Бюджет 2026 е окончателно приет със свръхдефицит от 5.7%. Какво се променя (обновена)

Бюджет 2026 бе окончателно приет от Народното събрание в петък следобед със свръхдефицит от 5.7% от БВП, или близо 7.2 млрд. евро, и в нарушение на Закона за публичните финанси. Максималният размер на новия дълг, който може да бъде поет тази година, е 10.1 млрд. евро, включително до 3.26 млрд. евро по европейския инструмент на отбраната SAFE.

Управляващите от "Прогресивна България" не припознават бюджета като свой и обещават техните политики да бъдат заложени в Бюджет 2027, за който са заложили дефицит от 3.8% от БВП. В него обещават да има и социален пакет.

Според плановете на "Прогресивна България" размерът на държавния дълг ще нарасне до над 50.5 млрд. евро или 35.2% от БВП към края на 2028 г.

Тъй като България е в процедура по свръхдефицит, съгласно европейското законодателство тя трябва да представи проекта си на Бюджет 2027 за оценка от Европейската комисия до 15 октомври. Въз основа на проекта на Министерството на финансите през есента Брюксел ще направи първата оценка за напредъка по изпълнение на мерките за коригиране на дефицита.

Основните параметри 

Бюджет 2026 бе приет почти изцяло във вида, предложен от финансовия министър Гълъб Донев. Почти никакви предложения на опозицията не бяха приети между първо и второ гласуване.

Основни параметри по Консолидираната фискална програма за 2026 г.

Източник: Министерство на финансите

Разходите за персонал се запазват почти на нивото от 2025 г. (12.4 млрд. евро), което означава, че от доста време насам все пак ще има удържане на тренда към непрекъснат ръст по това перо. Разбира се, това е с уговорката, че бюджетът ще бъде изпълнен така, както е планиран. 

Бившият министър на образованието от ГЕРБ от Красимир Вълчев алармира, че с Бюджет 2026 се прекъсва политическият консенсус, че от образование не трябва да се пести, което според него е крайно притеснително. Делът на разходите за образование тази година се намалява от 4.8% на 4.5% от БВП, като до 2028 г. планът на управляващите е секторът да получава все по-малко пари и да се свие до 3.8% от БВП.

Другото важно в закона 

Бюджетът отменя формулата за изчисляване на минималната работна заплата през 2026 г., като тя се замразява на 620.20 евро до приемането на нова формула, решиха депутатите. Според Кодекса на труда минималната работна заплата за 2027 г. трябва да бъде определена от правителството до 1 септември 2026 г. От минималната заплата, която сега е 50% от средната брутна работна заплата, зависят редица социални плащания.

Асен Василев от "Продължаваме промяната" призова депутатите първо да гласуват новата формула и тогава да замразяват минималната заплата (както направиха с отлагането на тавана на възнагражденията в бордовете на държавните фирми), но управляващите не го послушаха. Ключовият текст бе приет с гласовете на "Прогресивна България" и "Демократична България". В бюджетната комисия мярката бе подкрепена и от ГЕРБ, но при финалното гласуване партията на Бойко Борисов се обърна на 180 градуса по темата и гласува "против".

Финалното гласуване за отмяната на формулата на минималната работна заплата през 2026 г. и замразяването ѝ до приемането на нова формула

Автоматичните механизми за увеличение на заплатите на учители, университетски преподаватели, военни, полицаци няма да се прилагат за 2026 г., но те не са окончателно отменени. Единствено ДПС защити запазването на автоматизма за възнагражденията в сектор "Сигурност".

Министрите, зам.-министрите, другите еднолични държавни органи, шефовете, зам.-шефовете, членовете на комисии и други колегиални държавни органи няма да получават бонуси (допълнително възнаграждение за постигнати резултати). В същото време заплатите на шефовете на различни комисии и агенции бяха обвързани с депутатските заплати, които в момента са замразени. Обвързването с възнагражденията на народните представители бе прието и за заплатите в съдебната власт, поради което се очаква жалба до Конституционния съд

Управляващите сами оттеглиха предложението си шефовете на публичните предприятия да получават заплата, не по-висока от тази на министъра-принципал. Все пак беше прието съветите на директорите и надзорните съвети на въпросните компании да се ограничат с до трима членове, а само по изключение – до петима.

Данъчното облекчение за деца в размер на 306.78 евро на дете ще се прилага и за доходите от настоящата година, но размерът му няма да бъде увеличено двойно до 600 евро, както предложи "Продължаваме промяната". Хората на Румен Радев обещаха социален пакет догодина, за който обаче ще се търсят допълнителни приходи, например от вдигане на данъка върху имотите.

Управляващите така и не отстъпиха за Комисията по досиетата въпреки силния обществен отпор. До 15 септември вицепремиерът Иво Христов трябва да разработи законови промени за закриването ѝ и прехвърлянето на дейността ѝ към Държавна агенция "Архиви". Мартин Димитров от "Демократична България" обяви, че е крайно неприемливо комисията да се закрива, преди да е проверила новите министри, зам.-министри, областни управители и др. Министър Гълъб Донев обеща, че тези проверки не се отменят и ще бъдат направени.

С Бюджет 2026 се премахва въведената от Асен Василев от "Продължаваме промяната" "Общинска инвестиционна програма" – т. нар. "приложение 3" към бюджета. То представляваше списък на всички заявени от общините проекти, които са в сравнително напреднала фаза. Целта беше финансирането на местната власт да става по общи правила, за да няма фаворитизъм на определени кметове, но финансовите ангажименти по приложението нараснаха до над 4 млрд. евро, без да е осигурено необходимото финансиране и без да се оценява ефективността на проектите. Сега обаче проблемът отново се връща в изходна позиция - властта ще прехвърли на регионалния министър преценката за това кои общински проекти да се плащат от бюджета, което връща непрозрачността от миналото.

С промени в Кодекса на труда се променя изчисляването на трудовия стаж на хората, работещи на 4-часов трудов договор. Занапред той ще се изчислява на база на действително отработените часове.

С 30% се увеличават винетните такси от 1 август. Вдига се и акцизът върху цигарите.

За сметка на това управляващите отхвърлиха пълната забрана на рекламата на хазарт (без тотото), предложена от Венко Сабрутев от "Продължаваме промяната", както и вдигането с 50% на таксата върху хазарта, предложено от Мартин Димитров и Владислав Панев от "Демократична България". Въвежда се обаче лицензионен режим и облагане от 10% на комисионите на т. нар. афилиейт оператори (посредници, които привличат играчи за хазартните сайтове).

Субсидията за вероизповеданията се намалява от 20 лв. на вярващ на 7.7 евро.

Отхвърлени бяха предложенията на ГЕРБ, "Продължаваме промяната" и "Възраждане" за увеличаване на ученическите стипендии, чийто минимален размер от 21 лева или 10 евро е определен през 1999 г.