Буря в чаша боза

Отново и пак. Жаля онези болезнено бдителни млади журналисти, които схващат превратно същността на професията си. И напоследък не пропуснаха да създадат медиен шум от съвсем банален казус: избора или неизбирането на конкретен кандидат за директор на Института по социология при БАН.

Всъщност тъкмо в този случай повод за протести няма, понеже и Уставът, и Правилникът за такъв избор са приети от Общото събрание на Академията, в чийто състав е бил и проф. Георги Фотев. Налице и на разположение на интересуващите се от тристепенната процедура са протоколите по избора.

Макар да сме управлявани най-демократично, едва ли някога всеки мераклия за власт ще я добие - все ще има спечелил и неспечелили даден избор. Нека си представим що би станало, ако неизбраните вземат да инициират до един по един кръстоносен поход срещу неугодилия им електорат! За късмет, в актуалния казус загубилият е единствен. Затуй пък е мобилизирал значителни бойни, сили. Стараем се да разберем негодуванието му: управлявал е института си в течение на 13 години; настоява за още четири. Не иска да приеме, че във властта е както в брака: първоначално харесван, с годините овехтяваш, отпускаш се в рутина, омръзваш на семейството си, то се разцепва на "за" и "против" - знак, че е неминуемо да се оттеглиш. Елементарна закономерност, срещу която е неразумно да риташ.

Броят ли се случаите на изборни загуби през периода, когато проф. Г .Фотев е изконсумирал три мандата, та го е потресъл провалът му в борбата за четвърти? До степен да клейми академичната общност и да оспорва принципите, практиката на нейната автономност.

Отчайващото е, че акцията му намери почва в нашата уж толерантна и обективна преса. Под пространна редакционна бележка в. "Труд", твърди, че "Ръководството на БАН погазва демократичния избор и без да се съобразява с резултатите от първите два кръга, назначава на ръководната длъжност конкурента на проф. Фотев." Следват три материала бомбастични заглавия. "Репресията е срам за управата на БАН",например. Ценейки качествата на политолога О.Минчев, не вярвам да е поднесъл своето мнение окачествявайки като репресия тайното гласуване на УС. Според същата процедура в БАН са бивали произвеждани за трети път изборите на десетки директори. Вотът се основава на събеседване, в което всички кандидати за овакантеното място излагат своите управленски концепции. И неведнъж се е случвало тъкмо УС да не възприеме вота на двете предишни инстанции заради зависимостта им от досегашния директор, който държи да остане и бъдещ. Или пък загдето предпочита концепцията на конкурента му. Освен всичко УС от 1989 насам се е старал да издига по-млади учени на ръководни постове. Прочее, абсолютно неубедително е заключението, че имаме среща със "заговор на низшите срещу можещия".

Вече по твърдо наложилото се клише, една чисто процедурна случка е трябвало да бъде превърната в поредния медиен екшън с политическа подкваса: сини срещу червени естествено.

На това неясно защо лепят етикета на безобидната дума "инсинуация" ("намек" на французки). А се касае до по-точното - "интрига". За която, уви, е инициатор самият потърпевш, сиреч неизбран: през юли т.г., пак след неизбирането му за академик, той нарича колегата си учени по обществената част "мухлясали комунистически мозъци".

Не съм сигурна, че не бих реагирала на подобно оскърбление, ако бях от тях. Реагирал проф. Стоян Михайлов, сгръмосаният от ТЖ секретар по идеологията на ЦК на БКП. Написал и разпространил протестна декларация, която не била взета под внимание нито от Института по социология, нито от УС или Ръководството на БАН - обсъдена била само в Отделението за обществени и хуманитарни науки към Събранието на академиците, което няма никакви прерогативи в изборите на деловия състав на Академията. Важен факт, съвсем неизвестен на публика и журналисти: Академията се управлява от академиците! - смятат те. И следва заглавие пак във в. "Труд" -"Бивш секретар на ЦК на БКП посочи директора".

Е, това е прекалено, бозата преля. Изключено е проф. Петко Симеонов да не бъде наясно, че "УС е взел решение...съобразено с духа и смисъла на декларацията на член-кореспондент Стоян Михайлов."

И смешно е, и тъжно. Вече споменах, че ако някой би желал да проникне в същността на казуса, има всички възможности, но не го желае. По-съществено обаче е следното: организацията на медийната офанзива. Защо в нея се включиха уважавани наши социолози, на които безусловно са явни личните основания на ПРОФ. Фотев да се представи за жертва на политически инсинуации - един път от страна на "мухлясалите", втори път от "низшите срещу можещия". Логично е благовъзпитаните, добронамерени ученици да откликнат в подкрепа на своя стар учител, но нямаше защо да я осъществят с всички средства и в ущърб на цялата научна общност, в ущърб на престижа ѝ.

С неудобство ще заключа накрая: олелията, която проф. Фотев вдигна около управленските си амбиции, предизвика някои академични среди да се запознаят с творчеството му. То едва ли подкрепя неговата теза, че днес бива репресиран от БАН като демократ. Дето са казали римляните: "Думите отлитат, написаното остава".

И за какво на един утвърден учен е дотолкоз необходимо да управлява себеподобни?

Б.а. Вярно е, че екшънът приключи, но ни остави и поука: в разгара му предложих горния материал на в. "24 часа" Беше спрян, загдето в него съм нападала братския вестник "Труд". Не можело така. Не се ли намножиха примерите със спрени мнения? Нещо взе да ни напомня 19 май 1934, блян за всеки цар: никакви партии, обаче цензура!

Споделяне

Още от България

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?