Бяла мъгла затиска главната мисъл

Четири месеца след началото на мандата и енергични подкани от страна на Стоян Ганев, правителството представи Бялата книга. По замисъл тя трябваше да покаже какво е било състоянието на държавата, в което я пое НДСВ и може би да оправдае лавината от нарастващи несбъднати предизборни обещания на царското движение.

Заклинанията в началото и в края на документа - "всеки нов скандален случай отваря вратите на срамни изненади" и "каузата на България не е загубена. Ние сме решени да се справим!", като че ли предопределят и стила на четивото - нелоша форма на белетристика. Определението "нелоша" идва от въздействащите заглавия на отделните глави в тези 63 страници - "Изяждане на приватизацията", "Доизяждане на държавата", "Миниране на бюджета"... Текстът вътре в тях обаче определено разваля първоначалните очаквания - почти хаотично нахвърлени факти, 98% от които вече са известни, сред които изскачат неподплатени с доказателства тези.

Документът изненадва не толкова с липсата на непознати до момента факти, колкото с очебийната липса на логика в струпването и поднасянето на информация. Липсват каквито и да е данни за цели ведомства - МВР, МО, околна среда, вътрешен пазар... Мегаминистерството на икономиката е отразено десеторно по-кратко в сравнение с транспортното ведомство и министерството на земеделието. В частта "Понятието "Прозрачност" няма нито дума за приватизационни сделки в промишлеността - любимата тема на вицепремиера Василев.

Кой какво изяжда и защо?

Първата част на правителствената Бяла книга е озаглавена "Изяждане на приватизацията". Тя започва с генералната оценка, че правителството на ОДС е приватизирало над 3 000 предприятия за 20% от стойността им. Без да се посочва какъвто и да е източник се казва, че експертната оценка на тези активи е 20 млрд.лв., а срещу тях са получени около 2 млрд.лв. и още приблизително толкова в други платежни средства. Кой е оценил "експертно" активите, към коя дата е тази оценка - не става ясно. От кумова срама е добавена част от изречение, която гласи: "макар че след голямото забавяне от 1989 до 2001 г. сега реалностите са други".

Правителството съобщава във втория раздел на книгата, озаглавен "Доизяждане на държавата", че се наблюдава влошаване на финансово-икономическото състояние на държавните предприятия, заради умишленото им водене към фалит. Като сериозен проблем се изтъква и липсата на конкурентен пазар в енергетиката, телекомуникациите и транспорта.

Прави впечатление, че на много места в Бялата книга, дали нарочно или поради незнание, има написани откровено неверни информации. Така например от министерството на транспорта и далекосъобщенията твърдят, че с тях не е съгласувана сделката за "Хемус ер". Стратегията за продажба на тази компания бе обстойно съгласувана с министерството, като целта бе да не се допусне скандал, подобен на този с авиокомпания "Балкан". Именно затова на купувача "Пирин турист" бе решено да се прехвърлят само 35% от акциите, а останалите 16% ще станат негова собственост след изпълнението на определени условия.

Друг пример е това, че за приватизацията на дружества като БТК, БМФ, БРП, Банка ДСК, Биохим, ЦКБ, ДЗИ, "Булгартабак холдинг" и др. не е откривана приватизационна процедура, нито е проведен конкурс за консултант.

От тези дружества приватизационни процедури бяха открити за БТК, Биохим, ДЗИ и "Булгартабак холдинг". И при четирите случая бяха използвани консултанти. При първите три сделки се водиха преговори с потенциален купувач, но не се стигна до продажба. Ден преди срока за подаване на оферти за "Булгартабак холдинг" правителството прекрати процедурата, защото се разбра, че единствено английската "Галахър" е готова да участва в наддаването.

Е ли България Унгария?

Заключението на главата за приватизация е, че тя е била последния значим резерв на страната, който можел да позволи изплащането на външния дълг. Като пример се дава Унгария, която трайно е намалила своите задължения през последните 10 години.

Това съждение не е съпроводено с никакъв анализ за разликите между България и Централноевропейските страни - както в икономическо, така и в политическо отношение. Не се прави анализ и за последствията от факта, че реформата в даваната за пример Унгария започва в началото на 90-те години, а в България - през 1997 г.

БТК - драма без край

В частта за състоянието на БТК се прогнозира, че ще се наложи съкращаване на сегашните 25 350 работещи първоначално до 16 хил., а след цифровизацията на мрежата персонала ще намалее до 11 хил. души.

Правителството смята, че това ще повлияе негативно на неговия имидж и ще затрудни приватизацията на компанията. Първото е вярно, но не е ясно кой икономически експерт на правителството е решил, че съкращаването на неефективни работни места е нещо, което ще смути чуждестранните инвеститори.

Проблем за купувача на БТК щяло да бъде и ребалансирането на тарифите (б.ред увеличаването на цените на вътрешните и намаляването на цените на международните разговори). Неслучайно при неуспешната процедура за продажба на телекома имаше условие купувачът да е голяма компания от бранша. За такъв тип инвеститор, който вече е минал през либерализацията на пазара в собствената си страна, не би трябвало да е проблем да приложи опита си и у нас.

Правителственият експерт е доразвил тезата си, казвайки, че невъзможността БТК бързо да намали цените на международните разговори ще даде допълнителен пазарен дял на интернет -доставчиците, които предлагат услугата глас през интернет (Voice over IP). Бързината, с която се намаляват цените на международните разговори, обаче, е изцяло в ръцете на правителството.

Засега не се забелязва предаването на глас по интернет да намалява международните разговори по мрежата на БТК, но ако това стане, компанията има механизми, с които да реагира на това. Още повече, че намаляването на приходите от международни разговори може да се компенсира частично с по-високите цени на вътрешните разговори.

В частта, посветена на земеделието, е отбелязана липсата на инициатива от страна на фонд "Тютюн" за реализирането на 2 000 т. тютюн от реколта 1997 година, заради което държавата е загубила 6-7 млн.лв. Припомнени са и обвиненията срещу Държавен фонд "Земеделие" за нарушаване на финансовата дисциплина и неправомерно отпускане на кредити.

На лов за скелети в гардероба на Муравей

Третата част на книгата е под наслова "Миниране на бюджета". Няколко са основните аргументи, чрез които авторите на Бялата книга се опитват да докажат тезата, че не са получили подредени държавни финанси, а скелети в гардероба.

Първият звучи така - един от основните заварени проблеми е поддържаният висок дефицит по текущата сметка на платежния баланс. Или България внася повече, отколкото изнася. Средствата, с които се плаща износа, излизат от страната и трябва да се компенсират с приходи от приватизация, чуждестранни инвестиции или промени в резерва на БНБ.

На пръв прочит аргументът звучи силно, ако не бяха пропуснати някои подробности. А именно, че през последните години, дадени за пример - 1999, 2000 и първото полугодие на 2001, освен обективно обусловения висок дял на горивата във вноса, се засилва процентът на вноса на инвестиционния тип стоки и намалява този на чисто потребителските. Тоест, увеличава се импортът на технологии, машини и пр., които на практика обновяват българската индустрия и дават надежда, че приватизираните предприятия в обозримо бъдеще ще могат да издържат на конкурентния натиск на европейския пазар.

В посочените източници, които компенсират дефицита по платежния баланс, случайно или не, са изпуснати приходите от туризма. А в последния доклад на "Икономист интелиджънс юнит" изрично се отбелязва, че значителното разширяване на търговския дефицит в България през тази година е било компенсирано именно от големите приходи от туризма, което е позволило дефицитът по текущата сметка да се запази на ниво около 5% от брутния вътрешен продукт.

Авторите на Бялата книга обясняват, че поддържаният дефицит над 5% през 1999, 2000 и 2001 г. ограничава възможностите на новото управление да съхранява без напрежение доверието във валутния борд. Те почти вещаят финансова криза догодина, тъй като в учебниците пише, че поддържането на дефицит над 3% за повече от три години води именно до такава криза.

Вместо коментар, достатъчно е да се припомни вчерашното изявление на управителя на БНБ Светослав Гаврийски. Пред годишното събрание на Асоциацията на търговските банки той каза, че България ще приключи 2001 г. с рекорден за последните 5 години валутен резерв в размер на 7,5 млрд.марки. През 2000 година неговият размер е бил 7,2 милиарда марки.

Отслабването на темпа на икономически растеж през първата половина на 2001 г., която попада в управлението на ОДС, е обяснено като последица от недовършените и неуправлявани структурни реформи. Обяснението е дадено от същите хора, които обясниха собственото си снижаване на предизборните обещания за ръст на БВП с влошаването на световната икономика. Тук е необходимо да им се припомни, че това влошаване не започва на 24 юли - при встъпването им в длъжност, а още от март и неминуемо се отразява в данните за полугодието.

Разумно звучаща е критиката, свързана с изразходването на близо 180 млн.лв. за допълнителна инвестиционна програма от предишното правителство. Но както не без основание отбеляза бившият зам.финансов министър Пламен Орешарски пред БНТ, постъплението от продажбата на "Булбанк" влиза в бюджета като извънреден приход в началото на тази година. Именно част от този извънреден приход е използван за извънредния разход под формата на допълнителна инвестиционна програма. Тоест, това не са заложените в бюджета пари за пенсии, заплати или социални помощи.

За разликата между ДДС и ДДТ

Интересен е и казусът с ДДС, засегнат в Бялата книга. На полугодието приходите от ДДС превишават предварително планираните, пише в документа. "Веднага след месец юни е налице рязко спадане на приходите. Направените проверки показаха, че това се дължи основно на огромни незаконни възстановявания на ДДС. В момента се извършват проверки за разкриване и предаване на престъпниците на съд." Малко по-надолу в документа откриваме, че "изоставането в приходите е преодоляно през август и септември, за което принос имат предприетите чисто административни мерки и подобрението в работата на данъчната администрация".

Няма нито дума, че през юли данъчната администрация е възстановявала ДДС в много по-големи темпове заради съвпадението на два срока - 6-месечния по закона от 2000-та година и 4-месечния по променения закон от 2001 година. Тоест през юли е възстановяван данък добавена стойност едновременно на едни и същи фирми за сделки, осъществени ноември или декември 2000 г. и за сделки, осъществени януари или февруари 2001 година. Нещо повече - доводът за огромните незаконни възстановявания на ДДС бе един от мотивите, изтъкнат от финансовият министър Милен Велчев пред Дарик радио за уволнението на главния данъчен директор в края на миналата седмица.

Тук е мястото да припомним, че вече бившият данъчен №1 Антон Тончев бе първият, който формулира проблема с източването на ДДС, създаде специално звено за разследването на ДДС-вериги, с подразделения във всички данъчни дирекции, за 2-годишното си управление уволни немалък брой данъчни служители по подозрения за участие в такива вериги и ги предаде на прокуратурата, отделно предостави на прокуратурата над 600 хванати от данъчната администрация опити за източване на ДДС от бюджета.

На финала - морал или манипулация?

Една от най-откровените манипулации в Бялата книга се намира в последната част преди финала, озаглавена "Работещата администрация". Целта на тази част е да покаже как предишното управление на ОДС е подменило изцяло администрацията с верни партийни хора. Финалната справка гласи, че към 1 август 2001 г. в централната администрация и във второстепенните разпоредители с бюджетни средства работят 3761 човека. От 1 юни 1997 г. до 1 август 2001 г. са прекратени правоотношенията на 3445 служители в тези сфери, като за същия период са назначени 3278 служители.

Никой не споменава, че в периода на управлението на ОДС бе приет закона за администрацията и закона за държавния служител. При влизането им сила служителите в министерствата и ведомствата прекратиха трудовите си правоотношения по Кодекса на труда и подписаха нови договори според закона за държавния служител. Така че колко са действително уволнените чиновници по времето на ОДС не става ясно. Затова пък справката завършва с откровено невярното изречение: "На практика целият състав на работещата администрация е подменен".

След това изречение следва заглавието "Морал и политика", под което са публикувани финалните думи на Бялата книга.

А може би най-добре е всеки да се опита да прочете сам тези 63 страници и да си направи изводите - и за предишното, и за сегашното управление.