Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Бюджетната прогноза на България до 2009 г. е за обедняване

6 коментара

Министерство на финансите прие бюджетна прогноза за периода 2007-2009 г. – първите три години от очакваното членство на страната в ЕС. Приоритет на бюджетирането на фиска е поддържане на макроикономическа стабилност  и устойчива фискална позиция.

В резултат на прогнозата бяха ревизирани оценките за инфлацията в края на 2006 г. Очаква се инфлацията в края на годината да достигне 6,9 на сто. Това значително се различава от заложената в началото на годината 4,9 на сто инфлация, на чиято база бе изготвен бюджет 2006г. По-високите цени на стоките и услугите ще повлияят най-вече върху приходната страна на бюджета по посока на повече постъпления от данъци и съответно реализирането на по-голям бюджетен излишък от заложения, ако няма непредвидени държавни разходи. Голяма част от инфлацията е резултат от повишение на административно определяните цени – електричество, топлоенергия и увеличение на акцизите. Повишението на цените всъщност ще доведе пряко до намаляване на покупателната способност на гражданите, а не е резултат от динамика на пазара и обективизиране на нараснало търсене в икономиката. Именно затова инфлацията е съпътствана с намаление на очаквания растеж на БВП в реално изражение през 2006 г. -  от 5,5 на 5,3 на сто. 

Според доклада на Министерство на финансите основните двигатели на растежа в икономиката до края през 2006 г. ще бъдат износът и инвестициите, като в същото време се очаква забавяне на растежа на потреблението до 5 на сто (от 6,8 процента през 2005 г.). Това ще е в резултат на рестриктивните мерки на БНБ срещу кредитирането. Прави впечатление, че очакваното намаление на потреблението не е в резултат от предпочитания на хората, напр. увеличаване на спестяванията им поради несигурност в бъдещето, а е продиктувана от наложени мерки от централната банка за намаляване на кредитната активност.

Няколко са основните акценти на финансовата рамка, за които ще направим кратки коментари.

Ясно е посочена амбицията да се ограничи преразпределението на БВП през бюджета до 40% от БВП. Ние приветстваме това намаление на правителствената интервенция, тъй като през 2005 г. тя достигна 42.9% от БВП. Но прагът от 40 на сто е твърде консервативен и нарежда страната на едно от челните места в света според показателя “преразпределение на  доход от държавата”. Това пречи на по-бързия растеж на икономиката. Страните, които растат с най-бързи темпове, са пропазарни икономики, в които се толерират пазарните принципи и предприемачеството и се намалява преразпределението от държавния бюджет за сметка на по-малко иззети средства от бизнеса и икономическо активното население. Данни от Международния валутен фонд (МФВ) показват, че страните в Европа, които се очаква да растат с повече от 6 на сто през 2006 и 2007 г. като Латвия, Естония и Словакия, имат преразпределение от правителството под 40 процента от БВП.

Една от целите на реализираните и предвижданите бюджетни излишъци е намаление на дефицита по текущата сметка на платежния баланс. Според експертите увеличаване на бюджетния излишък с 1 процент ще доведе до намаление на отрицателното салдо по текущата сметка с 0,5-0,6 на сто от БВП (очаква се в края на 2006 г. то да бъде –12,4 процента от БВП). Какво на практика означава това и от къде идва това намаление? Бюджетните излишъци означават, че държавата изземва повече доход от гражданите чрез данъчни и неданъчни постъпления, отколкото ѝ е необходимо за предвидените в бюджета разходи, т.е. парите не се връщат в икономиката обратно чрез бюджета. Така се намалява разполагаемият доход на хората, като целта е да се намали общото потребление в икономиката. Част от потреблението се състои от вносни стоки и услуги и като резултат – вносът ще намалее. Не веднъж сме изказвали становището си, че дефицитът по текущата сметка не е проблем per se и изземването на доход от гражданите като цяло влошава макроикономическата картина, защото носи след себе си много странични ефекти.

Рестриктивната политика от правителството през 2006 и 2007г. е заложена в бюджетната рамка като средство срещу “прегряване на икономиката”. През последните години се счита, че икономиката е над потенциала си и съответно, за да се предотврати рецесия, правителството провежда антициклична политика чрез увеличаване на фискалния резерв и реализиране на бюджетни излишъци. По-високите бюджетни излишъци обаче значат по-малко спестявания от домакинствата, а спестяванията от държавата не могат да компенсират липса на частни спестявания в икономиката. Така се пропуска възможността да се създаде повече капитал в икономиката и по този начин да се увеличи факторната производителност. Натрупването на пари от страна на държавата създава стимули за харченето им за правителствени проекти с неясна икономическа изгода, докато оставени в частни ръце, те ще доведат до по-голяма ефективност и повече потенциални ползи за икономиката.

Фискалният резерв в края на 2005г. е малко над 4,5 млрд. лв. Трупането на относително голям фискален резерв от една страна води до по-голяма сигурност за икономиката в случай на структурни рискове при реализирането реални реформи в бюджетни сфери като здравеопазване, пенсионна система, образование. По-конкретно, тези реформи трябва да бъдат насочени към децентрализация на секторите, отдръпване на държавата от неприсъщи дейности и създаване на условия за разгръщане на пазарни взаимоотношения. В същото време без политическа воля за тези промени, фискалните резерви са съпътствани с проблеми като меки бюджетни ограничения в държавната сфера, отлагане на необходими структурни реформи. Големият фискален резерв в края на годината неминуемо създава желание на част от управляващите и на различни лобистки групи да харчат парите на данъкоплатците – било то за получаване на привилегии, за подпомагане на сектори, за различни инфраструктурни проекти и т.н.

Кризисните демографски процеси, т.е. застаряването на населението и относително ниската икономическа активност в страната са представени като основен рисков фактор за стабилността на фиска. Създаването на държавен инвестиционен фонд за финансова подкрепа на пенсионна система може да реши проблема с фалиращата разходнопокривна държавна пенсионна система само частично и временно. Дефицитът на НОИ няма да изчезне, ако не се премине ефективно към капиталова пенсионна система, което е единственият начин за поддържането на стабилна пенсионна система, независима от демографски проблеми и политически решения, а от усилията и вложенията на икономическите субекти. За съжаление няма индикации в представения доклад, че подобна реформа в пенсионната система се обмисля и ще бъде предприета.  

По отношение на данъчната политика като благоприятно развитие можем да представим намерението за намаление на корпоративния данък от 15 на 12 на сто. В същото време липсва воля за по-голямо намаление на данъчната и осигурителната тежест, като мотивът за това звучи така: “съществуват обективни предпоставки за въздържане от по-съществени данъчни преотстъпвания в условия на повишена несигурност на бюджетните прогнози в първата година на ефективното ни членство в Общността”. Несигурността идва от дефицита по текущата сметка и необходимостта от заделяне на средства от бюджета за увеличение за национално съфинансиране на проектите по линия на фондовете на ЕС.

Парадоксално е, че именно програмите на ЕС са оправдание за недостатъчното намаление на ефективното данъчно бреме в икономката, тогава, когато има ресурс и възможност затова. Европейските програмите са съпътствани с множество бюрократични процедури, те носят “данък-време” за предприемачите, налага се създаването и поддържането на  относително голям брой администрация. В същото време намаление и опростяване на данъчните ставки ще доведе до по-голяма събираемост на данъци, по-ефективна администрация и не на последно място – повече разполагаем доход за домакинствата и повече печалба за фирмите, което значи спестявания, инвестиции, повече работни места и пр. Очевидно най-губещи са тези сектори и фирми, които поради установените правила нямат право да се възползват от еврофондовете, а в същото време – съфинансирането на проектите ще бъде понесено от всички данъкоплатци. За тази страна от помощите на ЕС се говори рядко, но тя  е съществен фактор, който трябва да се взима предвид не само при съставяне на фискалната прогноза, но и при изготвянето на икономическата политика на страната.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

6 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Stefan
    #7

    glas za BSP i kompania = glas za mizeria, glas za DSB ili SDS = glas za barzo ikonomi4esko razvitie na Balgaria.

  2. Izmamen
    #6

    Tova sa sashinenia,koito prodaljavat 15 godini.Ne zabraviaite,duhat na Giobels e v B-g...

  3. Колоизиран
    #5

    Не до 2009 г.! Това обедняване ще продължи до ликвидирането на българската нация, асимилираики я другите страни в ЕС, като на територията на България се налагат унижтожителни за живота на местните хора икономически квоти, такси, задължения, лимити и какви ли не отработени чиновнически неоколониални Брюкселски инструменти! България бе предадена от своите демократи на "професионалните демократи" от ЕС и САЩ! Всичко е ужасно демократично, да ти призлее от демокрация!

  4. Redoven 4itatel
    #4

    Какво очаквате от изцяло корумпираните сегашни управници?? Тях ги интересува само как да откраднат (казано най-кратко) колкото е възможно повече. Лошото е, че обедняването засяга всички (освен управляващата върхушка с нейните кръгове от фирми), а не само малоумните, които гласуваха за БСП, НДСВ и НДСВ! МИСЛЕТЕ КОГАТО ГЛАСУВАТЕ И НЕ ПОВТАРЯЙТЕ ГРЕШКИТЕ СИ ОТ ОТ 2001 И 2005 ГОД.!!!

  5. Анонимен
    #2

    Че не са добре управляващите в България е известно не само на нас българите.Но че ние търпим простотиите им, за това сме си виновни ние. Прочетете какви неща пишат в раздела за образование и здравеопазване. Щели да правят икономии от средства за образование вследсвие на планирания държавен национален геноцид над живеещите в България???!!! Защото този геноцид се осъществява чрез държавната здравна и екологична политика. Вместо да се реформират здравеопазването и образованието те - управляващите - ще продължат да крадат и от малкото пари за здравеопазване, образование и екология. Правителството на Жен си отиде прогонено с камъни и дървета, натам върви и това.

  6. pluva li korab4e.
    #1

    Nedou4enite i zombirani mladi "ikonomisti" povtariat edni isa6ti elementarni formuli,bez da analizirat zadulbo4eno dannite.Te premul4avat istinata,a tia e 4eparite ot biudjeta potuvat 4rez sistemata na darzavnite pora4ki,aneplatenia trud na lekari i u4itelie nai-pe4aliv6eto perro na biudzeta.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.