Бюджетът приключва 2016 г. с 1.5 млрд. лв. излишък

Държавният бюджет ще приключи 2016 г. с излишък от 1.5086 млрд. лв. (1.6% от прогнозния БВП), което се случва за пръв път от 2008  г. досега благодарение на събраните в повече приходи от данъци и осигуровки. Това сочат данните на Министерството на финансите, обявени в последния работен ден на годината. Излишъкът е можело да бъде значително по-голям, ако не бяха плащанията за ядреното оборудване за спряната АЕЦ "Белене" и покриването на разходите за санирането на панелките през изминалата година, погълнали близо 2 млрд. лв.

Съпоставен с предходната година, относителният дял в БВП на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма се подобрява с 4.4 процентни пункта, според данните на ведомството. Факторите за това подобрение са, от една страна, по-високите приходи и от друга – по-ниското усвояване на разходите, пише в съобщението. "Постигнатите резултати излъчват силен сигнал за водената последователна политика, насочена към осигуряване на устойчива фискална позиция в средносрочен хоризонт", допълва се в него.

Финансовото министерство посочва, че прогнозните очаквания за цялото 2016 г. са приходите и помощите по консолидираната фискална програма да бъдат 33.9446 млрд. лв. (102,8% спрямо годишния разчет), което е с 1.7451 млрд. лв. спрямо предходната година. Това се дължи на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с 2.4941 млрд. лв., докато грантовете от ЕС са по-ниски, отчитат от МФ. Ведомството отбелязва обаче, че постъпленията от помощи надвишават планираните с разчета за годината, като изпълнението спрямо плана е 113.9 процента. 

Най-значително е увеличението при постъпленията от данъци (с близо 2.1 млрд. лв.), като ръст се отчита при всички основни данъци и осигурителни вноски. Косвените данъци нарастват с близо 1.2 млрд. лева спрямо предходната година, като само събраните приходи от ДДС са повече с около 900 млн. лева (11.5 на сто). Значителен ръст се отчита и при приходите от акцизи, социални и здравноосигурителни вноски, ДДФЛ, корпоративни данъци и други, допълват от министерството.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2016 г. се очаква да бъдат в размер на 32.436 млрд. лв., което е 93.2% от годишния разчет. В структурно отношение се очаква изпълнението на разходите по сметките за средства от ЕС да бъде по-ниско спрямо планираното с разчетите за годината с около 2 млрд. лв., което е свързано с по-ниското усвояване в началния етап на проектите по оперативните програми и Програмата за развитието на селските райони за новия програмен период, отчита още ведомството.

То изнася и данни на касова основа за единадесетте месеца на годината, от които става ясно, че през ноември излишъкът е била за 3.4651 млрд. лв. (3.8% от прогнозния БВП), но е бил изяден от АЕЦ "белене" и "безплатното" саниране на панелките. За сравнение година по-рано бюджетът е бил на дефицит с 406.4 млн. лв. (0.5% от БВП), което означава, че като относителен дял в БВП бюджетната позиция се подобрява с 4.3 процентни пункта.

Ведомството дава и по-подробна справка за структурата на данъчните постъпления през единадесетте месеца на 2016 г. Техният размер е бил 24.4401 млрд. лв., което е с 8.6 процента повече спрямо същия период на предходната година.

от преки данъци в хазната са влезли 4.3363 млрд. лв. което е с 9.7 на сто повече в сравнение с преди година. От косвени данъци са постъпили 12.5583 млрд. лв. или ръст от с 9.3 на сто.

От ДДС са събрани 7.9344 млрд. лв., което е със 735.7 млн. лв. повече спрямо преди година. Не е възстановен ДДС за 132.9 млн. лева. Ръст се отчита и при приходите от акцизи, които са 4.4326 млрд. лв. до края на ноември, което е със 7.5% повече. Преизпълнени са още през ноември планираните приходи от мита и те възлизат на 161.4 млн. лв. Същото е положението с други данъци като имуществените – те са за 918.6  млн. лв., което е близо процент над заложеното в бюджета.

От социални и здравни осигуровки в хазната са влезли за единадесетте месеца 6.6269 млрд. лв., което и с 5.7% (358.6 млн. лв) повече. 

От изнесените данни става ясно, че сериозен принос за подобряването на финансите като статистика имат неизвършените от подалото оставка през ноември правителство на ГЕРБ планирани бюджетни капиталови разходи и по-слабото усвояване на средства от новия програмен период на еврофондовете.

Размерът на фискалния резерв към 30 ноември 2016 г. е 14.3 млрд. лв., от които 12.6 млрд. лв. са депозити на фискалния резерв в БНБ и банки, а 1.7 млрд. лв. са вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.