Буш приканва НАТО да отвори врати за новите демокрации

Американският президент Джордж Буш призова в Брюксел съюзниците на Вашингтон от НАТО да "протегнат ръце и да отворят сърцата си" за страните от бившия съветски блок, които искат да си присъединят към алианса, предаде Асошиейтед прес.

Дебютирайки като държавен глава на среща на високо равнище на пакта, Буш спомена само най-общо друг важен въпрос, който се очакваше да бъде сред най-деликатните теми на форума - американските планове за противоракетен щит и желанието на САЩ да излязат от договора за ПРО.

"Днес имаме много важната възможност да изградим единна, свободна и мирна Европа с този велик съюз на свободата в самата ѝ сърцевина", каза американският президент на първото заседание на Брюкселския форум на НАТО. За разлика от последната сесия на Алианса на високо равнище през април 1999 г. във Вашингтон, сегашната среща има неофициален характер и няма да завърши с приемане на документи. Въпреки това тя се следи с интерес от коментаторите, тъй като на следващия висш форум в Прага догодина се очаква пактът да обяви приемането на нови членки.

По този повод АП подчертава, че днес Буш не е споменал поименно нито една от страните кандидатки, но е дал ясно да се разбере, че НАТО трябва да остави вратите отворени за новите демокрации. "Трябва да протегнем ръце и да отворим сърцата си за новите членки, за да изградим сигурност за цяла Европа", каза американският лидер.

Противоракетна отбрана
По въпроса за американските планове за противоракетна отбрана Буш се ограничи с най-общи формулировки като: "Трябва да укрепим нашия съюз, да модернизираме силите си и да се подготвим за новите заплахи". Плановете на Буш за създаване на антиракетен щит и намерението му САЩ да излязат от договора за ПРО бяха посрещнати със съпротива в Европа. Според източници от НАТО, цитирани от АФП, пет страни от пакта - Великобритания, Италия, Испания, Унгария и Полша, са донякъде склонни да приемат инициативата.

Лидерите на Франция и Германия изразиха скептицизма си по отношение на американската теза за необходимостта от разработване и разполагане на антиракетна система, която да защитава Вашингтон и съюзниците му от евентуални атаки на т.нар. непредсказуеми страни - Северна Корея, Иран и Ирак.

"Франция е готова да участва активно в тази дискусия", каза френският президент Жак Ширак. Но той подчерта, че френското правителство твърдо държи на три основни принципа. Първо, необходимо е да се запази стратегическият баланс, а договорът за ПРО е стожерът на този баланс, каза Ширак. Второ, спешно трябва да се активизират усилията за борба с разпространението на ядрено оръжие, "независимо от действията, предприети по отношение на антиракетния проект", подчерта той. И най-сетне, отбеляза Ширак, бих искал още веднъж да подчертая решимостта на Франция да се придържа към схващането за ядрено възпиране, което е основната гаранция за сигурността.

Германският канцлер Герхард Шрьодер каза, че не е ясно дали американската антиракетна система съществено ще засили сигурността. Остава въпросът за техническата приложимост и за последиците от договорите за неразпространение, каза Шрьодер и подчерта, че в обсъждането на темата трябва да бъдат включени Русия и Китай. Шрьодер отбеляза, че се притеснява от възможността САЩ да вземат едностранно решение, тъй като вижда желанието на Вашингтон за диалог по проблема.

След падането на Берлинската страна трябва да преразгледаме инструментите и структурите, разработени от двуполюсния свят, каза германският канцлер. На евентуалните нови заплахи с оръжия за масово унищожение трябва да се даде комплексен отговор. Следователно, възпирането и превенцията трябва да бъдат взети предвид като възможни отбранителни мерки, каза германският ръководител.

Новата отбранителна система подкрепи чешкият президент Вацлав Хавел. Преди да отпътува от чешката столица за Брюксел, Хавел заяви пред журналисти на летището, че съвременните отбранителни системи могат по-добре да гарантират глобалната сигурност от някогашните нападателни системи. Светът се е променил, каза чешкият президент. За щастие, отмина времето, когато мирът бе поддържан от заплаха за взаимно унищожаване, каза Хавел, имайки предвид договора от 1972 г.