданието.

Напоследък Вашингтон също промени акцентите в политиката си. Матю Брайза от Държавния департамент на САЩ подкрепи проекта Бургас-Александруполис - очевидно поради интереса към него от страна на американската компания "Шеврон", добавя "Время новостей", цитиран от БТА.

Дни преди визитата на Путин в Гърция Брайза пристигна в Атина, за да увещава разбунтувалите се гърци, пише "Комсомолская правда", който съзира в това "последния опит на американците да осуетят споразумението".

Младият гръцки премиер Караманлис обаче безстрашно и бойко отвърна: "Не виждам защо това трябва да е тема за преговори с някого". Твърде ценни думи за Москва. Неслучайно в Гърция се говори, че този енергиен договор с Русия със сигурност няма да е последният, отбелязва "Комсомолская правда".

Вашингтон реагира положително

Държавният департамент на САЩ реагира положително на споразумението за петролопровода Бургас - Александруполис, заяви говорителят на ведомството Шон Маккормак, цитиран от ИТАР-ТАСС.

Петролопроводът ще допринесе за диверсифицирането на доставките на енергийни ресурси за Европа и на тяхното транспортиране. "По отношение на споразумения от този род ние нямаме нищо против", каза Маккормак.

Говорителят отбеляза, че съществуват редица други проекти за строителство на петролопроводи, при които е важно европейските страни и доставчиците на енергийни ресурси, в това число и Русия, да си сътрудничат и действат, като спазват пазарните принципи.

Още по темата
Още от Свят