За какво им беше на управляващите да актуализират бюджета толкова рано през 2013 г., като в крайна сметка пак не го изпълниха?
Този въпрос неизбежно се появява при разглеждането на данните за изпълнението на бюджета за 2013 година. Да започнем от приходите. Първоначалната цел беше в републиканския бюджет да постъпят 16.6 млрд. лв. данъчни приходи. Актуализираната програма предвижда малко над 16 млрд. лв., а в края на годината са събрани 15.6 млрд. лв., което е 463 млн. лв. по-малко в сравнение с ревизирания бюджет.
Най-голямо влияние оказват 288 млн. лв. по-малко приходи от ДДС и 132 млн. лв. по-малко от данъка върху доходите на физическите лица. Същевременно неданъчните приходи "изненадват” приятно – 151 млн. лв. повече от актуализирания план и близо 500 млн. лв. повече в сравнение с първоначалния бюджет за 2013 година.
Тук най-голям принос имат държавните такси, глобите и приходите от собственост. При получените помощи също се наблюдава 60 млн. лв. преизпълнение в сравнение и с двата бюджета.
Колкото и да е интересно, че се планират приходи, които не се изпълняват, разходната част е далеч по-любопитна. Първоначалният бюджет предвиждаше разходи от малко под 8,2 млрд. лв., актуализираният – близо 8.5 млрд. лв., а реализираните разходи в края на годината са 7.8 млрд. лв. Това е 645 млн. лв. по-малко от ревизирания план и 359 млн. лв. по-малко от първоначалния бюджет.
Тогава възниква въпросът – необходима ли беше актуализация на бюджета в този ѝ вид. Въпреки че актуализираният бюджет не предвиждаше промяна в трансферите от републиканския бюджет, в края на годината те са с над 190 млн. лв. повече. Най-големият печеливш от това са общините, които получават над 300 млн. лв. повече от планираните. Не трябва да се забравя, че в мотивите, с които беше приета актуализацията нямаше и дума за повече разходи за общините. Т.е. ако беше спазена актуализацията, разликата между приходите и помощите, от една страна, и разходите и трансферите от републиканския бюджет, от друга, щеше да е положителна, а не както сега – дефицит от близо 189 млн. лв.
Може би за капак на всичко това са харчовете на Резерва за непредвидени и неотложни разходи, където бяха включени и всички допълнителни разходи от актуализацията на Бюджет 2013. В отчета към края на декември на Министерството на финансите в тази графа е оставено празно място и няма информация какво е похарчено.
Въпросителните по консолидираната фискална програма са още повече. Въпреки че актуализацията предвиждаше единствено социални мерки като увеличаване на средствата за ваучери за храна, политики за хората с увреждания и т.н., както и разплащане на стари задължения, консолидираните разходи разказват друга история (съпоставими към първоначалния бюджет за 2013 г. - бел. авт.):
- 216 млн. лв. повече за заплати;
- 107 млн. лв. повече за субсидии;
- 420 млн. лв. повече за социално осигуряване и грижи, от които 300 млн. лв. повече за здравно осигуряване;
- 1.29 млрд. лв. по-малко капиталови разходи.
Всичко това навежда на няколко заключения:
- Неизпълнението на приходите през втората половина на миналата година неминуемо налага актуализиране на бюджетната рамка. Въпреки това ранната ревизия на бюджета в комплект със слабата кадрова политика в Агенция "Митници” водят до неизпълнение дори на ревизираните приходни показатели.
- Изпълнението на разходите по републиканския бюджет е дори по-ниско от първоначално заложеното в бюджета за 2013. Това от една страна показва известна гъвкавост – по-ниските приходи се компенсират с по-ниски разходи. От друга страна повдига въпроса – необходимо ли беше актуализирането на бюджета да включва увеличение на разходите?
- По-високите разходи при републиканските трансфери навеждат на мисълта за непредвидимост на разходната политика или откровено прикриване на намерения за допълнителни харчове.
- Липсата на отчет за разходите от Резерва за непредвидени и неотложни разходи е крайно обезпокоително, предвид че предвидените допълнителни разходи в актуализирания бюджет бяха предвидени именно в тези сметка.
Неоправданият ръст на разходите по редица пера на консолидирано ниво, придружен с огромно неизпълнение на инвестиционните разходи, поражда редица притеснения. Излиза, че се планират прекалено високи инвестиционни разходи, които не се изпълняват, което позволява увеличението на други разходи, без това да повлияе негативно на бюджетното салдо. С други думи планирани инвестиционни разходи се използват за текущи нужди.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
10 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
ПС аз не говоря за заварен бюджет а за фактори довели до параметрите по изпълнението. Когато си планирал ръст на пенсиите имаш и ръст на разходите. Това е простичко Когато при неизпълненив на приходите имаш по-нисък дефицит от планирания това означава по-големи икономии в разходите, компенсиращи неизпълнението на приходите а не преразход както е заклавието на статията. Точно тенденциозния прочит на цифрите ме провокира да пиша но вече спирам. Peace on earth:) dedo vi Mrazz
Отново повтарям. Това са предварителни месечни данни. Подробните данни се публикуват на по-късен етап. Бележки под черта за анализ от няколко страници не може да има. По отношение на допълнителните разходи от актуализацията -виж ПМС 217/2013 и ще разбереш къде са насочени средствата. Ако следиш отблизо бюджета ще знаеш тази информация още от септември 2013 г.:) По отношение на коментарите - когато имаш за цел да насочиш анализа към определена посока, каквато и информация да вземеш за база с малко усилия ще получиш търсения резултат:(
Аз за това ви дадох цитат от отчета за 2012 г. за да видите колко разходи по различни закони, които реално се правят от общините се планират в ЦБ и след това се предоставят на общините с допълнителен трансфер. Това обаче не ОЗНАЧАВА ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗХОДИ защото те вече са планирани в ЦБ. Корекциятя е само по отношение на това, че по отчет те вече са отчитат в общините. На ниво консолидиран бюджет при други равни условия разходите и дефицитът не се променят. И пак ви казвам това превишение няма никакво …
отношение към актуализацията а касае бюджетирането. Веднага давам пример - разходите за стихийни бедствия са планирани в ЦБ но след решение на междуведомствената комисия се предоставят на различни общини за ликвидиране на последствията от бедствия. Има още много приметри но няма да влизам в детайли.
По отношение на разхлабването - разхлабване не може да има, когато разходите са под плана и дефицита е под плана. Това се нарича фискална консолидация:)
Сигурно веднага ще кажете, че миналата година дефицита беше по-нисък - това е така, но миналата година пенсиите бяха замразени, а тази увеличени с първоначалния закон( около 900 млн. лв. повече през 2014 спрямо 2013). така че разхлабване има, но то е още с първоначалния закон:)
Понеже искате да посоча неточност в анализа за консолидираната фискална програма:
в анализа е посочено, че заплатите нарастват спрямо плана с 216 млн. лв., което действително е така, но когато разгледате къде точно по кои бюджети е това нарастване се вижда следното - по републиканския бюджет разходите за заплати са с 45 млн. лв. под плана (таблица републикански бюджет), което автоматично изключва всички министерства, ведомства или така нареченото централно правителство.
Остават бюджетите на общините, …
които обаче са автономни по конституция и там решение за заплатите се взема от общинския съвет. Остава и въпроса колко прецизно са планирани в разчетите към закона.
Така поднесени цифрите говорят за разхлабване поради решения на правителството, а когато погледнете в детайли цифрите се вижда, че разхлабване има при общините и други автономни бюджети. Има разходи за заплати дори при европейските средства (бенефициенти отново са основно общини), където в плана няма предвидени средства.
С това приключвам по темата
Dedo vi Mrazz
Zа да не влизаме в безкрайна полемика ще кажа само, че задълбочен анализ на база агрегирани данни по месечните отчети (предварителни данни) не може да се направи, защото не е налична достатъчно информация. На по-късен етап информацията се посочва в доклада към отчета за изпълнението на държавния бюджет, който се публикува на minfin.bg.
Zа да илюстрирам цитирам част от отчета за 2012 г. в частта за общините:
Общият компенсиран размер на допълнителните средства през 2012 година е 294.9 млн. лева, …
предоставени както следва:
1. Като обща субсидия за делегирани от държавата дейности - 36.6 млн. лв. Средствата са предоставени в изпълнение на разпоредбите на Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2012 г., на Постановление № 367/2011 г. на Министерския съвет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2012 г., както и в изпълнение на Закона за народната просвета, Закона за закрила на детето, Закона за закрила и развитие на културата, Закона за народните читалища, Закона за физическото възпитание и спорта, Закона за социалното подпомагане, както и подзаконовата уредба, приета на основание на тези закони. Основните направления на разпределение на средствата са за промяна в броя на децата в детските градини и детските ясли, промяна в броя на учениците в училищата, промяна на местата в институциите за социална грижа и подкрепа, за целодневна организация на учебния ден за учениците от първи клас, за национални програми в областта на средното образование, за изплащане на стипендии на деца с изявени дарби, за физическо възпитание и спорт.
2. Като целева субсидия за капиталови разходи и получени от общините целеви трансфери от ЦБ - 258.3 млн. лв. Средствата са преведени в изпълнение на разпоредбите на Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2012 г., на Постановление № 367/2011 г. на Министерския съвет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2012 г., както и в изпълнение на Закона за народната просвета, Национална програма „Оптимизация на училищна мрежа”, решения на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет в случаите на стихийни бедствия и аварии, редица Постановления на Министерския съвет за предоставяне на допълнителни средства по бюджетите на общини за финансиране на инфраструктурни обекти (ПМС № 60, ПМС № 181, ПМС № 199, ПМС № 219, ПМС № 280, ПМС № 288, ПМС № 310, ПМС № 321 и ПМС №326 всички от 2012 г.), ПМС №134 от 2012 г. за определяне условията, критериите и реда за финансово подпомагане на общините за достъпа им до финансиране от ФЛАГ, за обезщетения на собственици на недвижими имоти, отчуждени по реда на Закона за собствеността и други.
Тук се дава подробно обяснение на какви основания е превишението на разчетите за трансферите за общините за 2012 г. Причината е, че част от разходите, които реално се извършват от общините са планирани първоначално като разходи по ЦБ, а след корекции са предоставени като трансфери на общините. С тези корекции бюджетното салдо на ЦБ не се променя, защото се намаляват разходи а се увеличават трансфери и влияние върху дефицита няма...
Има още доста особености, но когато се търси под вола теле не си заслужава да се правят толкова усилия
Dedo vi Mrazz
Това е най-неграмотно направения анализ, който съм чел!
1. по отношение на харчовете на Резерва за непредвидени и неотложни разходи - в табличката, която анализирате има забележка под черта: "* В позицията "Резерв за непредвидени и неотложени разходи" се отразяват само данните по разчет, разходите по отчет се отразяват по съответните разходни позиции, към които се отнасят извършените разходи". Преди да правят "анализ' и заключения авторите трябва да се запознаят с данните които анализират. В …
случая е казано, че разходите, които по план са на реда резерв, по отчет са в съответните разходи - капиталови, издръжка, социалноосигурителни, трансфери и т.н.
2. По отношение на по-високите трансфери от плана - всяка година трансферите за общините превишават плана, защото има трансфери, които са планирани първоначално в разходите, а по-пътя на изпълнението се предоставят на общините и те правят разходите. Това превишение не е от одобрените допълнителни разходи с актуализацията, а идва от планирането на първоначалния ЗДБ и отговаря на всички бюджетни норми.
3. за "анализа" на консолидираната фискална програма изобщо няма да говоря.
В заключение мисля, че г-н Стайков трябва да си опресни сериозно познанията за планиране и изпълнение на бюджета и едва тогава да прави подобни "анализи"
Dedo vi Mrazz