Бюджетът този път трябва да даде нужното финансиране на общините

Г-жо Чавдарова, удовлетворяват ли ви изнесените към момента предложения по бюджет 2006 и страхувате ли се, че може общините да бъдат ощетени от идеите на кабинета?

Ние сме силно притеснени, че вече е началото на октомври, а още не са водени поне предварителни разговори на експертно ниво с Министеството на финансите (МФ) по бюджет’2006. Съзнаваме, че тази година по-късно започна подготовката на макрорамката заради сформирането на кабинета. Но вече няколко пъти сме настоявали да се събере работната група, за да представим нашите виждания. Затова представихме някои от идеите си в публичното пространство и при срещи на местната със законодателната власт. Имаме разбирането на народните представители.

Естествено, радваме се, че предложението за актуализацията на данъчните оценки на имотите, за което настояваме от няколко години, най-сетне бе подкрепено от новото ръководство на МФ. Защото всички структури в този сектор – агенциите за недвижими имоти, оценители, нотариуси - са категорични, че в момента имаме несправедливо облагане с имотните данъци. Има безкрайно разминаване между настоящите данъчни и пазарни оценки.

Смятате ли, че тези 20 процента увеличение са достатъчни, за да компенсират сегашната разлика?

Мисля, че дискутираните 20 процента са усреднена величина, тъй като не може да се сравняват привлекателните курорти и големите градове с повишена инвестиционна дейност и скок в цените на имотите с малките населени места в по-изостанали региони. Там оценителите дори наблюдават обратното – данъчната оценка надвишава пазарната. Не е логично за тях има актуализация на данъчната оценка. На други места пък пазарните и данъчните оценки се покриват.

Предполагам, че тези 20 процента са тръгнали от предвиденото по закон увеличение с такъв размер на данъчните оценки при разминаване с пазарните. Механизъм, който обаче не е прилаган.

Значи вие предлагате повишаването на данъка върху имотите да е диференцирано?

Това е справедливото. Ние винаги сме говорили не за повишаване на данъка, а за актуализация на оценките на имотите спрямо пазара, каквото на места въобще не може да се приложи. Затова е нужна тази диференциация, която в последствие може да се прилага и под формата на различна данъчна ставка.

Логиката е следната – имаш скъп имот, плащаш повече. Като стойността не зависи само от това колко луксозна е къщата, а и дали е в район с развита инфраструктура.

Диференцираната дъначна ставка за имотите по местоположението обаче засега не може да се приложи законово, защото общините все още нямат право сами да определят местните данъци. Продължаваме да чакаме поправката в конституцията в тази насока, като имаме всички уверения на депутатите, че това ще стане. Но няма да се случи до края на тази година, за да може да се приложи за данъците от 2006 г. Очакванията са поправката да се приеме догодина, така че да може вече за 2007 г. сами да определяме данъците си.

По отношение на скока в данъка върху имотите има и едно недоразумение, че оттам ще се повиши и таксата смет. Това няма да стане за бита, защото по закон общините нямат право да събират такса за отпадъците, която да превишава годишната план-сметка за финансиране на дейностите по сметосъбирането и сметоизвозването.  Повишение може да има, само ако се предприеме по-често извозване на боклука или се налагат инвестиции за подобряването на дейностите.

А не са ли възможни злоупотреби?

Не може да се злоупотребява с поскъпването на таксата смет, защото събраните по това перо средствата постъпват по целева сметка, която после се проверява от Сметната палата. Ако има приходи над годишната план-сметка, има санкции. Ако превишението на постъпленията е от нараснала събираемост, естествено парите се прехвърлят за следващата година. Същото става и ако повечето пари са планирани за бъдещи инвестиции за подобряване на услугите по отпадъците.

Във връзка с изискванията за разделно събиране на отпадъците заради ангажиментите ни към Евросъюза обаче инвестициите ще растат. Значи ли това, че трябва да се очаква повишение на такса смет?

Ние сме безкрайно обезспокоени от огромния размер на средства, които се очертават като нужни в сферата за управление на отпадъците. Поради това и сме поставили въпроса на вниманието на изпълнителната власт, че това не може да става с увеличение на такса смет.

А как, с целева субсидия от хазната ли?

Макар да има възможности за бюджетно финансиране, очаквам това да става основно от фондове. Било предприсъединителните, било после структурните. Доколкото знам, в Министерстовото на околната среда и водите вече се готви фонд за управление на отпадъците, който е дискутиран и с Министерски съвет. Друг начин е създаването на публично-частен фонд за екоинвестиции, който да финансира подготовката на общински проекти в областта на околната среда. В него може да участват фирми, които пък в последствие да изпълняват тези проекти.

Този фонд се дискутира от миналата година, но още нищо не е направено за създаването му.

Да, така е и затова ще използваме новото ръкаводство на финансовото министерство, за да задействаме вече нещата около тази идея, за която имаме много голяма готовност. Трети възможен ресурс е Световната банка, която в новата си стратегия за България акцентира върху общинските проекти и с институцията вече сме дискутирали вариантите техни експерти да подкрепят наши идеи.

Ние не храним илюзии, че хората у нас са платежоспособни и чрез таксите за смет може да се покрият евроизискванията в областта на разделното събиране на отпадъци. Това не се е случвало дори в далеч по-богати държави. Всъщност ръстът на данък смет ще е както при таксите за детските градини с подобряването на качеството. Расте частта, която поемат родителите, но със същия темп се увеличава и публичното финансиране.

Като казахте за детските градини – ще искате ли и тази година държавата да поеме част от издръжката им и очаквате ли този път да срещнете разбиране на законодателната власт?

Да, очаквам разбиране, защото миналата година за пет минути това не бе гласувано. Всички депутати ни подкрепяха, но в последния момент министърът на финансите се появи на парламентарната бюджетна комисия и много категорично се противопостави. Вече има нов финансов министър, който се надяваме да погледне позитивно. Още повече, че ние сме умерени. Миналата година искахме 23 млн. лв., които в последствие се коригираха на 17 млн. лв., заради намалелия брой на децата в детските градини.

Но сега се забелязва обратното – има много деца, не достигат забавачките.

Това е така, което е добре, но ние смятаме да се задържим в рамките на 17-20 млн. лв. Те са нищо на фона на онези средства, които държавата насочи в училищата за безплатни закуски, учебници. И смятам, че е редно, след като хазната е дала 30 млн. лв. за училищни закуски, да отдели малко повече от половината за по-малките деца.

От оповестените идеи на общината за бюджет 2006 любопитно е предложението за общински данък добавена стойност или отчисление от ДДС, което да се предоставя на местните хазни. Бихте ли обяснили по-подробно идеята си?

Такъв данък има в много европейските държави. Например в Австрия, като си получаваш касовата бележка на отделен ред е отчислението от платената сума, което влиза в местната хазна. Във Виена то е едно, в Грац – друго. Целта е да се акумулира собствен общински ресурс. Това за българските общини е особено важно, за да може с тези пари да се съфинансират проекти за кандидатстване пред Европейския съюз и да се усвоят предоставените от ЕС средства във възможно най-голяма степен.

У нас обаче е още рано да се въведе схемата за общински ДДС, защото самата формула на този налог е сложна. Имам предвид основно механизма за възстановяване на данъка върху добавената стойност. А и налогът действа сравнително от скоро у нас, за разлика от европейските страни.

Затова може би е по-реалистично е да се подходи към механизма на накогашната общинска надбавка, съществувала у нас – т.нар. връхнина. Тоест средства, които управата на града слага над държавния данък, да влизат директно в общинската хазна.

Тоест, върху сегашния ДДС от 20 процента в Русе например слагат два процента отгоре и става 22 на сто, в Пловдив – 21%, във Варна – 23 и т.н.

Точно така, но някъде пък общината може да реши да не слага надбавка, за да привлече инвеститори и да ги зариби. Груб термин, но е такъв и в Европа. Като дойде инвеститорът, разкрие работни места, развие бизнес – слагаш им връхнината. Но вложителите вече ще са избили капиталите си, защото те са пределно наясно с тези хватки и са си направили сметката.

Очаквате ли да срещнете разбирането на законодателите?

Да, защото такава е широка практика в европейските страни, към които предстои да се присъединим. Освен това е мощен инструмент за събуждане на икономическа активност по региони, която е в интерес и на общините, и на държавата.

Какви са като цяло финансовите претенции на общинските бюджети към републиканската хазна?

Още малко е рано да сме конкретни, защото се налага преизчисляване на бюджетите ни заради поскъпването на горивата. А общините са най-големият консуматор на енергия заради уличното осветление, отопление на публичните сгради, училища, детски градини. Затова трябва да направим нови разчети за влизане и излизане от новия отоплителен сезон.

С колко ще се наложи актуализацията на общинските бюджети заради поскъпването на горивата?

В момента група на сдружението изчислява това. Все пак имаме няколко пера, по които са готови разчетите ни.

Искаме към Закона за държавния бюджет 2006 да има поименно приложение – списък с конкретните проекти за възстановяване на щетите от наводненията това лято. Искаме да има прозрачност при процедурите, но и да е ясно кои от отложените обекти могат да се започнат да се реконструират още през март и с какви точно средства. Каквито и корекции да настъпят по това перо, при всички положения общините имат нужда минимум от 70 млн. лв. за преодоляването на щетите.

Втората група предложения касае поддръжката на пътната мрежа. Стана повече от очевадно, че онези 35 млн. лв., които от няколко години се заделят за общинските шосета, не само че са недостатъчни, но и техният недостиг стана причина за повечето от проблемите, възникнали при наводненията. Не може без елементарна поддръжка на пътната мрежа. За това са необходими най-малко 60 млн. лв.

Друг ясен параметър, чието финансиране обаче в момента изчисляваме, е общинските фондове “Бедствия”, които еднократно да се създадат с държавна субсидия. След което всяка местна власт да си търси дарители, финансови институции. Така онези общини, които, не дай, Боже, пострадат при бедствия, ще използват веднага при нужда, а другите – без щети, ще акумулират пари за дейности за предоствратяване на такива аварийни ситуации. Иначе никога няма да можем  да реагираме адекватно при бедствия.

На какъв принцип смятате, че трябва да се разпределя такава субсидия за общински фондове “Бедствия”?

Подходите са различни, но най-справедливо би било държавното финансиране да е като процент от общинския бюджет. Може и да е пропорционално на броя на населението в общините, тъй като при нужда действията са свързани с евакуация на хората, тяхната издръжка. Вероятно ще се предложи комбиниран вариант.

За средствата за съфинансиране на проекти стана дума - ние ще настояваме от сегашните 7 млн. лв., те да бъдат увеличени поне до 10 млн. лв.

Искам да отбележа, че на общинско равнище ние подхождаме много внимателно и разумно към разчетите си. Колегите от финансовото министерство, започнат ли разговорите по държавния бюджет, все викат- “Абе всички искате повече!” Това за нас не е вярно. Например, ние имаме готови проекти за общинската пътна мрежа в размер на 130 млн. лв., а искаме два пъти по-малко пари. Все пак виждаме параметрите на държавата, темпа на развитие.

И именно защото са ни реалистични исканията, се надяваме този път те да бъдат приети и да се отразят в Закон за бюджета. Защото просто няма накъде повече да ги отлагаме. Отлагахме за капацитета за съфинансиране, отлагахме за парите за проектиране - няма накъде повече. Членството в Европейския съюз ни притиска и трябва да срещнем вече разбирането на законодателната власт.

Но пък кабинетът обсъжда и сериозни социални параметри като вдигане на пенсии, на бюджетни заплати, намаляване на данъци, за които стана ясно, че надхвърлят с 2,8 млрд. лв. бюджетната рамка. Не се ли опасявате, че това може да стане за ваша сметка и пак да се орежат исканията ви, за да може правителството да изпълни поне част от предизборните си обещания?

Не, защото има механизми за компенсиране на разходите. Например консолидирането на инвестиционния ресурс, който в момента се управлява на десетки места и затова не се прави ефективно. Става въпрос за същите пари със същото значение, които в моменат се дават на общините по различни начини. Вместо на десет места да се управляват по хиляда лева, по-добре е да се съберат на едно десет хиляди лева.

Ние прекрасно разбираме какво означава рамката на бюджета и се стараем да влизаме в нея. Много лесно би било да поискаме 40 на сто от инвестициите в държавата да се насочват за общински проекти, както е в Португалия. Ще направим бум в общественото пространство като кажем, че искаме такъв процент от бюджета за училища или други общински проекти. Но не става така, не сме готови.

И искам да отбележа, че през последните години мнистърът на финансите е срещал сред общините много по-голямо разбиране отколкото сред министерства с крайни искания за финансиране.  Затова сега очакваме разбирането на министерството, защото целта на общините не е да харчи държавния бюджет, а да се подготви за усвояване на европейския бюджет. Не може да разчитаме повече на държавата да прокарва пред ЕС общински проекти като национални. Най-малкото защото от 2007 г. това вече няма да може да става заради задействащите се принципи на децентрализация.