Проектозаконът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. беше приет на първо четене от парламентарната Комисия по бюджет и финанси с 15 гласа "за", 9 "против" и без въздържали се. Общият бюджет на НЗОК нараства с 8.5% спрямо миналата година и надхвърля 5.2 млрд. евро, но дебатът в комисията се фокусира върху липсата на структурни реформи в него, висящият въпрос с ниските възнаграждения на младите лекари и ефективността на разходването на публичните средства.
Здравният министър Катя Ивкова защити проектобюджета с аргумента, че увеличението на средствата ще гарантира по-добър достъп до медицинска и дентална помощ, повече финансиране за болничната и извънболничната помощ, лекарствата и профилактичните програми.
Тя заяви, че Министерството на здравеопазването ще засили контрола върху разходването на средствата чрез системата „еЗдраве“, използването на инструменти с изкуствен интелект и по-активно участие на пациентите чрез електронните здравни услуги.
Заплатите на медиците отново на фокус
Бившият финансов министър и депутат от ГЕРБ Теменужка Петкова разкритикува бюджета на НЗОК заради това, че не са предвидени средства за увелечиение възнагражденията на младите лекари, за въвеждането на електронни здравни карти и за Националната детска болница.
Тя заяви, че по време на управлението на ГЕРБ е бил намерен механизъм за увеличение на възнагражденията на младите медици, който сега липсва. Асен Василев от "Продължаваме Промяната" също постави въпроса за възнагражденията на младите лекари и обяви, че ще внесе между двете четения предложението на младите медици от инициативата "Бъдеще в България", което така и не видя бял свят при предходния бюджет. Искането на младите лекари беше за основна заплата, която да е 150% от средната за страната, а в неприетия в края на миналата година бюджет за 2026 г. се предвиждаше минимална основна заплата от 1550 евро (3031 лева) за медицинска сестра и 1860 евро (3637 лева) за лекар без специалност.
В отговор на критиките за заплатите здравният министър Катя Ивкова заяви, че кабинетът не се отказва от повишаването на заплатите на младите лекари, но това не може да стане едностранно чрез бюджета, а чрез преговорите по Националния рамков договор и Колективния трудов договор.
Относно изграждането на Националната детска болница Ивкова каза, че средствата за проектирането ѝ са налични в Здравната инвестиционна компания, затова не са предвидени допълнителни в бюджета.
Критики за липсващи реформи
По време на дебатите представители на опозицията поставиха под съмнение дали увеличаването на бюджета ще доведе до реално подобряване на здравната система, тъй като липсват реформи.
Асен Василев от "Продължаваме промяната" коментира, че въпреки постоянно растящия бюджет качеството на здравните услуги не се подобрява. По думите му и през 2026 г. по-голямата част от средствата отново ще бъдат насочени към болничната помощ и лекарствата за сметка на профилактиката и превенцията.
Още по темата
Мартин Димитров от "Демократична България" постави акцент върху контрола върху публичните средства. Той настоя всички болници, които разходват средства на НЗОК, да бъдат задължени да провеждат обществени поръчки, както и пациентите да получават електронно известие за всяка медицинска дейност, платена от Касата.
Здравният министър Катя Ивкова изрази принципното съгласие на МЗ частните болници да провеждат обществени поръчки, но посочи, че от депутатите зависи приемането на такива поправки в пленарната зала. Относно изпращането на съобщения до пациентите за отчетената на тяхно име медицинска дейност, Ивкова заяви, че трябва да се види дали по този начин няма да има двойно финансиране на дейности – веднъж чрез приложението еЗдраве и втори път за съобщения. Асен Василев обаче коментира, че при всички положения спестеното ще е повече от цената на известяването.
Димо Дренчев от "Възраждане" заяви, че бюджетът не предлага достатъчно реформи и постави въпроси за фиктивните хоспитализации, разходите за болнична помощ, финансирането на частните лечебни заведения и др.
Любомир Дацов от Фискалния съвет предупреди, че макар бюджетът на НЗОК да нараства всяка година, ефективността на здравната система продължава да намалява. Според него повече от две десетилетия ключови реформи остават недовършени, а разходите продължават да се концентрират основно в болничната помощ и лекарствата.
Подобна позиция изрази и Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Той заяви, че по-високите разходи сами по себе си не означават по-добро здраве за населението и настоя за по-сериозни структурни промени, които да пренасочат повече средства към профилактиката и превенцията.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че синдикатът ще подкрепи бюджета, въпреки критиките към начина, по който функционира здравната система. Според него здравната реформа не трябва да започва отначало, а да бъде надградена, като бъде поставен по-силен акцент върху профилактиката и превенцията и решенията се вземат чрез диалог между държавата, работодателите и синдикатите.
Утре проектобюджетът на НЗОК се очаква да мине и през ресорната здравна комисия, след което предстои да бъде разгледан и в пленарната зала на Народното събрание.
Ключови думи
Свободата има цена
Благодарим, че не ни оставяте да я плащаме сами.
Станете месечен дарител на Mediapool, защото ако журналистиката днес премълчи истината, утре няма да има кой да я каже.
0 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
