Бюджетите на болниците гласувани при съмнения за нередности

Освен недостиг се очертава и хаос с парите за лекарства в НЗОК

Бюджетите на болниците гласувани при съмнения за нередности

Някои болници ще получат завишени бюджети по неясни критерии, сигнализираха в сряда членове на Надзорния съвет на НЗОК. Бюджетите, с които ще разполагат болниците през тази година, бяха одобрени късно във вторник на продължило няколко часа заседание.

Представителите на синдикатите и пациентските организации в Надзорния съвет са възмутени, че материалите за бюджетите на 300 болници са били раздадени в последния момент непосредствено преди заседанието и над 1 млрд. лева са били разпределени “на сляпо“. В същото време болниците ще получат парите си за януари със закъснение, тъй като трябва да се изчака сключването на новите договори за 2012 година, което поражда напрежение в системата. Според експерти парите на болниците за януари ще се забавят с около седмица.

Сериозен проблем се очертава и с бюджета на НЗОК за лекарства, за който прогнозите са, че няма да стигнат около 120 млн. лева само за онкомедикаменти. Хаосът се засилва допълнително и от факта, че болниците купуват чрез търгове лекарства на едни цени, а НЗОК договаря с фирмите за същите лекарства съвсем други цени.

Основното съмнение е, че за някои болници се предлагат необосновано високи бюджети, без те да разполагат с капацитета да изработят тези пари. Евгени Душков от КТ “Подкрепа“, който е член на Надзорния съвет на НЗОК, коментира пред Mediapool, че начинът, по който са формирани бюджетите на някои болници е неясен и има съмнения, че те не отговарят на условията, за да сключи касата с тях договор за определен брой пътеки. Освен това по неясен начин част от болниците са получили през миналата година увеличение на бюджетите си, което сега се отразява и върху това, което искат и им се дава с тазгодишните бюджети. Душков даде пример с пловдивската болница “Света Каридад“, която при прогнозен бюджет от 1.6 млн. лева през миналата година е получила 5.28 млн. лева, а за тази година прогнозният ѝ бюджет е 7.5 млн. лева. Друга пловдивска болница - “Каспела“ - пък е получила увеличение в бюджета от 7 млн. лева на 11 млн. лева.

Кардиологичните болници във Варна и Ямбол пък са получили през миналата година доста над планираните бюджети, отново без да е сигурно, че претенциите им са обосновани.

При прогнозен бюджет от 4.5 млн. лева болницата във Варна е получила 6.5 млн. лева и за тази година ѝ се дава прогнозен бюджет от 5.7 млн. лева. Болницата в Ямбол при прогнозен бюджет от 6.9 млн. лева през миналата година е получила 8.9 млн. лева, но за тази година ѝ се дава прогнозен бюджет от 6 млн. лева.

До средата на 2010 година НЗОК плащаше на болниците според извършената от тях дейност като осъществяваше контрол дали представените от болниците разходи отговарят на истината и при нарушения ги санкционираше. На фона на забавените плащания и икономиите през 2010 година обаче бяха въведени фиксирани бюджети за болниците, над които се плаща по-скоро по изключение. Според Душков обаче на едни болници се дава с лекота над тези бюджети, а на други не.

Бюджетите на болниците все пак могат да бъдат коригирани на всяко тримесечие, като от НЗОК вече увериха, че “още след първото тримесечие ще бъдат преразгледани и там, където има доказана необходимост, ще бъдат коригирани“.

Разпределените от НЗОК пари са за период от десет месеца. Както и миналата година последните два месеца ще бъдат извадени средства от оперативния резерв на касата. Вероятно от него ще трябва да се ползват и пари за лекарствата, които НЗОК плаща.

Душков коментира, че начинът, по който са одобрени бюджетите на болниците – без нужната обосновка и разяснения, е недопустим. Той призова чиновниците в НЗОК да си върнат бонусите.

Представителят на пациентите в Надзорния съвет на НЗОК Станимир Хасърджиев също смята, че начинът, по който е гласувано разпределението на над 1 млрд. лева, е недопустим.

“Единствената причина, поради която съм гласувал е за да не се оставят болниците без пари и утре пациентите да са на улицата. На нас буквално не ни стигна времето да го изчетем, камо ли да анализираме болница по болница коя е получила повече или по-малко. Ние като пациентска организация имаме сигнали от наши членове по места, които твърдят, че несправедливо се разпределят пари по болниците“, посочи Хасърджиев пред Mediapool.

Задава се хаос и недостиг при парите за лекарства

Хасърджиев и Душков смятат, че се очертава и сериозен недостиг в бюджета на НЗОК за лекарства. Според Душков само за онколекарствата той ще е от порядъка на 120 млн. лева.

От тази година НЗОК пое онкомедикаментите и други лекарства, които до миналата година се плащаха от здравното министерство. През миналата година министерството децентрализира търговете за тези лекарства, които започнаха да се купуват от болниците с отделни търгове. Въпреки, че от самото начало имаше съмнения, че това ще оскъпи лекарствата, от здравното министерство и до днес не признават, че това се е случило, и твърдят, че дори са реализирани икономии, но статистиката по въпроса се пази в дълбока тайна.

Сега това е на път да нанесе сериозен удар по бюджета на НЗОК.

“Ние сме поставили въпроса на какви цени болниците през 2011 година са купували тези лекарства – минимална и максимална цена. Защото май ще се окаже, че болниците са купували при огромни разлики в цените както от това, което МЗ е плащало преди, така и помежду си. По-важният проблем е, че ние нямаме реална представа колко пари са изразходвани за цялата 2011 година за лечение на онкоболни, за да си направим сметката в НЗОК ще ни стигнат ли парите или не“, посочи Хасърджиев.

Допълнителен хаос през тази година се очертава и поради факта, че НЗОК договаря с фармацевтичните производители отстъпки на онкомедикаментите и според правилника, по който го прави, цените не трябва да са по-високи от това, което МЗ е плащало преди. А в същото време болниците правят търгове, на които се договарят съвсем други цени. Така НЗОК ще плаща на болниците по едни цени лекарствата, без да има гаранция, че те ще ги купуват на същите при проведените от тях търгове.

Още по темата
Още от България

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?