Чакаме бонуси в цената на руския газ още това лято

Г-н Гогов, какво беше потреблението на природен газ през миналата година, имаше ли промяна в структурата му и какви са прогнозите на "Булгаргаз" за 2011 г.?

Потреблението през 2010 г. е с подобни на предходната година характеристики. Тоест в условията на продължаваща за българското производство силна чувствителност към икономическите фактори. Потреблението е ниско за стандартите на България, макар че е с 4-5 на сто по-високо спрямо 2009 г. Общата консумация е малко над 2.6 млрд. куб м, което е под нивата в края на 1990-те години. Това не е нормална цифра.

Само заради кризата ли е това?

Основно да, но го има и това, че в България над 95 на сто от потреблението се пада на промишлеността, останалите са в бита, макар че ако към бита се прибави консумацията на топлофикациите, картинката е малко по-различна. Явно е, че ниската консумация се дължи на спада на икономиката и на малкия дял на бита, който не расте или прави това с много слаби темпове.

Само високите цени на газа, или и административни пречки възпрепятстват развитието на битовата газификация у нас?

Не бих искал да говоря от името на газоразпределителните дружества, но причините са комплексни. Когато потребителят не вижда особена разлика в сметката си, ползвайки за отопление природен газ и електричество, по-лесно е да се избере инвестицията в по-евтиния климатик или печка, вместо да вложиш незабавно 2-3-5 хил. лв. за газово оборудване, което ще се изплати чак след 2-3 години. Реално не се вижда стимулът веднага и при ограничения бюджет на повечето семейства нещата са предрешени. По-евтин вариант за отопление е и ползването на дърва и въглища в по-малките населени места.

Не на последно място е и не много добре развитата газоразпределителна мрежа у нас. Ако сегашният газов пръстен покрива на 80 процента страната за снабдяване на промишлеността, това не се отнася за бита. Той трябва да се разшири. Самото райониране за газификацията не предполага повече от 60 процента обхващане на бита.

Опираме до въпроса – кое е първичното: кокошката или яйцето? Как да се привлече инвеститор при положение, че до него няма инфраструктура. Как инвеститорът да си направи сметката за когенерация във Видин, след като не може да си направи сметката на каква цена ще си доставя газ, за да прецени на колко ще си продава продукцията на бита, на НЕК, на електроразпределителното предприятие. Трябва да се окрупни инициативата с държавни политики, иначе ще си стоим на това ниво.

Тоест за 2011 г. да не очакваме съществена промяна в потреблението на природен газ?

Получените от клиентите ни заявки показват, че ще се запази тенденцията. Очаква се известно повишаване на потреблението, но то ще е пак само около 5 процента. Но трябва да се има предвид и това, че през 2009 г. все още работеше "Кремиковци" и е трудно да се навакса неговото потребление от 200-300 млн. куб. м годишно в краткосрочен аспект.

В същия момент имаме предварителни заявки с бъдещи крупни потребители на газ, които искат да построят както когенерации, така и мощности в химическата индустрия и други след 2013-2015 г.

С колко ще увеличат те консумацията?

Ако всички тези инвестиции се случат, ще доведат до ръст от 20 процента. но трябва да се търси балансът между стимулиране на обекти, които ще повишат еднократно потреблението, и увеличаване на дела на битовите клиенти, което ще доведе до трайно и необратимо засилване на консумацията на природен газ в страната.

След като в края на м. г. приключи един от договорите с "Овергаз" за доставка на около 1 млрд. куб. м руски газ годишно, как се компенсират тези количества, освен с местния добив на "Мелроуз"?

Всъщност е един договор, като получаваното количеството е разделено на две заради разделянето на стария "Булгаргаз" на оператор ("Булгартрансгаз" – бел. а.) и на обществен доставчик. В единия случай става въпрос за 1.424 млрд. куб. м,, които се получават до края на 2012. Това са т.нар. бартерни количества. Останалите 1.067 млрд. куб. м. са договорирани през 1998 г. по конкретна фиксирана формула, техният краен срок бе 31 декември 2010 г. и вече не ги получаваме.

Това не е проблем, тъй като те, както е видно от данните за потреблението, на практика няма да ни трябват през тази година, а вероятно и през следващата. Желанието на собственика на "Булгаргаз" ("Български енергиен холдинг" (БЕХ) – бел.а) е дружеството да има пряк договор с "Газпром" или дъщерното му дружество "Газпром експорт". В този смисъл проведохме доста разговори с тримата доставчици – "Овергаз", "Винтерсхал" и "Газпром експорт", а после и с ръководството на самата "Газпром", в които се уточнихме как ще продължат взаимоотношенията до края на 2012 г., когато изтичат всички действащи договори.

И как ще продължат те?

Ще си получаваме този 1.424 млрд. куб м газ от "Овергаз" и останалите количества през договора с "Винтерхал", тъй като там нямаме никакви ограничения за обеми. И това ще стане с минимални отстъпки в чисто ценовата схема, за да се подобрят условията по действащия договор, но не мога да ви кажа подробности, тъй като става въпрос за търговски отношения..

Към тези количества ще прибавяме 400-те млн. куб. м годишно от "Мелроуз" и това са обемите ни

С "Винтерсхал" се разбрахме да ни дават бонуси при запълване на газохранилището в Чирен през това и следващото лято. За миналата година оцеляването на "Булгаргаз" е за сметка на запасите в Чирен. Ако в началото на 2010 г. количествата там бяха 650 млн. куб. м в края на годината те вече бяха 400 млн. куб. м и трябва да се наваксат.

А няма ли да се увеличават доставките от "Мелроуз"?

На този етап не. Даже в неофициалните разговори с дружеството ни и съобщавана тяхната политика всяко следващо находище да покрива изчерпването на предходните. Така че не се очаква някакво драстично увеличение на добива от черноморския шелф.

А ще се прибавят ли скоро нови количества от местен добив, тъй като доста находища се проучват?

Досега са ни потърсили само от "Дайрект петролеум", които регистрираха търговско откритие край Девинци. Там в края на тази пролет или в началото на есента се очаква някакво раздвижване, след като за около година бе замразен проектът и само се поддържаше.

Вече стана дума за преговорите с руснаците за новия газов договор от 2013 г., как вървят те?

По относителен график. Имаме крайни дати. През последния месец се бяхме фокусирали изцяло върху това как ще приключим действащите договори и се чака одобрение от БЕХ на постигнатите договорености. Март-април трябва да се подпишат допълнителните споразумения за изчистване на 2010 г. и отпадането на клаузата "take or pay", по която дължим над 80 млн. долара. Предвижда се това облекчение да важи и през тази и следващата година, което е нормално между добронамерени партньори. Видно е, че не е в "Булгаргаз" причината за пониженото потребление в страната и съответно взетите по-малки количества руски газ.

Очаква се до началото на април да се съгласуват клаузите, третиращи общите условия в такъв вид контракти, след което ще се фокусираме върху конкретните параметри. Сред тях на преден план идват заявените количества, ценообразуването и условията за заплащането на обемите. Това трябва да се изчисти, за да се предостави до началото на май окончателният вариант на договор за одобрение от собствениците на "Булгаргаз" и на "Газпром" и да може той да се подпише до юни..

При сегашното потребление, какви количества ще заявим и то след 2012 г.?

Нещата са много плаващи наистина и зависят и от условията за плащане на количествата – дали ще става авансово, както е в момента, и на какъв период, ще има ли определена гъвкавост за плащането – на 100 или на 80 процента ще става то. Ще се иска ли банкова гаранция, акредитив или корпоративна гаранция? Не на последно място ще зависи и от размера на задължение при неизпълнение на заявките – дали ще е в настоящата форма на клаузата "take or pay", която е доста задължаваща, или тя ще може да се намали като обем.

Тоест това, което някои европейски компания постигнаха – клаузата "take or pay" да не е плащане на 100 процента за невзетите количества, а 80 или 75 на сто?

За намаление на клаузата на 75 процента се твърди от някои западни компании, от "Газпром" отричат. Аз не съм видял договорите, не мога да вярвам нито на едните, нито на другите. Никой обаче не е потвърдил за "take or pay" под 85 на сто. Нашето желание е да убедим "Газпром експорт" за по-нисък размер от сегашната, разбирайки и тяхната позиция, тъй като при заявени веднъж количества се задействат от тях производствени мощности, сондажи. Не бива да се гледа само страната на потребителя, а и на производителя.

А на този етап от преговорите руснаците склонни ли са да не им плащате авансово или това да става на по-дълъг период от време, а не на сегашните три месеца?

В момента топката е в нашето поле и въпросът е да изберем кое е по-удачното за "Булгаргаз". Дали да натоварва цената на газа с банкова гаранция и акредитив, тъй като тези услуги изискват заплащане. Или гаранцията да става със авансовото пълно заплащане на заявените количества. Това са неща, които зависят от нас и аз имам чувството, че руснаците са отворени за нашите предложения, но на следващ етап и те ще предявят своите виждания за договора.

Смятате ли, че ще успеете да се договорите до май?

Стремим се да спазим сроковете, макар че самият договор ще е в сила от 2013 г., докогато пък трябва да се случат много други работи. Трябва да имаме яснота дали "Булгаргаз" е в състояние да задоволи потребностите на своите клиенти не само от руски внос и местен добив, а и от други източници.

По този повод "Булгаргаз" има споразумение с азербайджанската СОКАР за доставка на 1 млрд. куб. м газ годишно, какво става с него?

То третираше възможностите за доставка на тези количества още от тази година. След т.нар. януарска газова криза от 2009 г., заради спора между Русия и Украйна, спрял преноса на суровината, се изписаха тонове мастило, но две години по-късно практически нищо не е направено, за да се подобри ситуацията.

Тоест по споразумението с Баку не се работи?

То няма и какво да се работи, защото в него е казано, че СОКАР е готов още днес да ни предостави до 1 млрд. куб. м газ с краен срок на опцията 2016 г. Тогава се предвижда находището "Шах Дениз 2" да стане продуктивно и дружеството иска свободата консорциумът, който тогава ще разполага с газа, да е търговски активен, а не самата СОКАР.

В неофициални разговори колегите от Азербайджан дори са казвали, че могат да увеличат тези обеми. И там има икономическа криза и предлагането е голямо, но ние нямаме възможност за такива количества.

С тези 1 млрд. куб. м ли ще участва българската страна в предстоящия за обявяване т.нар отворен сезон за запълване на капацитета на "Набуко"?

В този "отворен сезон" ще участва "Булгаргаз" и не само с тези 1 млрд. куб. м. Ние преговаряме директно с консорциума за "Шах Дениз 2" и буквално до дни очакваме общи условия на техен договор, за да преценим как ще се развиват нашите отношения от мига, в който ще заработи консорциума, но не бих искал да коментирал количества.

А с подписаното през 2010 г. споразумение с турската БОТАШ за газова връзка какво става?

В него е записано, че "Булгаргаз" проявява интерес на турска територия да се изгради дублираща втора тръба, която да върви успоредно или в посоката на съществуващата, но не от север на юг, а обратно. БОТАШ и без това смята да изгради такава тръба в европейската част на Турция с цел осигуряване на газ в Одринския вилает. Просто обемът на този капацитет ще бъде увеличен, за да може в него да се включи и "Булгаргаз", за да го ползва като постоянен алтернативен източник. Сега с "Булгартрансгаз" трябва да се постигне споразумението за изграждането на инфраструктурата на българската територия, успоредно на действащия газопровод от Лозенец до българо-турската граница. Това ще позволи на "Булгаргаз", а може би и на други търговци, по-широка търговска активност при вноса на различен от руския газ.

За какъв капацитет става въпрос?

Първоначалните разговори са за 12 млн. куб. м газ дневно, което е на 80 на сто потреблението в зимните дни. Идеята да имаме гаранции, че имаме възможността да гарантираме доставките при евентуални проблеми. Това е част и от по-дългосрочната перспектива на "Булгаргаз" да излезе на регионалния пазар и по-конкретно на запад и северозапад от нас.

Кога се очаква тази нова връзка да стане факт?

Ако зависеше от мен, тя вече щеше да е готова, но това е от компетенциите на "Булгартрансгаз". Аз знам, че за такъв проект от 24 до 36 месеца са абсолютно нормален срок за изпълнение. И българското, и турското дружество имат финансовия капацитет да направят тази връзка бързо.

Имаме споразумения за газови доставки и с Катар и Египет, те само на хартия ли са?

Има споразумение между "Булгаргаз" и Катар газ" за сътрудничество при доставка на втечнен газ, за който нашето виждане е, че трябва да пристига на турска територия, предвид намеренията за новата междусистемна връзка. Но за срокове, количества и цена може да се говори чак след постигането на някакво конкретни договорености. От "Катар газ" са ни изпратени общи условия за договор с тях и в следващите няколко седмици ще ги разглеждаме, за да може в началото на пролетта да обсъдим нещата с техни представители в София.

С Египет има споразумение на министерско ниво. Планираше се посещение на българска делегация там в началото на февруари, но разбираемо, заради политическата обстановка там, визитата се отложи. Остават неясни въпросите дали доставките ще са по газопровод или под формата на втечнен газ. Но в момента за износ на тръбопроводен газ от Египет не може да се говори и засега с този производител отношенията остават на пожелателен етап. С Катар отношенията са по-реални.

А президентската идея за доставки на компресиран природен газ с танкери осъществима ли е?

Това трябва да кажат от "Булгартрансгаз". За "Булгаргаз" като търговец всяка възможност за доставка на газ е интересна, но от всичко изговорено е видно, че няма нито една действаща инфраструктурна единица, която да го позволява.

Според вас, кога реално страната ни може да внася различен от руския газ?

При активни действия от страна на всички заинтересовани страни до година и половина-две, максимум три години може да има алтернативни доставки. Но ако продължават така да се бавят нещата, ще стане не по-рано от средата на десетилетието.

Нито "Набуко" нито "Южен поток" ще влязат в експлоатация преди 2016 г.. Това е вече ясно за всички. Ръководството на "Газпром" при посещението на руския премиер в София през ноември обяви, че засега датата за пускането на "Южен поток" е 31 декември 2015 г. Съвсем скоро от консорциума за строежа на "Набуко" са обявили, че стартът им се отлага от 2015 на 2016-2017 г. В същия диапазон от време е и пускът на находището "Шах Дениз 2".

Затова за нас е важно първо да се изгради инфраструктурата за внос при българо-турската и българо-гръцката граница.