Бюджет' 2018 ще е социален, кабинетът реже 300 млн. за вътрешен ред и сигурност

Минималната заплата скача на 510 лв. от 1 януари

Владислав Горанов

Минималната заплата у нас да се повиши от 460 лв. на 510 лв. от 1 януари 2018 г., предвижда Средносрочната бюджетна прогноза за 2018 г. - 2020 г. на кабинета "Борисов 3".

Тя включва новите мерки от управленската програма на коалицията между ГЕРБ и "Обединените патриоти", включително вдигането на минималната пенсия на 180 лв. от 1 юли 2017 г. и на 200 лв. от 1 октомври, а също и двойно увеличение на заплатите на педагогическия персонал до края на 2021 г.

330 млн. лв. повече за учителски заплати през 2018 г.

Не става ясно обаче с колко конкретно ще нараснат учителските заплати от 1 септември 2017 г. Образователният министър Красимир Вълчев заяви, че ръстът ще е около 15%, а финансовият Владислав Горанов каза, че може и повече. За повишението на възнагражденията през 2018 г. пък ще се отделят допълнителни 330 млн. лв., като отново не е записан конкретният процент увеличение. Същата е сумата и за 2019 и 2020 г.

В прогнозата на правителството са залегнали и анонсирани в миналото мерки като повишаване на пенсионните осигуровки с 1 процентен пункт от 1 януари 2018 г., вдигане на възрастта за пенсия и на пенсионния коефициент през 2018 г., а също и покачване на акциза върху цигарите до 90 евро (177 лв.) на 1000 къса, както и вдигане на минималния осигурителен доход.

От по-високите осигурителни вноски хазната очаква допълнително 244 млн. лв. през 2018 г., а от вдигането на данъка върху цигарите – 92 млн. лв. от акциз и 19 млн. лв. от ДДС.

Минималната работна заплата се вдига с по 50 лв. на година

Минималната работна заплата ще се покачи от 460 лв. на 510 лв. от 1 януари 2018 г., на 560 лв. от 1 януари 2019 г. и на 610 лв. от 1 януари 2020 г., предвижда документът, който предстои да бъде одобрен от правителството. Това ще струва на хазната 82 млн. лв. през 2018 г. и 96 млн. лв. през 2019 г.

Диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се граждани, съобразно облагаемия им доход, през 2018 г. ще бъде съответно 510 лв., 550 лв., 600 лв. и 650 лв.; през 2019 г. - 560 лв., 600 лв., 650 лв. и 700 лв.; през 2020 г. - на 610 лв., 650 лв., 700 лв. и 750 лева, пише още в прогнозата.

Средната пенсия догодина става 367 лв.

До 2020 г. пенсионната възраст ще се покачва всяка година с 2 месеца за жените и с 1 месец за мъжете, а стажът – с по два месеца и за двата пола до достигане съответно на възраст от 61 г. 6 м. и стаж от 35 г. 10 м. за жените към 2020 г. и възраст от 64 г. 3 м. и стаж от 38 г. 10 м. за мъжете.

През 2018 г. тежестта на всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула ще се повиши с 3.8% до коефициент 1.169.

Максималната пенсия остава 910 лв. през 2018 г., но ще се повиши на 1040 лв. през 2019 г. Средната пенсия на един пенсионер се очаква да достигне 367.63 лв. през 2018 г.; 385.83 лв. -
през 2019 г. и 403.42 лв. - през 2020 г.

Фискът ще събере 600 млн. лв. повече от данъци през 2017 г.

Всички обещани социални мерки до края на 2017 г. ще се случат при намаление на общите разходи на хазната със 793 млн. лв. спрямо заложеното в Бюджет' 2017, става ясно от прогнозата. Всъщност намалението на разходите е изцяло за сметка на т. нар. капиталови разходи, които са за строителство и ремонти. Те ще спаднат с 870 млн. лв., което вероятно се дължи на очакваното намаление на помощите от ЕС с около 744 млн. лв. Предвижда се обаче завишение на очакваните приходи от данъци и осигуровки през 2017 г. с 591 млн. лв. спрямо заложеното в бюджета.

След всички тези промени заложеният първоначално дефицит за 2017 г. в размер на 1.33 млрд. лв. или 1.4% от БВП се запазва.

Бюджет' 2018 ще е социален

От предложените разходите за догодина се вижда, че правителството смята да даде приоритет на образованието, здравеопазването и социалните грижи.

За образование ще отидат 390 млн. лв. допълнително. Това значи, че мерките в тази сфера почти ще се изчерпат с увеличението на учителските заплати, което ще струва 330 млн. лв. Така процентът от БВП за сектора ще се вдигне от 3.5% на 3.7%, а общите средства за сектора ще бъдат 3.8 млрд. лв.

За здравеопазване догодина ще се разходват с 382 млн. лв. допълнително до общо 4.6 млрд. лв., което ще увеличи дела на сектора от 4.4% от БВП на 4.5%.

Социалната система с пенсиите и помощите ще погълне допълнителни около 700 млн. лв. през 2018 г. Тя по традиция ще е най-големият разходен сектор в бюджета и през 2018 г. с обща сума в размер на 13.1 млрд. лв.

Парите за отбрана ще се увеличат със 100 млн. лв., но за вътрешния ред и сигурност ще намалеят с около 300 млн. лв., което вероятно ще предизвика смут в системата. Така общо парите за сектор "отбрана и сигурност“ ще намалеят с около 200 млн. лв. до 4.1 млрд. лв.

Според бюджетната прогноза през 2020 г. България ще постигне балансиран бюджет, тоест бюджет без дефицит, а държавният дълг да намалее чувствително до 22.3% от БВП.

Още от Бизнес