Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Буш трябва да умири собствените си враждуващи фракции

0 коментара

Много е странно положението, при което съюзниците на САЩ, а и техните врагове, са принудени да гадаят какъв ще е изходът от вътрешните битки в правителството на Буш, за да се ориентират каква ще е външната му политика.

Проблемът сега е, че политика всъщност няма. Най-общите намерения бяха ясни след нападенията от 11 септември и така бе поне до 29 януари, когато президентът Буш произнесе традиционното обръщение към нацията, в което заклейми "оста на злото".

Сега тези насоки са неясни заради междуособиците на неговите съветници, които президентът изглежда не желае или не може да реши.

Казано бе, че идната седмица Буш ще произнесе реч, в която ще очертае вижданията си за Близкия изток. Това наистина е наложително. Една от причините да е така, както и неяснотата около очакваната реч, е че президентът сякаш няма нищо против да бъде разиграван от съперничещите съветници. Когато преди време Буш състави екипа си, мнозина побързаха да го поздравят за качествата на избраните от него хора. Може да не е много опитен във външната политика, но поне доведе хора с опит, бяха коментарите тогава.

И това безспорно беше вярно. От 11 септември поне до края на ноември, когато боевете в Афганистан поутихнаха, войната принадлежеше на министъра на отбраната Доналд Ръмсфелд, който постоянно беше на телевизионните екрани. Кондълиза Райс, съветничката по националната сигурност и експерт по Русия, тогава помагаше на президента да планира и прогнозира сложните, непредвидими и жизненоважни отношения с президента Путин. Екипът на Буш бе единен в целите си.

Изглежда обаче нещата вече не са толкова прости. Щом стихнаха най-ожесточените сражения в Афганистан, започна войната вътре в екипа. Най-дълбока е пропастта, разбира се, която дели държавния секретар Колин Пауъл от неговите колеги, но дори и това разделение не е толкова ясно очертано, както често се смята.

Днес е доста популярна карикатурата, която изобразява Колин Пауъл, застанал от едната страна на бездната, разчитащ на прочувствената, но слабо ефикасна подкрепа на своя заместник Ричард Армитидж и на около три четвърти от Държавния департамент. Срещу него в битката за ухото на президента са строени ястребите: Ръмсфелд, вицепрезидентът Дик Чейни и Пентагонът, с тихата подкрепа на Райс. Те разчитат и на поддръжката на кресливия и жесток хор на консерваторите: Пол Улфовиц, заместник-министър на отбраната и съветникът по въпросите на отбраната Ричард Пърл.

Истината е точно такава. Спор няма, Пауъл е изолиран; тази седмица ни го демонстрира по-брутално от когато и да било.

В понеделник, след като се срещна с израелския премиер Ариел Шарон, Буш с няколко кратки фрази прекъсна всички тенденции на политиката за Близкия изток, които се свързваха с Пауъл и най-важното - ангажимента да се направи опит за подновяване на мирния процес. Президентът изглежда беше възприел схващанията на ястребите, щом като заяви, че да се преговаря с палестинския лидер Ясер Арафат е загуба на време.

Речта на президента идната седмица ще покаже дали нещо от възгледите на Пауъл за Близкия изток е оцеляло и е запазено в политиката на правителството. В поверителни разговори служители от Държавния департамент казват, че поддръжниците на Пауъл са силно деморализирани. Техният шеф, известен със своята гъвкавост и издръжливостта, може да запази жизнеността си въпреки натиска, но малцина от неговите служители ще успеят да го сторят.

Защо Пауъл остава? Някои консерватори, близки до правителството предполагат, че Буш добре използва неговата лоялност на "добър войник", готов да служи на своя Главнокомандващ докато той го иска. Ако се разсъждава така, ястребите могат да предположат, че Пауъл няма да подаде оставка. По-сложният вариант - пак на консерваторите - е че Пауъл е полезен, всъщност дори много важен за Буш, защото вдъхва надежда на либералите и на мнозина, които иначе биха го критикували.

Най-големият му плюс не е, че успокоява критиците в Европа. Пауъл беше главният преговарящ с европейските правителства, които искрено биха искали той да има повече влияние, но няма признаци, че Буш е особено загрижен да ухажва континентална Европа. За Буш е много важно вътре в САЩ да няма големи разногласия, които биха могли да предизвикат проблеми, особено в Конгреса. В това има нещо много вярно, както и в незлобливата шега, че истинската задача на Пауъл е да бъде посланик на Буш във влиятелните вашингтонски кръгове.

И все пак картината не е пълна. Дори ако предположим, че от крайно неудобната си позиция Пауъл има някакво влияние. През ноември му натриха носа, когато Буш обяви намерението си да се изтегли от договора с Русия за противоракетна отбрана от 1972 г. Казват, че го е направил въпреки възраженията на Пауъл. След това обаче Пауъл превърна добрите си връзки с Русия във важно предимство, водейки преговорите по подписаното неотдавна с Путин споразумение за съкращаване на оръжията и обирайки до голяма степен лаврите за този договор. Той изигра важна роля и за да се пресече желанието на Буш за изпреварващо нападение срещу Ирак, което много силно личеше в речта му за "оста на злото". В това отношение той се сдоби с неочаквани съюзници, в лицето на мнозина от военните ръководители, за които се твърди, че били сериозно притеснени от практическите проблеми около евентуалния опит да бъде свален Саддам.

Идната седмица ще е най-голямото изпитание за неговото влияние, защото той силно се ангажира с опитите за подновяване на близкоизточния мирен процес. Буш няма как да съчетае несъвместимите възгледи на своите съветници; той ще трябва да започне да избира - повече, отколкото му се е налагало досега в която и да е област. Ето това е проблемът: нежеланието на президента, поне досега, да взема страна в тези кавги и да се идентифицира категорично с едната или другата страна.

Но да оставим Пауъл: следващата седмица, всъщност външната политика през следващите шест месеца, ще се окажат труден изпит за самия президент. Това, което той очевидно желае - да нападне Ирак - е проблемно. А сега е изправен пред необходимостта да направи стъпката, която най-малко иска - да се ангажира в близкоизточния мирен процес.

Положението наистина е сериозно. Рискът, който той смята, че сега не може да поеме, изглежда е трудно да бъде избягнат: провалът със залавянето на Осама бин Ладен, неспособността да бъде свален Саддам Хюсеин, накратко казано, неспособността да се доведе до някакъв завършек войната срещу тероризма - единствената водеща тема на неговото президентство. Тези, които пишат речите му, сигурно изнервено подготвят посланието му За състоянието на съюза, което ще трябва да отправи идния януари.

Те ще трябва да прикрият не просто липсата на успехи, а ширещото се объркване, произтичащо от опита на президента да бъде в съгласие с всички свои твърдоглави и враждуващи съветници. Ако Буш не може да наложи мир в битката между Пентагона и Държавния департамент, надеждата за Близкия изток е малка.

По БТА

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.