"Бягай, скрий се, кажи". Реакциите на атаката в Лондон може би са спасили живота на хора

Студентът Вашу Тиаги беше излязъл от своето общежитие в събота в Лондон и се бе отправил към близкия бар, за да отпразнува края на лекциите, когато видял обезумели хора да бягат по улицата. Докато трима мъже с големи ножове се придвижвали из района, наръгвайки всекиго по пътя си, полицаи извикали на Тиаги и други да се приберат вътре - заповед, която според него е спасила живота му.

"Очевидно те ни дадоха добър съвет", казва той. "Имам голям късмет, че съм тук."

Когато в събота вечерта започват да прииждат съобщенията за намушквания с нож в популярния лондонски район на нощни забавления, полицията пуска в "Туитър" предупреждение към хората там да бягат, да се скриват и после да се обадят на властите. Освен това полицаи на мястото викат на минувачите да се разпръснат, което вероятно е спасило живота им, казват експерти.

Въпреки че досега стратегията "бягай, скрий се, кажи" (известна в САЩ като "бягай, скрий се, бий се") е помагала за спасяването на човешки живот в определени обстоятелства, някои казват, че тя не е перфектна, особено когато първото инстинктивно решение на жертвата е да застине на място. "Най-доброто, което може да направиш, е да се отдалечиш възможно най-далеч от източника на заплахата", казва Денис Фишбахер-Смит, рисков анализатор и професор в университета в Гласгоу. "Но това не може да бъде универсално решение. То няма да сработва всеки път", добавя той.

Нападението в събота се разви за няколко минути. Първо взет под наем ван излиза от пътя и се врязва в пешеходците на натоварения Лондонски мост. Трима мъже с големи ножове изскачат от вана и нападат хора в барове и ресторанти в популярния квартал "Бъроу маркет". Мъжете убиват седем души и раняват петдесетина, преди да бъдат застреляни от полицията.

Стратегията "бягай, скрий се, кажи", прокарвана от директорския съвет на Националната полиция в Обединеното кралство казва, че в случай на активна атака, хората първо трябва да избягат на безопасно място. Ако няма къде да отидат, следващата най-добра опция е скриването и барикадирането, ако е възможно. Тогава, когато е безопасно да го направят, жертвите трябва да се обадят на полицията.

Франция има същата стратегия и по всички обществени места са окачени постери с указания. Целта ѝ е да убеди хората да бъдат бдителни и да имат правилно поведение в случай на атака, казва Седрик Мишел, председател на Съюза за защита на общинската полиция.

Фишбахер-Смит казва, че стратегиите в Европа са доразвит вариант на подхода "бягай, скрий се, бий се" в САЩ, стартирал през 2012 г. в Хюстън, Тексас. "Бягай, скрий се, бий се" е стандартен протокол при ситуация с активен стрелец в САЩ. Той съветва хората да избягат, ако е възможно, да се скрият от погледа му, а ако това не е постижимо и има неминуема заплаха за тях, да опитат да обезвредят стрелеца.

Лари Бартън, професор по обществена безопасност в Университета на Централна Флорида, а също инструктор във ФБР по справяне със заплахи, казва, че тази стратегия спасява човешки живот, но хората трябва да вземат решенията бързо. "Колкото повече чакаш и обмисляш [. . .], шансовете ти за оцеляване значително намаляват", казва той.

Укриването е по-лесно в училище или офис, където хората познават вътрешността на сградата. Но на улица, стадион или нощен клуб е почти невъзможно да се скриеш. А ако някой избере да се бие, той или тя, трябва да бъде напълно подготвен, казва Бартън.

При стрелбата в нощния клуб "Пълс" в Орландо, Флорида, през 2016 г. около четиридесет човека се скриват в тоалетните. Там те стоят часове, докато въоръженият мъж обикаля клуба, а след това са притиснати в ъгъла, когато той влиза в тоалетните и започва да стреля в отделните клетки.

Има случаи, в които хората не могат да се защитят с бягане. Много хора са нямали време да избягат, когато миналата година камион се вряза в крайбрежна тълпа в Ница, Франция. Загинаха над 80 човека. Оцелелите скачали от крайбрежната алея на брега долу или изблъсквали своите близки настрана.

В изследване, което предстои да бъде публикувано по-късно този месец, Бартън анализира 61 смъртоносни нападения на публични места като зали, нощни клубове, кафенета и други обекти през периода от 2006 до 2016 г. Той установява, че 73 на сто от оцелелите са го постигнали с бягане и не са получили никакви или средни травми като навехнат глезен.

Двайсет процента от оцелелите са се укрили, но около една трета от укрилите се са били ранени. Останалите седем на сто са бягали и са се крили, казва той.

Но за онези, които са навън и се радват на живота, бягането и криенето може да е по-лесно на думи, отколкото на дело. Жозеф ЛьоДу, професор по невробиология в Нюйоркския университет и ръководител на Института по мозъчни емоции, казва, че човешките същества са еволюционно програмирани да се вцепеняват при опасност и че човек не може да тича, ако е застинал на мястото. "Това от самото начало е нещо като късо съединение на целия призив за действие", казва той.

Дийн Мобс, доцент в Калифорнийския технологичен институт, казва, че индивидуалното схващане за ситуацията също може да повлия върху решението на човек да бяга или да застине. Ако някой усеща, че не може да контролира ситуацията или не може да избяга, по-вероятно е да замръзне на място. Освен това хората са склонни да посрещат ужасяващите ситуации с първоначално недоверие, при което забавят своята реакция. Той обаче казва, че след три нападения в Лондон лондончани ще бъдат много месеци наред по-подготвени и навярно ще реагират по-бързо.

Един оцелял от атаката в Лондон казал, че е решил да се бие, преди да бяга и да се крие. Главният готвач Флорин Морариу разказа, че той първо замръзнал на място, когато излязъл от пекарната си и видял как двама души мушкат хората с ножове. После, разказва той, решил да се намеси и ударил с щайга по главата единия от нападателите, преди полицаите да му кажат да бяга. "Имаше кола с високоговорител, от който се чуваше "бягай, бягай" и те [полицаите] хвърлиха граната. /.../ и тогава аз побягнах", каза той. После мъжът пуснал двайсетина души да се скрият в пекарната и спуснал щорите.

По БТА