Бюрокрация, лошите кадри и пътища спират бума в бизнеса с авточасти в България

Бюрокрация, лошите кадри и пътища спират бума в бизнеса с авточасти в България

Производството на части за автомобили в България има потенциал за експлозивно развитие, но бюрокрация и слаба квалификация на персонала пречат това да се случи още сега, когато икономиката има нужда от устойчиви инвестиции, разказва в статия "Ройтерс".

 

Репортажът започва от Русе - в славните си дни град на търговските пътища по река Дунав, процъфтяващ икономически център и дом на първата търговска камара в България, известен като "Малката Виена" заради сградите си в австрийски стил.

 

След десетилетия на икономически спад през комунизма местоположението на града в югоизточния край на Европа привлича инвеститори като "Витте Аутомотив" (Witte Automotive), германски производител на авточасти, който работи с най-големите автомобилни производители като примерно "Форд", пише изданието.

 

"Витте" е една от десетките чужди компании от Япония до Южна Африка, които са причина за бума на производство на авточасти. Това може да промени съдбата на най-бедната държава членка на Европейския съюз. България е гладна за нови, устойчиви чуждестранни инвестиции, след спукването на балона на недвижимите имоти по време на финансовата криза през 2009 г.

 

"Индустрията се разраства, интересът също нараства", казва Тил Тръкенмюлер, председател на индустриалната група "Аутомотив Клъстер България". "През последните няколко години големите играчи взеха решение да имат нови заводи тук. Работим за това да привлечем голям автомобилен производител тук. Бъдете сигурни, че ако убедим един, автомобилната индустрия тук ще избухне", казва още той.

 

Заради структурни проблеми като бюрокрация и лошата инфраструктура България все още е много далеч от "Светия Граал"- привличането на голям автомобилен производител. Тези проблеми могат да попречат на сектора да промени икономиката на страната ни. Тук се крие и причината България да остане встрани от автомобилното производство, започнало през 90-те години в страни като Полша, Чешката република и Словакия. Това бавно се променя, тъй като все повече производители на части са привлечени от местоположението на България, ниските данъци и валутата с фиксиран курс към еврото. Правителството се надява да подкопае позициите на по-богатите съперници на България в Централна и Източна Европа по същия начин, по който тези държави подкопаха позициите на Запада.

 

Като знак за промяна българското звено на "Витте" ще се премести в много по-голям завод тази година. Звеното планира да удвои сегашната си работна сила с около 260 работници и експерти по продажбите. Планира се продажбите да нараснат до над 25 млн. евро (35 млн. долара) тази година в сравнение със слабото начало от по-малко от 1 милион евро през 2010 г.

 

"Групата ще нарасне доста значително, а основният растеж ще бъде тук в България", казва Томаш Индра, изпълнителен директор на "Витте" България.

 

Износът в сектора като цяло се е увеличил до около 1 милион евро през последните пет години, съобщават високопоставени представители на българската индустрия. Той се равнява на около 4,5% от целия износ и на 2,5 на сто от брутния вътрешен продукт на страната.

 

Много фирми планират или да се разраснат, или да влязат на пазара за първи път.

 

Френската "Монтюпе" (Montupet) наскоро построи второ производствено звено, а "Джонсън Контролс" (Johnson Controls) има повече от 500 инженери в София, които създават контролни табла и информационно-развлекателни системи. Глобални доставчици на части, като американската фирма "Сенсата" (Sensata), канадската "Магна Интернешънъл" (Magna International), японските "Язаки" (Yazaki) и "Сумитомо Електрик" (Sumitomo Electric) вече стъпиха в България.

 

Евтина работна ръка

 

Пренасянето на автомобилното производство от Западна Европа към Изтока изстреля икономиките на страните от бившата "желязна завеса", където колите на "Рено", "Дачия" са основна част от износа. България, която за разлика от другите, няма голяма история в производството на автомобили, не успя да привлече нито един автомобилен производител, освен китайския "Грейт Уол" (Great Wall Motor Co Ltd). Китайската компания създаде завод с местен партньор в град Ловеч през 2012 г.

 

Разликата в производствените разходи все още е твърде малка, за да накара производителите на авточасти да закрият заводите си примерно в Чехия и да се преместят в България, смята Йенс Визе от консултантската компания в световен мащаб AlixPartners. Но удобното местоположение и евтината работна ръка означава, че производителите на авточасти вече гледат на България като на възможност за инвестиции на зелено, казва Визе. Средната цена на работната ръка в България е 3,70 евро на час, докато в Полша е 7,20, в Унгария 7,90, а в Словакия е 8,60 евро, добавя той като цитира германски статистически данни. "В това отношение България е привлекателна като база с ниски производствени разходи, особено за трудово-интензивни операции", казва Визе, старши директор и автомобилен експерт. "Много от източноевропейските локации от "първата вълна", като Чехия, Унгария или Словения, стават все по-скъпи. Тъй като доставчиците се насочват към нови места, те ще търсят начини за оптимизиране на разходите за труд и различни други критерии", допълва той.

 

Друго предимство за инвеститорите е, че България има богата история, датираща от времето на комунизма, в сферата на електрониката и компютърната техника. Това помогна на компании като белгийската EPIQ, която бе придобита от филипинската IMI преди три години. EPIQ създаде завод за авточасти, използвани в електрониката на колите през 1997 г. Когато EPIQ се появи в България за първи път, откри море от готови за работа талантливи инженери в Ботевград след фалита на държавния завод за електроника през 1995 г., казва Ерик Кандидо, управляващ директор на IMI в България. Продажбите на компанията скочиха с 30% през 2013 г.

 

Бюрокрация и инфраструктура

 

България работи усилено, за да се справи с проблемите, с които бизнесът се сблъсква, когато излиза на пазара, казва Костадин Дятев, зам.-изпълнителен директор на държавната Агенция за насърчаване на чуждестранните инвестиции.

 

По силата на специалния Закон за насърчаване на инвестиции, България предлага различни стимули за инвестиции, като земя на по-ниски от пазарните цени и възстановяване на плащания за социално осигуряване на работниците в продължение на три години.

 

Независимо от това страната ни е изправена пред трудното предизвикателство да направи индустрията си по-конкурентоспособна и да привлече повече компании, включително други производители на авточасти.

 

"Витте" създава завода си в Русе, университетски град, който на теория предоставя на компанията изобилие от инженери, счетоводители и мениджъри. Но много от завършилите нямат необходимите умения, само малка част си струва да бъдат назначавани, казва Индра за некачествената образователна система в България.

 

Борбата с огромната бюрокрация е друга пречка. Сегашният завод на "Витте" е нает от текстилна фирма. Компанията купува земя за много по-голям завод с намерения за разрастване в бъдеще. Само разрешението на правителството за промяна на предназначението на земята от земеделска в промишлена отнема месеци чакане.

 

Друга пречка е закърнялата пътна мрежа на страната. Главният път на север към Румъния и към Централна Европа е през малък, силно натоварен мост над Дунав накрая на Русе, където камионите чакат с часове, за да преминат. "Когато вляза в България през моста, си мисля "Да не би да съм в Ирак или някъде в Азия". Толкова е ужасяващо", казва Индра.

 

Преди всичко, основните играчи в сектора се оплакват от липсата на стратегия за насърчаване на растежа в автомобилната индустрия, било чрез данъчни облекчения или чрез субсидии, които ще позволят на България да се изравни със своите конкуренти.

 

Правителството твърди, че прави каквото може. "Това, което правим тук, е да помогнем на всеки инвеститор, който идва при нас. Помагаме им с някои бюрократични процедури, процеси и проблеми, с които може да се сблъскат", казва Дятев.

Още от Бизнес

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?