Бюрокрацията и лошото отношение тормозят най-много пациентите

Бюрокрацията, грубото отношение и лошите условия в лечебните заведения са по-сериозни проблеми според пациентите отколкото корупцията.

На повече от половината хора, които са имали досег със здравеопазването, им се е наложило да си доплащат – основно за лекарства и изследвания, но оплакалите се от корупцията са значително по-малко – 16%. При това близо 40% заявяват, че здравната помощ е безплатна и едва 20%, че е скъпа. Много пациенти подценяват здравните си проблеми и не търсят лекарска помощ, а тези, които са се разочаровали от нея, пък не си търсят правата.

Въпреки, че изброяват множество проблеми на здравната система, над 70% от хората определят медицинската помощ по-скоро като качествена и навременна.

Това сочат резултатите от проучване за здравния статус и правата на пациентите на институт “Отворено общество“, оповестени в сряда.

Оплакванията са повече за бюрокрация и грубост, отколкото за корупция

Проучването, проведено в края на 2009 година, показва, че най-често се нарушават онези права на пациента, които произтичат от здравеопазването като “услуга“ – персоналът е нелюбезен, хигиенните условия са лоши, а поради бюрократични пречки е затруднен достъпът до специалисти.

От корупция се оплакват 15.7% от пациентите като посочват, че лекар, медицинска сестра или санитар им е поискал нерегламентирано плащане. От голямо закъснение на Бърза помощ се оплакват 12.7%.

От неправилна диагноза или неправилно лечение се оплакват по около 12% от анкетираните.

Над 50% от хората доплащат, но за близо 40% помощта е безплатна

На 54.9% от респондентите им се е наложило да доплащат за лечението си. Основните неща, за които се е наложило доплащане, са изследвания (67%) и лекарства (62.2%).

Около 30% са доплащали за консумативи, 22.4% за престой в болница, 12.2% за следболнична терапия и 4.2% за друго. Някои пациенти са доплащали по повече от една причина. Медицинската помощ е посочвана като безплатна от 37.6% от анкетираните лица. Тя е “на достъпна цена“ за 38.5%, а е скъпа за 23.9%.

Медицинската помощ е най-скъпа в Южна Централна България – според 31.9% от анкетираните и най-малко скъпа в Северозападна България (4.1%) Именно в Северозападна България и делът на лицата, квалифицирали медицинската помощ като “безплатна“, е приблизително два пъти по-висок спрямо всички останали области (69.4%).

Само 2% търсят правата си в съда

Въпреки множеството посочени случаи на нарушени здравни права едва 7.1% от анкетираните са потърсили начин да защитят правата си. Пациентите основно се оплакват на директора на съответното здравно заведение, на НЗОК или Районния център по здравеопазване. Само 2.2% са се насочили да търсят правата си в съда.

Загубата на доверие в държавните институции е водещият мотив хората да не си потърсят правата в съда. “Основните причини да не се търси защита от съдебната система, е че “съдебното производство е бавно и скъпо“ според 43% от анкетираните и че “съдебната система е също толкова корумпирана, колкото и здравната“ за 41% от анкетираните, заяви Алексей Пампоров, който представи проучването.

“За разлика от други държави, в които съдът се превърна в катализатор на промените в здравеопазването и образованието, в България той не можа да се наложи като играч в областта на здравните реформи“, заяви Иванка Иванова, директор на правната програма в “Отворено общество“.

Самолечение и недоверие към лекарите

Част от хората избягват да търсят и лекарска помощ, освен ако състоянието им не е наистина сериозно.

Половината от заболелите, които не са търсили лекар (49.2%), са постъпили така, защото са убедени, че “знаят“ какви лекарства са им необходими за съответното заболяване, а друга една четвърт смятат, че това е маловажен проблем. Според авторите на изследването тези данни са показателни за ниската степен на здравна култура сред населението. Само 2.1% изтъкват като причина факта, че в достъпна близост няма лекар или здравен център, към който да се обърнат. Тревожен е фактът обаче, че 10% са предпочели да се лекуват сами, защото не вярват на лекарите, т. е. на функционирането на здравната система в страната.

Проучването опровергава тезата на здравните власти, че хората масово заобикалят личните си лекари. При възникване на проблем над 80% от хората са се обърнали към джипито си и под 20% - към болница. Бърза помощ е поела само 5.5% от анкетираните.

Все пак медицинската помощ се оценява като достъпна и качествена

Медицинската помощ е леснодостъпна за приблизително две трети от анкетираните лица (65,3%). Останалите 34,7% обаче я определят като труднодостъпна. Сравнително малка част от гражданите не получават медицинска помощ поради отдалеченост на здравно заведение или лекар. Става ясно, че основни бариери пред достъпа всъщност не са разстоянията, а пречки от организационен характер - липса на направления, затруднена комуникация или от икономически характер – болните нямат възможност за формално или неформално доплащане в болниците.

Въпреки изброените проблеми на системата медицинската помощ е определяна като качествена от 71.9% от анкетираните, а като некачествена от останалите 28.1%. Като най-некачествена е определена медицинската помощ в Югоизточна България (38.7%), плътно следвана от медицинската помощ в Северна Централна България (37.9%).Оценката “некачествена“ е значително по-ниска в Северозападна България (7.7%) спрямо всички останали области.

Медицинската помощ е определяна като навременна от 76% от анкетираните, а като закъсняла от 24%.