Бурното човешко развитие опустошава природата

Стремежът към развитие на човечеството има опустошителен ефект върху природата, предупреждава експертен доклад на Кембриджския университет за икономическите, санитарни и социални аспекти на икономическия растеж, цитиран от Франс прес и Ройтерс.

Докладът от 602 страници, поръчан преди две години от британското правителство, е изготвен от международни специалисти под ръководството на професора по икономика в университета в Кембридж Парта Дасгупта.

Според експертите, докато световният брутен национален продукт (БНП) на човек е нараснал двойно от 1992 година, то "естественият капитал" - оценката за ползите, предоставяни от природата - е намалял с 40 процента на човек.

"Човечеството е постигнало невероятно развитие през последните десетилетия, но начинът, по който е постигнат този успех, е на опустошителна за природата цена", посочват авторите на проучването.

Те призовават за постигане на ново равновесие между човек и природа, като припомнят многобройни други проучвания за тесните връзки между съхраняването на биоразнообразието и условията за човешкия живот, по-специално по отношение на здравето.

Сегашното масово изчезване на живи видове подкопава производителността, устойчивостта и адаптивността на природата, се казва в доклада.

Вече видимите последици от тези загуби, като сегашната пандемия от Covid-19, благоприятствана от преобразуванията на земите (по-специално обезлесяването заради земеделието) и експлоатацията на някои диви видове, вероятно са само видимата част от айсберга, ако икономическото развитие на човечеството продължи без промени.

"Ние сме напълно зависими от природата", предупреждава в предговор към доклада британският екоактивист и автор на документални филми Дейвид Атънбъро. "Тя ни дава въздуха, който дишаме, и всичко, което ядем. Но ние толкова я съсипваме, че много от нейните екосистеми са на ръба на срива", допълва той.

В доклада се подчертава, че икономическите модели, основани единствено на растежа, не включват ползите, извличани от биоразнообразието.

Затова често пъти програмите за защита на природата са недофинансирани, а сектори като изкопаемите горива или интензивното земеделие, чиито ефекти върху биоразнообразието и глобалното затопляне са доказани, получават всяка година инвестиции от 4 до 6 трилиона долара.

Тези модели на инвестиции, повечето от които са подкрепяни от държавите, обострят проблема, като се плаща на повече хора да експлоатират природата, отколкото за нейното съхранение, изтъкват авторите. Те призовават да се замени едностранното традиционно осчетоводяване на растежа (БВП) с изчисляване на икономическото добруване, отчитайки ползите, предоставяни от природата.

Но такава преориентация към по-устойчив растеж изисква системични промени - по-специално декарбонизация на енергийната система - осъществявани чрез политическа амбиция, координация и воля, подобни и дори по-мащабни от "плана Маршал" за икономическо възстановяване след Втората световна война, отбелязват авторите на доклада.