Бял бадж, туберкулоза и хавайски празник: 5 неща, които трябва да се знаят за Давос

Това е най-привлекателната среща на световния елит, но който би могъл да подозира, че историята на Давоския форум тръгва от революциите през 19-и век в Европа?

От цвета на баджовете за достъп до писателя Томас Ман - пет неща, които трябва да се знаят за Световния икономически форум (World Economic Forum), който се открива на 21 януари в Швейцария.

Защо се нарича Давоски форум?

Освен че това е името на елитния зимен курорт в кантона Гризон, Давос е станал най-разпространеният синоним на Световния икономически форум, чието първо издание е през 1971 година и се организира от германския икономист Клаус Шваб. Първоначално това е среща само между европейски и американски предприемачи.

От края на 70-те години на миналия век към бизнесмените се присъединяват и високопоставени политици и Давос започва да се организира всяка година през януари. Форумът придобива международен характер и на него - под погледа на журналистите, редица неправителствени организации и световни звезди - се обсъждат проблемите на света, а в същото време се прави и бизнес.

Давос се превръща и в символ на разточителството на капитализма, критикувано остро от противниците на глобализацията и защитниците на околната среда.

Покажи си бялата лапа

Бялото е официалният цвят в Давос и то не само заради искрящата снежна покривка на планините.

Белите баджове са за високопоставени служители, бизнесмени и някои журналисти. С тях те получават достъп до дебатите и вечерите в тесен кръг, където участниците във форума отиват, облечени официално, след като са свалили апреските в гардероба и са ги сменили с мокасини и обувки с високи токчета.

Мнозинството журналисти, които обсаждат непрекъснато конгресния център, нещо като бункер, до който достъпът стриктно се надзирава от силите на реда, носят оранжеви баджове, виолетовите са за техническа персонал, а зелените - за делегациите от всякакъв род.

Нощен живот

Давос се слави и като увеселително място, нещо, което не се набива на очи, когато човек гледа дефилето от сиви костюми на дебатите за паричната политика и трансхуманизма.

Компаниите и банките организират в дискретни къщи и хотели коктейли и други вечерни увеселения, които могат понякога да продължат до зазоряване.

На хавайските празненства на Salesforce, водеща калифорнийска фирма в сектора на технологиите, редовно присъстват известни поп или рок групи, а изпълненията им привличат голяма публика.

Много събития стават в хотел "Белведере", истински лабиринт от повече или по-малко конфиденциални срещи, на които бизнесмените - жените в Давос продължават да са много малко - сякаш се опитват да избегнат журналистите, които пък търсят изявления или ексклузивни информации.

От революцията до санаториума

Давос се прочува през втората половина на 19-и век благодарение на германец бежанец, който заживява в града и работи като местен лекар, след като е избягал от репресиите, последвали революцията от 1848 година.

Този мъж, който се казва Александер Шпенглер, забелязва, че в тази вдлъбната долина, селяните се изкачват по стръмните хълмове без да се задъхват.

Именно той ще превърне Давос в предпочитана дестинация за светското европейско общество от Бел епок, което изпълва градчето или в търсене на уединение, или за лечение на туберкулоза в добре уредени санаториуми.

Вълшебната планина

Сред тези болни е Катя Ман. Съпругата на Томас Ман, автора на "Смърт във Венеция". Катя се лекува месеци наред в Давос.

Големият германски писател се вдъхновява от Давос, за да напише "Вълшебната планина", алегория на Европа преди 1914 година, публикувана през 1924-а и определяна като шедьовър на световната литература.

Главният герой, Ханс Касторп, пристига в Давос на кратко посещение на беден братовчед, но остава в градчето седем години, за да лекува загадъчна треска в санаториум, в който има много странни персонажи. В края на романа той напуска Давос, за да се сражава в окопите на Първата световна война, този "световен празник на смъртта".

По БТА