Буш затъна в лъжи

Джордж Буш знае, че има проблем, но не желае да си го признае. Ако в Ирак не бъдат открити оръжия за масово унищожение - химически, бактериологични или ядрени, ще бъде нанесен сериозен удар върху достоверността на американските твърдения.

Президентът още не желае да признае, че американските специални части, също като инспекторите на ООН преди войната, удрят на камък в издирването на подобни оръжия. В интервю за полски телевизионен канал преди посещението си в Краков Буш заяви, че в Ирак са били открити оръжия за масово унищожение. Като доказателство той посочи двете мобилни лаборатории, до които не е допуснат нито един независим експерт и в които според самите американци са били намери само подозрителни следи. Той не би си позволил подобно изкривяване на истината пред някоя американска телевизия, заради риска да бъде атакуван от печата, според който сведенията за иракските оръжия са били манипулирани и дори фалшифицирани така, че предположенията на разузнавателните служби да бъдат представени като сигурни твърдения.

На практика това бе потвърдено от втория човек в Пентагона Пол Улфовиц. Пред "Венити феър" той посочи, че "оръжията за масово унищожение са били избрани по бюрократични причини ... защото това е единственото, което може да убеди всички". През есента Улфовиц заяви, че трябва да се намери убедителен предлог за сваляне на Саддам Хюсеин. Този убедителен предлог бе притежаването на забранени оръжия.

За разлика от Тони Блеър, който бе остро критикуван за това, че потвърди наличието на такива оръжия в Ирак и ще бъде разследван от комисия на Камарата на общините, Джордж Буш не си пати особено от натъкмяването на истината. Лидерите на Демократическата партия засега предпочитат да си затварят очите, вероятно повлияни от социологическите проучвания, сочещи високо одобрение на войната в Ирак.

Случилото се обаче няма начин да не се отрази в бъдеще на кризите, които ще предизвика доктрината на Буш за превантивния удар. Миналата седмица в Краков той потвърди позицията си, заявявайки, че агресията и лошите намерения трябва да се пресичат рано и решително. Тъй че при другите две кризи - Северна Корея и Иран, винаги ще възниква въпросът дали може да се вярва на американските твърдения. Дали не са лъжа? Или просто преувеличение? Това едва ли ще съдейства за подобряване на трансатлантическите отношения и на влошения имидж на САЩ в света.

Първото макар и приглушено сдърпване бе между Джордж Буш и Жак Ширак след срещата на върха в Евиан. Един от приетите от Г-8 текстове приканва Северна Корея "да унищожи по прозрачен, подлежащ на проверка и необратим начин ядрената си програма за военни цели" и напомня на Иран, че страните подписали договора за неразпространение на ядрените оръжия няма да си затварят очите пред иранската ядрена програма. Текстът предупреждава двете страни, че ако откажат да сътрудничат, ще бъдат подложени на ответни мерки съобразно международните закони. На пръв поглед всичко изглежда съвсем разумно. Ядрената програма на Пхенян, провокативното поведение на севернокорейския диктатор, гладът, в който той държи населението на страната, и опасността, която представлява за целия регион, оправдават интереса на международната общност към проблема. Случаят с Иран - отдавнашните му амбиции да притежава ядрено оръжие са добре известни, също заслужава внимание и затова с такъв интерес в средата на юни се очаква докладът на Международната агенция по атомна енергия.

Неприятното в случая идва от другаде: веднага след като Буш си тръгна преждевременно от Евиан, за да отиде в Шарм ел Шейх "високопоставен" анонимен американски представител обясни в президентския самолет, че Съединените щати са получили зелена светлина за евентуална военна интервенция. Което пък предизвика протестите на Жак Ширак, според когото, и това наистина е така, позоваването на международните закони предполага обсъждане в Съвета за сигурност. Г-8, доколкото е известно, е само клуб на държавни и правителствени ръководители и не може в никакъв случай да предоставя подобно право на която и да е сила, та била тя и Съединените щати. Особено ако тази сила вече е показала, че манипулира информацията и дори лъже.

Още от Свят

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?