Часовникът се мести с час напред тази нощ

Часовникът се мести с час напред тази нощ

Тази вечер ще спим един час по-малко. Причината е, че в 3 часа трябва да преместим стрелките на часовника с един час напред и да преминем към лятното часово време.

Въпреки, че все повече се поставя под съмнение реалният ефект от този ход, над 100 държави в света местят стрелките на часовниците си два пъти в годината - през пролетта и есента, като сменят зимното с лятно часово време.

Идеята да се използва дневните светлина по-ефективно се лансира няколко пъти, като първият неин привърженик е американският посланик в Париж през 80-те години на XVIII век Бенджамин Франклин. Следващите опити за въвеждане на лятно часово време са от 1895 и 1908 година.

За пръв път това става факт в Германия през 1915 година, когато Първата световна война е в разгара си. Мотивът е, че така ще е пестят въглища, а промишлеността ще е по-ефективна. След края на бойните действия спира и прилагането на лятното часово време.

Масово местенето на стрелките се въвежда с петролната криза през 70-те години на миналия век. В България часовниците се местят от 1 април 1979 г.

Преходът от стандартно към лятно време е горе-долу на еднаква дата - последната неделя на октомври (а за страните от Южното полукълбо - последната неделя на март).

Датата на минаване към лятно време обаче силно се различава. В много страни в Европа и Монголия това е последната неделя на март. В САЩ, Канада, Мексико и страните от Карибския басейн е първата неделя на април. В повечето арабски страни това е последният петък на април. В някои държави като Куба, Ирак и Сирия минаването на лятно часове време става на 1 април независимо от деня от седмицата.

Практиката да се сменя на времето не е еднозначно приета, което стана и причина за първи път тази година с въпроса да се заеме Европейския парламент. През февруариевродепутатите решиха да се направи задълбочена оценка за ефекта от местенето на стрелките.

Поддръжниците на тази "гимнастика" смятат, че така се пести енергия, а според противниците - влияе негативно върху здравето, а икономията е незначителна.

Проучване на девет европейски университета показват, че в Европейския съюз за медикаменти и други средства за справяне с проблема се разходват 130 млрд евро годишно. Изследване на Еврокомисията от 2014 г. обаче установи, че преобладаващата част от страните членки са доволни от сегашното положение. Към момента против са във Финландия и Литва.

В България няма никакви проучвания за ползите и вредите. Директивата на Европейския съюз от 2001 г. не задължава страната да променя времето си. Тя само определя държавите, които искат да сменят времето да го правят в един ден и час. Изборът е на всяка държава.

Още от Общество

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?