Бюджет 2019: Щедър за държавни заплати и не толкова за социални политики

Вдигането на заплатите в целия бюджетен сектор с 10%, а на възнагражденията на учителите – с 20%, е основният приоритет на републиканския бюджет за 2019 г., когато у нас ще се проведат избори за кметове и общинари и европейски депутати. Това става ясно от проекта на Закон за държавния бюджет за догодина, публикуван от финансовото министерство в понеделник.

И догодина най-голям дял от бюджета ще се похарчи за пенсии и социални грижи - 13.9 млрд. лв., което е с 874 млн. лв. повече от тази година, най-вече заради ръста на пенсиите (534 млн. лв.). Увеличението за сектор "Здравеопазване" е 546 млн. лв., за "Отбрана и сигурност" - 478 млн. лв. (от които - 331 млн. лв. за отбрана и 60 млн. за полиция), за "Образование" - 360 млн. лв.

Бюджет 2019 е сметнат при допускане за ръст на икономиката от 3.7%. Приходите се очаква да бъдат с 4.66 млрд. лв. повече в сравнение с тази година, а разходите - с 5.85 млрд. лв. повече. Държавният дълг ще намалява.

 
Вдигането на възнагражденията ще струва около 1 млрд. лв.

Покачването на възнагражденията е едно от перата с голям ръст на разходите за догодина. То ще глътне около 1 млрд. лв.

Фонд "Работна заплата" в бюджетния сектор ще се вдигне средно с 10%, като от отделните министерства и ведомства зависи какво ще е индивидуалното покачване на заплатата на всеки отделен служител. Разликите ще бъдат на базата на проведената атестация на работата на служителите.

Единствено възнагражденията на учителите (педагогическия персонал) ще се покачат с 20%, което ще струва 330 млн. лв. на фиска. В началото на мандата си кабинетът "Борисов 3" се ангажира да вдигне двойно заплатите на учителите до 2021 г. и за трета поредна година изпълнява ангажимента си. Целта е през 2021 г. средната учителска заплата да достигне 1860 лв. бруто, което прави 1600-1700 лв. "чисти пари", докато директорите на училища трябва да получават около 2000 лв. нето.

Стартовата заплата за учител от сегашните 760 лв. се покачва на 920 лв. през 2019 г.

Ще има покачване на парите и за непедагогическия персонал в училищата и детските градини, но то ще е средно с 10%, за което ще отидат допълнителни 39 млн. лв.

Минималната работна заплата не само в бюджетния, но и в частния сектор също ще се повиши – от 510 лв. на 560 лв. 

Държавата поема част от студентските такси

В образованието, което е официалният приоритет №1 и на бюджета за догодина, ще се отделят допълнителни 25 млн. лв. за кръжоци и занимания по интереси на учениците, които досега се финансираха по европроекти. Допълнителни 8 млн. лв. ще отидат за диференцирани добавки за хранене на децата, други 8 млн. лв. ще се разходват по механизма за работа с деца и ученици от уязвими групи. За дуалното обучение и професионални гимназии, профилирани в сфери с бъдещ недостиг на работници ще се похарчат още 1.6 млн. лв.

За първи път от 1 септември 2019 г., тоест от следващата учебна година, се предвижда допълнителните дейности в детските градини и училищата като спорт, часове по езици и изкуства, които се плащат от родителите, да минават през бюджетите на детските и учебните заведения. Целта е дейностите да се осчетоводяват официално и върху тях да се плащат данъци.

Във висшето образование се увеличава трансферът за издръжка на студентите и докторантите с 38 млн. лв., като разпределението ще бъде на база на рейтинговата система.

За първи път държавата ще поема изцяло или частично таксите за обучение на студенти по специалности с бъдещ недостиг на пазара на труда. За целта ще бъдат отделени 2 млн. лв. Все още се обсъжда дали освобождаването от такса да се обвърже с ангажимент на учащия да практикува в България за определен период от време.

16 млн. лв. ще бъдат отделени за финансиране на науката по гласуваните тази година национални научни програми. 

Отбраната ще е приоритет и през 2019 г.

Отбраната и догодина ще е приоритет в бюджета заради обещаните военни проекти, които втора поредна година не могат да се случат. Министерството на финансите е решено да спази изискването на НАТО България да отделя 2% от БВП за отбрана към 2024 г., като за целта през 2019 г. за сектора ще бъдат предвидени 1.58% от БВП или 1.839 млрд. лв.

Засега България изпълнява другия критерий на НАТО – да харчи поне 20% от разходите за отбрана за инвестиции. У нас този процент достига 28-29%.

Допълнителни 150 млн. лв. за хората с увреждания

За разлика от Бюджет 2018, който повиши редица социални плащания, които не бяха вдигани от години, догодина фискът няма да е свръхщедър в социалната политика, въпреки че тя също е записана като приоритет. Заложени са обещаните вече от премиера Бойко Борисов допълнителни 150 млн. лв. за хората с увреждания. Допълнителни 40 млн. лв. ще се отделят за увеличение с 50% на размера на целевата помощ за отопление. За новата пенсия в размер на 115 лв. на месец за деца с починал родител ще бъдат отделени 7 млн. лв.

В абсолютни суми увеличението на средствата за социална политика и грижи, включително за пенсии, обаче е сериозно заради по-високата база. Догодина секторът ще получи допълнителни 874 млн. лв. - предимно за вдигане на пенсиите, докато в Бюджет 2018 увеличението спрямо предходната година бе със 740 млн. лв.

В бюджета за догодина е залегнала договорката между финансовия министър Владислав Горанов и синдикатите за вдигане на максималния осигурителен доход от 2600 лв. на 3000 лв., въпреки че критики към идеята изрази председателката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова.

Друга мярка, която е заложена в бюджета, но е много вероятно да претърпи корекция, е повишаването на минималния осигурителен доход на земеделците и тютюнопроизводителите от сегашните 350 лв. на 560 лв., колкото ще е минимумът за всички самоосигуряващи се.

Пенсиите ще се увеличат с 5.7% от 1 юли 2019 г., а таванът им ще се вдигне от 910 лв. на 1200 лв.

В периода 2019-2021 г. продължава увеличаването на пенсионната възраст от 1 януари всяка година с по 2 месеца за жените и с по 1 месец за мъжете. Необходимият осигурителен стаж и за двата пола продължава да се увеличава с по 2 месеца всяка година до достигане на 36 години за жените и 39 години за мъжете през 2021 г.

Предвижда се безработицата да продължи да пада и от 5.4% през 2018 г. да достигне 4.8% през 2019 г.

131 общини ще имат пари за "чешмички и пейки" преди изборите

Известни промени има и във финансирането на общините през 2019 г. За пръв път от години изравнителна субсидия няма да получат 19 "богати" общини, сред които София, Пловдив, Варна, Бургас и някои по-малки курортни или индустриални общини като Аврен, Бяла, Златица, Козлодуй, Елин Пелин, Девня, Гълъбово. Благодарение на мярката 21.8 млн. лв. ще бъдат преразпределени към останалите около 236 общини. Причина за промяната е, че по принцип целта на изравнителната субсидия е да подпомага общините с по-нисък фискален капацитет, тоест тези, които имат по-ниски собствени приходи заради липсата на бизнес или заради малко население на тяхна територия. Загубата в бюджетите на засегнатите 19 общини няма да е голяма – между 1 и 4.2% от разходите им.

По новия механизъм най-голям ръст на изравнителната субсидия ще получи Северозападният район (14.3%), а най-нисък – Югоизточният (7.1%).

Общо изравнителната субсидия за местната власт през 2019 г. се увеличава от 284 млн. лв. на 294 млн. лв., а общо субсидиите за общините се вдигат с близо 477 млн. лв.

Догодина целевата субсидия за капиталови разходи се увеличава с 10 млн. лв. Парите ще бъдат насочени към 131 малки общини, от 4-а и 5-а категория, всяка от които ще получи по 25 000 лв. допълнително за капиталови разходи. Всяка от общините сама ще решава за какво ще похарчи средствата. Практика да се раздават пари за дребни проекти по селата преди избори, например за "чешмички" и боядисване на пейки, беше въведена още от кабинета "Сакскобургготски", но очевидно ноу-хауто се харесва от кабинета "Борисов".

Дава се възможност на общините, ако решат, да трансферират 100% от парите в капиталовата субсидия за ремонт на уличната мрежа.

Дългът ще продължи да намалява

Бюджет 2019 е сметнат при допускане за ръст на икономиката от 3.7%.

Приходите в Бюджет 2019 се очаква да бъдат 43.9 млрд. лв., което е с 4.66 млрд. лв. повече в сравнение с очакваното изпълнение за 2018 г. Разходите догодина ще са 44.5 млрд. лв., което е с 5.85 млрд. лв. повече в сравнение с тази година.

Предвижда се ръст на данъчно-осигурителните приходи с около 2.5 млрд. лв. спрямо очакваното изпълнение за 2018 г. От корпоративен данък трябва да дойдат допълнителни 201 млн. лв., от данък върху личните доходи – 264 млн. лв., от ДДС – 790 млн. лв., а от акцизи – 180 млн. лв.

През 2019 г. се очаква сериозен ръст на неданъчните приходи – с около 1.6 млрд. лв. Основната част от увеличението идва от по-високите цени от търговията на квоти с парникови газове, където се очакват 615 млн. лв. повече приходи през 2019 г. във фонда "Сигурност на електроенергийната система". Средствата ще отидат директно за покриване на загубите на "Националната електрическа компания". Останалата част от планирания ръст идва от въвеждането на ТОЛ системата, от която догодина се очакват 215 млн. лв. приходи, а също и от концесията на Летище "София".

Догодина се залага минимален дефицит в бюджета от 0.5% или 600 млн. лв. През 2017 г. и 2018 г. Министерството на финансите също залагаше дефицит, но впоследствие реализира малък излишък. Тази година вместо очаквания дефицит от 1% хазната най-вероятно ще приключи с излишък от 0.5%, сочат сметките на МФ. Именно за тази цел ще отиде голяма част от натрупания текущ излишък, който към 30 септември е 2.7 млрд. лв.

Въпреки призива на президента тази година текущият излишък да се изхарчи със санкцията на парламента, най-вероятно това няма да стане тъкмо заради намерението на МФ да го трансформира в излишък, а не в допълнителни разходи.

Дългът ще продължи да намалява – от 22.5% през 2018 г. на 20.5% през 2019 г. до достигане на 17.7% през 2021 г. Максималният размер на държавния дълг в края на 2019 г. трябва да е 22.2 млрд. лв. при таван от 23.5 млрд. лв. за 2018 г.

Плах опит в посока програмно бюджетиране

За пръв път в бюджета за догодина е направен плах опит в посока програмно бюджетиране, като съответните политики са придружени от целеви стойности за изпълнение. Например политиката по заетостта трябва да свали безработицата под 6% през 2019 г., месечни помощи трябва да получават поне 31 800 лица и семейства, месечни добавки за социална интеграция трябва да получават 502 000 хора с увреждания, а 672 048 деца трябва да получават детски надбавки всеки месец.

Предвижда се също намаляване на дела на регистрираните престъпления. Процентът на затворниците, настанени в места за лишаване от свобода, несъответстващи на евростандартите, трябва да бъде сведен до 5% през 2019 г.

На този етап финансирането не е обвързано с изпълнението на целевите стойности.