Бюджет с дефицит, покриващ критерия за еврозоната, но и с очакване за забавени европари, публикува МФ

Министерството на финансите (МФ) публикува късно вечерта във вторник проекта си на държавен бюджет за 2023 година и макроикономическа прогноза до 2025 година. Предложеният годишен финансов план е с бюджетен дефицит от 3 на сто, което покрива критерия за влизане на страната в еврозоната. Документът не предвижда вдигане на данъци и орязване на социални разходи. По отношение на приходите от европари обаче прави впечатление, че документът е разчетен с допускане на забавяне на траншове, които страната ни трябва да получи от ЕС по Националният план за възстановяване и устойчивост.

Забавяне на траншове по Плана за възстановяване и устойчивост

В проектобюджета се посочва, че по отношение на средствата от ЕС стойността на приходите е съобразена с профила на плащанията към одобрения Национален план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) при допускане, че има забавяне в изпълнението на дейностите. Поради тази причина вторият транш (първи за тази година) в размер на 1.416 млрд. лв. се залага да бъде получен в края на 2023 г., а третият - да бъде отложен за 2024 г.

За получаването на втория транш трябва да бъдат отчетени 66 етапи и цели до края на м. септември 2023 г., в т.ч. и законодателни промени.

По-рано във вторник стана ясно, че в момента правителството ревизира кореспонденцията, водена от служебното правителство с Брюксел, относно предоговарянето на Плана за възстановяване според решението на парламента за отпадане на ангажимента на България да намали вредните емисии на 11 въглищни електроцентрали с 40 процента до 2026 г. спрямо нивата през 2019 т.

Фокусът е именно върху получаването на второто плащане от 724 млн. евро или както е разписано в настоящия проектобюджет - 1.416 млрд. лв., за които страната ни трябваше до края на 2022 г. да е изпълнила общо 66 мерки, но всъщност приложени са само 31, а останалите зависят от одобрението на парламента.

Стана и ясно, че за близо два месеца работа напредъкът по приемането им е изключително слаб. От няколко дни насам премиерът Николай Денков обяснява как служебната власт е бездействала по корекциите на Плана за възстановяване и устойчивост. 

Държавният дълг до 2025 г.

Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2023 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. в размер на 4.5 млрд. лв.

Въз основа на допусканията за периода 2023-2025 г. се предвижда максималният размер на държавния дълг към края на 2023 г. да не надвишава 40.6 млрд. лв., а в края на 2024 г. и 2025 г. да достигне съответно до 49.6 млрд. лв. и 59.5 млрд. лв.

Съотношението на държавния дълг към БВП от 22.5% към края на 2021 г. намалява до 21.8% в края на 2022 г. и се очаква да достигне до 22% в края на 2023 г.

В резултат на предвиденото значително увеличение на капиталовите разходи през 2024 г. и 2025 г., които достигат съответно 13.4 и 12.7 млрд. лв. (в сравнение с 5.6 млрд. лв. отчетени през 2022 г.), се очаква държавният дълг да достигне 25.1% в края на 2024 г. и 28.3% от БВП в края на 2025 г. Тези инвестиции съответстват на пълния размер средства, предвидени в новия програмен период на оперативните програми и НПВУ.

Инвестиционните разходи за 2024 и 2025 г. ще бъдат прецизирани на база проектна готовност в съответните годишни бюджети.

Политика на доходите

По отношение на политиката по доходите в проекта на бюджета за 2023 г. е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 г. – от 710 лв. на 780 лв., като ефектите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2024 г. и 2025 г. са разчетени в индикативен размер, в съответствие с чл. 244 от Кодекса на труда, като 50 % от прогнозната средна заплата в съответната година.

За предучилищното и училищното образование за 2023 г. са осигурени допълнително 558.6 млн. лв., в т.ч. 465.0 млн. лв. за предвиденото нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната през 2023 г. (считано от 01.01.2023 г.).

Осигурени са в целогодишен размер за 2023 г. и следващите години средства в резултат от направени увеличения на разходите за персонал през 2022 г. на отделни разпоредители с бюджет. Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10% за структурите, които не са получили такова увеличение през 2022 г и 15% за структурите в общинската администрация.

За 2023 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.

Осигурени са в целогодишен размер за 2023 г. и следващите години средства в резултат от направени увеличения на разходите за персонал през 2022 г. на отделни разпоредители с бюджет.

Предвидено е и увеличение на основните възнаграждения в структурите на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" към Министерството на правосъдието, като към вече осигурените 125 лв. през 2022 г., от 01.08.2023 г. са разчетени допълнителни 175 лв. в бюджета на министерството за 2023 г.

Социална политика

По бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2023 г. за помощи и обезщетения са предвидени допълнителни разходи на база оценка на изпълнението за 2022 г. в размер на:

111.1 млн. лв. във връзка с определения нов размер на линията на бедност за 2023 г. от 504 лв. при определяне на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания

131 млн. лв. по Механизма лична помощ по Закона за личната помощ (ЗЛП), като е отчетен достигнатият обхват на ползвателите и личните асистенти, както и ефектът за възнагражденията на асистентите от промяната на МРЗ от 710 на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.

50.1 млн. лв., като е отчетено поетапното нарастване на индивидуалните коефициенти на месечните помощи по Закона за социално подпомагане, като се отчита преминаването от сега действащия механизъм към обвързването на месечните социални помощи с линията на бедност, както и определения нов размер от 504 лв. на линията на бедност за 2023 г.

30 млн. лв. по Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) за обезпечаване в целогодишен размер на увеличението от 1 април 2022 г. на доходния критерий от 410 лв. на 510 лв. за месечните семейни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст (чл. 7 от ЗСПД), както и диференцираното увеличаване на размера на този вид помощи

2.5 млн. лв. за възнаграждения за професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето (ЗЗД) от промяната в размера на МРЗ от 710 на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.;

31.2 млн. лв. във връзка с въведената нова еднократна помощ за учениците от втори, трети, четвърти и пети клас без доходен тест, независимо от вида на училището по Закона за семейни помощи за деца за първия срок на учебната 2023/2024 г.

По бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. са предвидени 34.8 млн. лв. за увеличение на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 710 лв. на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.

Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване на всички размери на пенсиите съгласно действащото законодателство с 12 на сто за 2023 г., като в резултат на това за 2023 г. разходите за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 3 657,4 млн. лв. спрямо закона за 2022 г. През 2024 г. и 2025 г. тези ръстовете спрямо предходната година са съответно 2 145,9 млн. лв. и 1 812,3 млн. лв.

В областта за образованието са предвидени средства, както следва:

37.9 млн. лв. за саниране, ремонт и обзавеждане на студентски общежития

80 млн. лв. за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища, в т.ч. дофинансиране на ремонт на училищата по Оперативна програма "Региони в растеж“

45 млн. лв. за повишаване на интереса и увеличаване на извънкласните дейности, гарантирани за всеки ученик; допълнителна подкрепа за спорт, отдих и култура за осигуряване на широк достъп до тях и при изявени високи постижения

5 млн. лв. за изграждане на нови и ремонт на съществуващи спортни площадки в училищата

20 млн. лв. за компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в държавни и общински детски ясли и градини и училища за предучилищно образование

16 млн. лв. за финансиране за увеличение на възнагражденията на лицата от академичния състав в държавните висши училища от 1 август 2023 г.

Здравеопазване

В областта на здравеопазването продължават усилията за подобряване на профилактиката, превенцията на здравето, с цел гарантиране на качествени и ефективни здравни грижи. По бюджета на НЗОК за 2023 г. са предвидени допълнително над 900 млн. лв. за подобряване на достъпа и осигуряване на здравните потребности на населението.

В областта на спорта и младежките дейности са предвидени 10 млн. лв. за реализиране на национална програма за споделено финансиране на инвестиционни спортни проекти.

В областта на културата и изкуствата са предвидени 30 млн. лв. за реализиране на творчески проекти в областта на културата на проектен принцип.

Разходите за отбрана за 2023 г. възлизат на 1.88 % от БВП (с 0,03 % повече от референтния процент от 1,85 % от БВП), като през 2024 г. достигат до 2% от БВП съобразено референтните разходи по "Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г.". Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия.

Макроикономически поглед