Буш, Русия и Китай

Няколко дни след като Бил Клинтън беше избран за първи път за президент, Збигнев Бжежински, заяви: "Той не разбира нищо от външна политика и най-разумно ще бъде да разчита в тази област на няколко сигурни съветници. Чуждите държавни глави обаче скоро ще го обсадят, той ще бъде принуден да се среща с тях и бързо ще придобие вкус към това".

Прогнозата на Бжежински се сбъдна по всички пунктове и Клинтън се намесваше лично във всички големи теми на световната политика. Джордж Буш беше още по-голям новак във външната политика, но е принуден, независимо дали става дума за Русия или Китай, да поставя своя отпечатък във външната политика на САЩ.

Президентството му започна с изгонването на 51 руски дипломати. Това логично води до въпроса има ли връщане към "студената война"? Не непременно. Руският президент Путин се отнесе философски към събитието и в ответните си мерки се ограничи с изгонването на четирима американци. Ветеранът от КГБ е виждал много такива изпълнения и затова на срещата си с лидерите на ЕС в Стокхолм заяви, че не очаква по-големи негативни последици за двустранните отношения.

Тези отношения обаче вече промениха характера си. В американската външна политика Русия е поверена на Кондолиза Райс, която вече е била в екипа на Буш-старши. Тя говори свободно руски и чешки и от нейната автобиография става ясно, че мекотата не е най-характерната особеност на характера ѝ.

В неотдавнашно интервю за "Политик интернасионал" Райс наистина отхвърля често употребяваното за нея определение "твърда", като го заменя с "решителна". Макар че смята Русия за "партньор и дори съюзник", тя все пак е на мнение, че главната заплаха за света днес е "ако Москва позволи част от ядрения ѝ арсенал да попадне в лоши ръце, били те на агресивна държава или на терористична организация".

Тази фраза е последвана от безапелационна присъда срещу идеята, че с помощта на МВФ и частните инвестиции Русия ще може да изгради демокрация и пазарна икономика. "Тази погрешна преценка ни струва около 50 милиарда долара - изчезнали, изпарили се!", твърди Райс.

Възможно е тя да има търкания в общуването с вицепрезидента Чейни, който въпреки поредицата от сърдечни кризи се опитва да съсредоточи в ръцете си максимално власт. Що се отнася до Русия обаче линията на Райс има превес.

По шпионският скандал с Москва Джордж Буш не се задоволи само с експулсирането на 51 шпиони. Министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд обвини Москва, че доставя на Иран съоръжения, които могат да бъдат използувани за производство на ядрени оръжия. За да засили натиска към Москва, Държавния департамент на САЩ прие "външния министър" на чеченските бунтовници.

Въпреки острите ходове, не може да става въпрос за връщане към студената война, най-малкото новата администрация във Вашингтон е убедена, че САЩ я спечелиха по времето на Джордж Буш-старши, с разпадането на СССР. Още повече че Русия не притежава днес нито военните, а още по-малко икономическите и моралните средства, за да преобърне ситуацията.

Това за което става въпрос е, да се окаже максимален натиск върху Русия, с цел да ѝ се попречи да помага на страни, като Иран, Ирак и Северна Корея, които искат да се сдобият със стратегически оръжия, способни да застрашат САЩ и в допълнение Израел. Натискът на САЩ цели също Русия да бъде убедена, да не се противопоставя на изграждането на новата американска противоракетна отбрана.

Инициаторите на американската външна политика, твърдят, че новите приоритети на Белия дом не са насочени срещу Русия, защото САЩ разполагат с предостатъчно ракети, които са в състояние да откажат Москва от всяка авантюристична идея.
Американски експерти защитават тезата, че САЩ искат да помогнат на Русия да се възползува от проекта за американския противоракетен щит, но ако тя откаже, няма никакво съмнение, че ще минат и без нея.

Беше време, когато при подобен натиск, в Москва щяха да зазвучат ястребови крясъци и тропот на ботуши. Сега обаче не се случва нищо подобно. Сега изглежда главната грижа на цар Путин е повече от всякога да заздрави властта си. Той се готви не за сблъсък със САЩ, а за среща, на която да бъдат поставени всички въпроси.

Джордж Буш обаче не бърза да притиска Русия. Ако има някакви приоритети във външната му политика, това е по-скоро Ирак, където търси начин да довърши работата на баща си и да отстрани Саддам Хюсеин от власт. Друга цел на САЩ може би е да попречи на Китай да се обедини с Тайван.

Тук нещата са по-деликатни. Републиканска партия в САЩ, не е единна, дали е уместно да се възприема курс на твърда и непреклонна политика към Китай. Азиатската империя, превърнала се в странен коктейл от комунистическа диктатура и развит капитализъм, е важен търговски партньор за САЩ, от когото те купуват на ниски цени всякакви продукти.

Затова не чудно, че макар Белият дом да настояваше случаят с шпионския самолет да бъде разрешен според нормите на международното право, прояви по-голяма предпазливост отколкото в отношенията си с Кремъл.

Китайско-американските отношения са заредени и с такива въпроси, като кандидатурата на Пекин за Световната търговска организация, домакинството на Олимпийските игри и предстоящата продажба на ракети от Вашингтон за Тайван.

Очевидно е, че всяка от страните вижда в отсрещната огромен потенциален съперник. Но също така е ясно, че арсеналите, с които всяка от тях разполага, ги принуждава да уредят по някакъв начин съжителството си.