Буш, Ирак и ООН

Администрацията Буш е ангажирана в политическа битка в ООН по случая Ирак. Това не е рутинна юридико-дипломатическо случка. Това е казус, в който Вашингтон и ООН разиграват запаса от доверие към себе си.

Фактите са познати. В понеделник, 1 октомври, във Виена ООН и Багдад се разбраха по условията за връщане на инспекторите по разоръжаване в Ирак. Но Вашигтон не иска те да заминат без да има нова резолюция, която да дефинира по-взискателно, отколкото в предишните резолюции, мандата на инспекторите. Новата резолюция би трябвало да предвижда прибягването до сила от един от членовате на Съвета за сигурност, ако той прецени, че Ирак не играе честно.

Великобритания поддържа тази линия. Другите три страни постоянни членове на Съвета за сигурност - Китай, Франция и Русия - не са съгласни. Париж предлага формула, която изглежда смислена: първо да заминат инспекторите, което ще позволи да се проверят намеренията на Саддам Хюсеин, а след това, в случай на обструкции от страна на иракските власти, въпросът да се върне в Съвета за сигурност, за да се реши за евентуално изпозване на сила.

Дебатът е започнал и ще продължи през следващите дни. Позицията на Вашигтон обаче щеши да бъде по-силна, ако Джордж Буш не беше използвал в този случай думи, които са близо до лицемерието. Президентът, който не известен със загрижеността си за ООН, оцени че сега бъдещето на организацията е поставено на карта.

Обединените нации трябва да действат, каза той в края на септември. Време е организацията да реши дали ще бъде сила в служба на доброто и мира или ще има бъдеще на форум за стерилни дискусии. На 12 септември, обръщайки се към Общото събрание , той предупреди "Случаеят Ирак ще покаже дали ООН все още съдържа смисъл".

"Този случай", а не другите...Иначе казано, фактът, че САЩ никога не са си мръднали пръста, за да приложат множеството резолюции на Съвета за сигурност, останали до днес мъртви текстове, остава без значение. Ще се вземе под внимание само прилагането на резолюциите срещу Ирак. Палестинският представител в ООН имаше добрата възможност да припомни, че срещу 17 лошо прилагани или неприлагани резолюции срещу Ирак, стоят 28 други, постоянно нарушавани резолюции, по израелско-палестниския конфликт - като се започне с тези, които осъждат окупацията на палестниските територии и се стигне до онези, които забраняват колонизирането им.

Джордж Буш никога не е обелвал и дума, за да осъди разширяващото се и продължаващо настаняване на израелци на Западния бряг. А Близкият изток е само един пример. Има и други. Именно те са тези които изграждат онова широко разпространено чувство в Африка, Азия и арабския свят за двулична политика и "двойните стандарти", прилагани според това дали националният интерес на една велика сила (може да се отнася и за Китай или Русия) е засегнат или не.

Доста време мина, и тази политика, често прилагана от САЩ, вече е подкопала доверието и към ООН, и към Вашингтон. Така че Буш горови в празното пространство, когато изпозва аргументите за доверието.

Превод mediapool.bg

Споделяне

Още от Свят

Защо се стигна до хаоса с ваксинирането срещу Covid?