Бюджетни разходи и държавна администрация

1/ Сред мерките, които правителството обяви публично, са ограничаване на бюджетните разходи в държавната администрация. Трудно може да се изчислят реалните разходи за поддържане на държавната администрация. Със сигурност обаче може да се твърди, че от 1997 г. насам бюджетите на Министерски съвет и отделните министерства заемът все по-голям дял от БВП. По изчисления на ИПИ делът на тези разходи нараства двойно спрямо 1997 г., като за 2000 г. бюджетите на отделните министерства, заедно с този на Министерски съвет, са 10.17% от БВП (за сравнение: 1997 г. - 5.01%; 1998 г. - 5.72%; 1999 г. - 9.71%). Тъй като няма изследвания за ефективност на работата, тези проценти нито потвърждават, нито отхвърлят тезата за "раздута администрация". Те сочат размера на финансовите средства, които преминават през администрацията на министерствата (вкл. за обществени поръчки и тяхното администриране). Иначе тезата е винаги вярна, особено ако не се знаят числата. Заслуга на предишното правителство, е че (към септември 1999 г.) покри стандартите за отчетност на фиска и направи възможни самостоятелни изводи на скептичното гражданство.

Като се съпоставят бюджетите за последните четири години, се вижда, че общо приходи на всички министерствата покриват все по-голяма част от разходите им. За разлика от 1998 г. когато приходите са 1/20 от разходите, това съотношение за 2000 г. е 1 към 4, т.е. покритието се усъвършенства пет пъти. Като при администрирането на дейности по регионалното развитие и търговията за последната година се наблюдава покриване на разходите от приходите наполовина. Естествено навсякъде има какво да се желае. Например покритието на разходите на държавната администрация за 2000 г. е 81 на сто, т.е.19% от издръжката са средства, отнети от възможностите за създаване на благосъстояние.

2/ На практика, някои от административните разходи могат да изглеждат съкратени при отделяне на бюджетите на министерствата от тези на включените до този момент към тях агенции и комитети. Така например, през 1995 г. бюджетът на тогавашното Министерството на икономическото развитие включва този на Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ). След 1997 г. разходите за издръжка на тази агенция са изведени в отделно перо от Закона за държавния бюджет. Така също през 1997 г. Агенцията за икономическо програмиране и развитие към Министерски съвет се преобразува в Агенция за икономически анализи и прогнози (АИАП) при Министерството на финансите (Постановление 274 на Министерски съвет). В Закона за държавния бюджет за 1997 г. обаче разходите на въпросната администрация не са включени в бюджета на министерството, независимо че агенцията е второстепенен разпоредител с бюджетни средства към министъра на финансите. Ролята на АИАП в съставянето на макрорамката на бюджета, преговорите с МВФ, подобряването на информацията (и съответно усъвършенстване на решенията) и във формирането на критичен поглед върху състоянието на стопанството е от жизнено важно значение. Самостоятелната сметка в случая (и съответно субсидиите) с АИАП и АЧИ е оправдана, за да могат те да привличат средства от външни източници и да работят по договори за услуги, позволяващи да се подържа високо качество на персонала. Но тези примери показват, че ако се изчисляват бюджетните разходи за отделните министерствата към БВП, привидно ще изглежда, че разходите са се свили, макар и не всички казуси да са оправдани. Ползата от всяко подобно отделяне не е така явна като при АИАП. Подобни размествания явно могат да се използват, за да потвърдят, че бюджетните разходи в държавната администрацията намаляват.

3/ Когато се правят сметки по министерските бюджети, не може да не се отбележи, че администрирането на редица дейности налагат разходи на предприемачеството за работа с администрацията. Те не могат да се хванат напълно, ако се гледа само издръжката на администрация. Доколко тези разходи са смислени може да се разбере като се съпоставят функциите на въпросните администрация, които в редица случаи се покривът, а след това се направи преглед на разходите на предприемачеството за работа с държавата.

ИПИ направи такива сравнения за 1999 г.
(http://www.ime-bg.org/pdf_docs/papers/transition_cost_bg.doc). Явно е, че има припокриване на разходите на фирмите за работа с различни отдели на администрацията, че администрацията прехвърля свои разходи върху тях и че равнището на тези разходи е 12% от БВП за 1999. Иначе казано, нетната стойност на тежестта на бюрокрацията върху икономиката е не 9,71%, а 9,71 + 12% от БВП за 1999. Това не само е свързано с разходи за поддържане на администрацията, но и с възможностите за безпрепятствено развиване на стопанска дейност. Ако сега се върнем към началото на тези бележки, ще стане очевидно, че преките бюджетни тежести (дори в техния най-голям размер за 2000 г.) са по-маловажни - от гледище на пропуснатите възможности за развитие - от това, което бизнесът е допринесъл за издръжката на държавата. Въпросният принос би трябвало да се разглежда като квази-данък. Вероятно резервът за подобряване на средата за водене на бизнес чрез намаляване на тези неофициални данъци е по-голям от намаляването на официалните данъци. Затова и трябва свиването на бюджетните разходи за администрация да върви успоредно с отчитане на тежестите върху икономиката. Иначе упражнението няма особен смисъл, освен че половината пара отива в свирката.