Част І

Какво е нужно на армията? Избор на проекти за модернизация

Политиката за дефиниране на необходими доставки за армията е част от политиката за гарантиране на националната сигурност и отбраната. Модернизацията трябва да съответства стриктно на отбранителната политика на страната. Тази политика е дефинирана законодателно и изисква подготовка за членство в НАТО. Членството ни в съюза е свързано с изграждане на балансирани способности - за национална отбрана, за колективна отбрана и за участие в операции извън територията на НАТО, както и с очаквани решения за специализация на България в рамките на пакта.

За да се реализира тази политика, решенията за доставки (в това число кои проекти за модернизация да се изпълняват) трябва да се взимат в един прозрачен процес на планиране. Под "прозрачен" разбираме ясен, целенасочен, проследим процес (фигура 1) под контрола на Народното събрание на дефиниране на задачи, приоритети, необходими способности, ресурсни изисквания и риск, водещ към намирането на реалистичните и приоритетни решения.


Фигура 1. Решения за доставки и модернизация в цикъла на планиране на отбраната и въоръжените сили.

Не е задължително цялата информация за процеса да е публично достъпна. Но процесът трябва да е прозрачен за законодателя, а обществото да получава достатъчна и убедителна информация, че парите на данъкоплатеца се харчат за решаване на приоритетните задачи. За съжаление, през последните две години основната част от средствата отиват за модернизиране на изтребители, стационарни комуникации и системи за управление на артилерийски формирования - проекти, които практически не са свързани с интеграционни изисквания.

Очакванията да се внесе ред чрез приемане на "План за модернизация на въоръжените сили" не се осъществиха. Към момента съществува документ на Министерството на отбраната, наречен "План за модернизация" с 68 проекта, някои от които "съставни (комплексни)". Поради твърде големия брой проекти, липсата на парламентарна или правителствена санкция и съмненията в ресурсната осигуреност, външният наблюдател не е уверен в съответствието на текущи и бъдещи проекти за модернизация с приоритетите на отбранителната политика на България.

Програмното управление в отбраната е основен инструмент за гарантиране на прозрачност на доставките. Реализацията на принципите на програмно управление изисква съгласуване на три основни процеса:

  • Дефиниране и приоритизация на необходимите отбранителни (оперативни) способности;
  • Развитие на въоръженията (разгледан по-подробно в следващия раздел);
  • Управление на ресурсите.

Министерството на отбраната направи първите успешни стъпки за въвеждане на програмното управление на ресурсите. Основното предизвикателство за повишаване на прозрачността в това отношение е да се въведе ефективно остойностяване на целия жизнен цикъл на ново или модернизирано въоръжение. Направени бяха и първите плахи стъпки за усъвършенстване на процеса на развитие на въоръженията, докато липсва систематичен подход към дефинирането на реалистични, приоритетни способности.

Дефиниране на изисквания

Приоритетите на отбранителната политика обуславят решенията кои проекти за модернизация да бъдат реализирани, какви доставки да бъдат направени. За да не води до съмнения и обвинения в защита на скрити интереси и корупция, реализацията на всеки отделен проект трябва да бъде максимално прозрачна. Това включва минимум два компонента: (1) прозрачност на процеса на дефиниране на изискванията към отделен проект и (2) прозрачност при възлагане и контрол на изпълнението на обществени поръчки за отбраната.

Вторият компонент се разглежда в следващия раздел. Първият компонент означава, че изискванията към конкретната модернизация се дефинират в ясна, документирана и контролируема последователност от оперативни потребности, оперативни изисквания, системни и функционални изисквания, технически изисквания и цена на проекта. Крайно време е да се замени т.н. "тактико-техническо задание" от безнадеждно остарелия стандарт ВС 2.03, особено при модернизация на системите за управление на войските и други комуникационно-информационни системи.

Съвременният подход към развитието на въоръженията предполага ясно дефиниране на отделни етапи и фази на процеса при осигуряване на достатъчно гъвкавост чрез даване на правомощия на по-ниски равнища в организационната йерархия-тези управленски структури, които притежават необходимата компетентност и засилване ролята на законодателната власт в големите проекти. Прилагането на този подход в България е наложително от гледна точка на интеграционните процеси и изисква преосмисляне и реинженеринг на процеса на развитие на въоръженията.

За да се осигури прозрачност и ефективност в условията на пазарна икономика и съвместимост на процеса на развитие на въоръженията с аналогичните процеси и системи (acquisition systems) в НАТО и страните членки, процесът трябва да има ясно дефинирани етапи, както следва:

1. Иницииране на процеса, включително документиране на изисквания при дефиниране на потребност от модернизация и превъоръжаване;
2. Формиране на потребителски/операционни (оперативни, тактически, основни функционални) изисквания;
3. Формиране на системни изисквания и технически изисквания ;
4. Организация на изпълнението (като правило - чрез сключване на договор с външен изпълнител в условия на максимална конкуренция между потенциалните изпълнители);
5. Приемане (изпитвания, осигуряване на качеството, кодифициране и други съпътстващи дейности) и въвеждане в експлоатация;
6. Поддържане на жизнения цикъл на въоръженията.

Освен това, решенията трябва да се взимат само на основата на конкретна програма, показваща как се изгражда и поддържа съответната способност в зависимост от ресурсите за целия ѝ жизнен цикъл, а не само от начална цена на придобиване.

Прозрачността ще бъде значително по-висока, ако за всички по-големи проекти, например тези на обща стойност над 100 милиона лева или изискващите над 50 млн. лева годишно, се въведе задължителна парламентарна санкция.

Интересите на обществото могат да бъдат защитени по-добре ако неговите представители в Народното събрание създадат Подкомисия по модернизацията, например към Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, която да координира всички парламентарни дейности по модернизацията на въоръжените сили.

Възлагане на обществени поръчки за отбраната

Прозрачността на процеса на дефиниране на изискванията към конкретна доставка, описана по-горе, трябва да се съпътства от прозрачност в реализацията на взетите решения за развитие на въоръженията (закупуване на ново и модернизация на съществуващо въоръжение, оборудване и инфраструктура) и всички останали доставки за отбраната чрез значително по-голяма публичност при обявяване, възлагане, изпълнение и отчитане на изпълнението на обществени поръчки за отбраната. Свръхготовността на МО да се позовава на член 6 от Закона за обществени поръчки през последните години на практика компрометира законовите изисквания за прозрачност и конкурентност.

Затова в настоящият раздел анализът ще бъде насочен към законовата рамка и процедурите за осъществяване на отбранителните доставки. Възприемайки позицията на добронамерен и заинтересуван наблюдател, съобразявайки се с анализа от предходните точки и с основната теза на изследването, че прозрачността на действията на администрацията в отбраната осигурява стабилна информационна среда за вземането на трудните многокритериални решения за доставки в отбраната ще се опитаме да отговорим на въпроса:

Законовата рамка и организационните процедури гарантират ли в достатъчна степен прозрачността на процеса на доставките за отбрана?

Ако отговорът на този въпрос е отрицателен ще бъде необходимо да формулираме предложения за разрешаването на идентифицираните проблеми.

Метода на изследването тук ще бъде сравнение на определения по-горе цикъл на планиране и дефинирането на изисквания за "това какво ни е нужно" и законовите гаранции и процедурите, които в крайна сметка трябва да осигурят в най-пълна степен съответствие между това което искаме да купим и това което купуваме.Анализът ще бъде представен в тезисен вид за нуждите на дискусията, като акцентите ще бъдат поставени върху основните организационни проблеми не само на въвеждането на прозрачност в отбранителните доставки, но и в администрацията, гражданските и бизнес организациите ангажирани в процеса на отбранителни доставки.

Основните въпроси са как да свържем планирането с конкретната поръчка и дали прозрачността и съдържанието на информацията дават възможност за проследяване на решенията и обстоятелствата за доставки в отбраната.

Доставки за отбрана и Закон за обществените поръчки

Съгласно Фигура 1 могат да бъдат определени четири типа доставки (вж. сили 1…f). Доставките могат да бъдат класифицирани и според други критерии - външни услуги, продукти или строителство или материално-техническо осигуряване, но всички те попадат в обхвата на Закона за обществените поръчки (ЗОП), тъй като са свързани с факта, че възложителят им е държавен орган и се използват бюджетни средства, за извършване на доставките.

Целта на Закона за обществените поръчки (ЗОП) е чрез съответната процедура на възлагане на обществени поръчки, определяне на субектите, обектите, стойността, предмета и приложното поле на закона да бъде постигнато и гарантирано ефективно използване на обществените средства, чрез прозрачността и обществения контрол, насърчаването на конкуренцията, стопанската инициатива и защитата на потребителите на обществени услуги.

От обхвата на закона чрез чл. 6, ал. 1 са изключени поръчките "свързани с отбраната и сигурността на страната, които са предмет на държавна тайна или тяхното изпълнение трябва да е придружено със специални мерки за сигурност в съответствие с действащото законодателство в страната." Същата разпоредба обаче предвижда задължение за издаване на наредба уреждаща тези поръчки от Министерския съвет (МС). Следователно процедурата по възлагане на тези поръчки, въпреки че са изключени от приложното поле на ЗОП, би трябвало да е съобразена с целта и процедурите на ЗОП.

Възлагането на обществени поръчки е особен тип взаимодействие между администрацията и гражданския сектор, състояща се от две части: (1) административна част - обект на административно-правните отношения и (2) сключването на договор - обект на гражданско-правни отношения. Административната част - административната процедура трябва да гарантира целите на закона и избора на най-ефективен, икономичен, прозрачен, стабилен и перспективен от гледна точка на икономическото развитие на страната кандидат.

Гаранциите за достигане на целите са осигуряването на прозрачност и възможност за контрол - съдебен, административен и граждански - съответно чрез съдебна защита, одити на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол и Сметната палата. Могат да бъдат изброени и други важни гаранции предвидени в ЗОП - основната процедура е откритата, към ограничена процедура и пряко договаряне се прибягва само в строго определени и надлежно изброени случаи и в определени срокове, ясно определени прагове, обхват на поръчките, изискванията към кандидатите, разделянето на поръчките и др. ЗОП е съобразен с европейската практика и по-голямата част от неговите недостатъци бяха отстранени с приемането на Закона за изменение и допълнение на ЗОП (ЗИЗД). Счита се, че подзаконовата уредба образците документи по ЗОП са пълни и съобразени с целите и духа на закона. За целите на анализа само ще изведем основните организационни гаранции за прозрачност ориентирана към цялото общество, които ще бъдат конкретизирани по-долу.

  • Създаване и водене на Регистър на обществените поръчки
  • Изискване за публикуване в определени срокове на: (1) план за поръчки и (2) покани за участие в Държавен вестник и в Регистъра за обществени поръчки.

Особен интерес представляват изискваните реквизити на решението за откриване на процедурата, които ще бъдат коментирани в следващата подточка.

Закон за обществени поръчки, доставки за отбрана, административен процес и граждански контрол

ЗОП попада в по-общата рамка на административния процес, регулиран от Закона за административното производство (ЗАП). ЗАП урежда "производството по издаване, обжалване и изпълнение на индивидуалните административни актове." ЗАП не се прилага за актове планиращи социално-икономическо развитие, определящи цени или уреждащи вътрешното разпределение на дейностите в администрацията.

Актовете с които се взема решение за откриване на процедура по възлагане на обществени поръчки са индивидуални актове и според ЗОП включват задължително: Предмет; Правно и фактическо основание за откриване на процедурата; Вида процедура; Срок и място за изпълнение; Ограничения при изпълнението, ако има такива; Квалификационни изисквания към кандидатите; Изисквания за качество; Начин за образуване на предлаганата цена, включително и за плащане; Срок на валидност на предложенията; Размер и условия на гаранцията; Критериите за оценка на предложенията и начина за определяне на тежестта им в комплексната оценка на предложението; Място, ден и час за разглеждане и оценяване на предложенията.

Безспорно това са добре определени изисквания към един административен акт и показват сериозно отношение на законодателя към уреждането на обществените поръчки, въвеждат прозрачност и добра информация за последващата процедура, но те остават само в рамките на конкретната поръчка. Тук трудно може да осъществена пряка връзка с вътрешноведомственото планиране, включително и на доставките за отбрана. Следователно съдебният контрол може да бъде осъществяван само за конкретна поръчка, а не за съответствието ѝ с вътрешните и планиращи документи на Министерството на отбраната.

Като недовършен опит за дисциплиниране на администрацията в посока различна от съдебния контрол изглежда чл. 10 от ЗОП, предвиждащ публикуване в ДВ на годишен план за поръчки. Планът, обаче, не води до правни последици за възложителя. При положение, че този план не се издаваше за конкретни поръчки, каквото е положението сега, а се определяха общите параметри за планираните насоки за доставки и ако не бяха отпаднали в ЗИДЗ текстовете от проекта за ЗИЗД за създаване на Държавна агенция по обществени поръчки, би могло Агенцията да определя по административен път дали дадена поръчка съответства на планиращите документи или не. Настоящите редакции на ЗОП, ЗОВС и вътрешните актове на МО не предполагат други изисквания при възлагане на поръчка освен решението за конкретната поръчка и документ, който в практиката на МО се нарича "тактико-техническо задание."

В настоящия момент, най-сериозните възможности за контрол на съответствието и осигуряване на прозрачност на отбранителните доставки са в правомощията на Народното събрание (НС). Правата на Народното събрание да упражнява контрол над дейността на изпълнителната власт са зададени от Конституцията. В областта на управление и ръководство на отбраната тези права са конкретизирани в ЗОВС, Глава трета, Раздел II. Контролът над възлагането на обществени поръчки за отбраната от страна на Народното събрание може да бъде провеждан в три основни насоки. Първо, при приемането на бюджета и отчета за неговото изпълнение; второ, при приемането на дългосрочни програми в МО, и трето, за всяка конкретна поръчка надвишаваща определен праг - това е практиката на развитите страни, която все още не се използва.

По отношение на практиката по контрол от НС и неговата прозрачност могат да бъдат определени следните проблеми:

  • Заседанията на Постоянна комисия по външна политика, отбрана и сигурност рядко (по изключение) са публични;
  • Комисията няма необходимия експертен потенциал за оценка на сложни и разнородни по характер обществени поръчки и отбранителни програми;
  • Комисията няма специализирани подкомисии;
  • Не се използва достатъчно практиката на публични изслушвания и дебати с ръководители от средно и високо ниво от изпълнителната власт.

Тази слаба прозрачност и липсата на публична оценка за дейността на изпълнителната власт при ръководството и управлението на отбраната логично води до неефективност и несигурност, особено за големи програми за доставка и модернизация на въоръжение и техника.

Закон за защита на класифицираната информация и Наредба за условията и реда за възлагане на обществени поръчки, свързани с отбраната и сигурността на страната

Други важни нормативни актове регулиращи доставките за отбрана са Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и Наредбата издадена по реда на чл. 6, ал.1. ЗЗКИ е всеобхватен закон, в чието приложно поле може да влезе всяко действие на администрацията. От една страна положителното в този закон е подробното и изчерпателно описание на функциите и задачите по защита на информацията от администрацията и службите за сигурност. В приложение 1 към ЗЗКИ е дадена легална дефиниция на "категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна." От друга страна, тази дефиниция е твърде широка и практически, възползвайки се от голямата свобода на преценка коя информация е тайна, всяко звено и служител по сигурността може да засекрети почти всяка информация. Определянето на нива на секретност на документите чрез поставяне на грифове: "Строго секретно"; "Секретно"; "Поверително"; "За служебно ползване" дава възможност за пълно ограничаване на информацията за дейността на администрацията.

Определянето на "индустриална сигурност" за предприятията изпълняващи доставки за отбраната е свързано не само с икономически параметри за стабилност, но и изисквания за сигурност от на цялото ръководство, договорния екип и всички които имат достъп до информацията. Това изискване може да доведе до нарушение на принципите на конкуренция, заложени в ЗОП, чрез налагане на неикономически бариери за кандидатстване за отбранителни доставки. (Защо, например, на зам.-директор "Маркетинг", който безспорно е член на ръководството, е необходим допуск до секретна информация? или Кои лица и длъжности конкретно спадат към "лицата, заемащи ръководни длъжности" в чл. 97, ал. 1, т.1?)

Тези въпроси, както и дългата процедура по обжалване на актове на службите за сигурност, поставят сериозни въпроси за ефективността на ЗЗКИ не само от гледна точка на доставките за отбрана. Единствен орган по контрола на решенията на службите е Държавната комисия по сигурност на информацията (ДКСИ), в състав от пет човека, назначавани по решение на Министерски съвет (МС). Със сигурност за изпълнение на огромните задължения, с които е натоварена тази комисия, в нея трябва да работят хора със свръхчовешки качества и издръжливост. От друга страна ДКСИ, въпреки относително ниското си ниво в йерархията на администрацията, не е подложена на никакъв вид контрол - нито административен, нито съдебен, нито парламентарен и граждански, освен годишен доклад, представян пред МС. От организационна гледна точка това дава възможност за нерегламентирано разширяване на правомощията на ДКСИ.

Всички посочени до тук слабости огледално се пренасят и в Наредбата по чл. 6, ал. 1 от ЗОП. Наредбата придобива изключителна важност, защото съгласно приложение 1 на ЗЗКИ и чл.6, ал.1 от ЗОП, по-голямата част от доставките за отбрана на обща стойност между 200 и 500 млн. ще бъдат контролирани според нейните разпоредби. В действителност Наредбата е доста семпъл подзаконов акт, чието съответствие с целите и духа на ЗОП е спорно. Въпреки въвеждането на подобни реквизити за решението за откриване на процедура с тези на ЗОП, както и някои елементи на избора на изпълнител, в чл. 4, ал.3, т.7, при изготвянето на решение за откриване на процедура се въвеждат "лица, които да извършат проучване с цел установяване на възможни изпълнители на поръчката и срок за извършването му." Тези "лица", според същия член, ал. 4, осъществяват "проучване" и изготвят "списък на установените възможни изпълнители." Разпоредбите на Наредбата не са изчерпателни и не обхващат всички възможни случаи. Проблемите които могат да възникнат при нейното приложение са следните:

  • Създава се реална възможност за ограничаване на конкурентното начало;
  • Не е ясно дали е възможно съответните служби да осигурят необходимия капацитет за проверка и проучване на всяка поръчка;
  • Удължава се процедурата по възлагане и се изключва възможността за съдебен контрол и защита на участниците (и възложители и кандидати);
  • Огромна част от кандидатите за отбранителни поръчки по чл. 6 ще бъдат чужди компании. Не е ясно (прозрачно) как ще се справят службите и ДКСИ в този случай.

Наредбата не увеличава нивото на прозрачност на решенията, свързани с отбранителните доставки, но все пак тя е издадена и може да бъде обсъждана. Това показва воля от страна на МС да се съобразява със законовата рамка, тъй като в чл. 6, ал. 1 няма определен срок за издаване на наредбата от МС. Опитът с издаването на тази Наредба, обаче, можеше да бъде далеч по-успешен.

Регистър на обществените поръчки

Създаването на Регистър на обществените поръчки и неговото on-line издание могат да бъдат разглеждани като силно средство за повишаване нивото на прозрачност в една особено чувствителна за общественото мнение област, каквато е областта на обществените поръчки. Регистъра се създава на основание разпоредбите на ЗОП и се води според наредба издадена от Министъра на държавната администрация. Положителният момент в ЗОП (чл.чл. 54, 55) е подробното описание на съдържанието на информацията, която трябва да включва Регистъра, докато наредбата по-скоро описва организационните отговорности за воденето му.

Основният недостатък на Регистъра на обществените поръчки е липсата на обобщена статистическа информация. Няма предвидени нито в ЗОП, нито в Наредбата за водене на регистъра организационни процедури за обобщаване на информацията например по: възложител (т.е. по Министерства, агенции и други органи и организации); стойност на сключените договори; процент на договорите за поръчка от общия бюджет на административните органи; вид процедури на възлагане (вида процедура може да даде отговор на въпроса доколко дадено Министерство използва най-конкурентната открита процедура).

Авторите проведоха опит за подобно обобщение чрез функцията "Разширено търсене" в on-line изданието на Регистъра. Получените резултати са следните:

Резултатите от таблица 1, обаче, трудно могат да бъдат използвани като основание за анализ на дейността на МО свързана с доставките за отбрана. Възможни са следните грешки: грешно търсене, грешки в самите процедури на въвеждане на информацията, неясни процедури на търсене - ако потребителя се обърне към раздел "помощ" на сайта ще открие само обяснение на отделните полета на търсене, но не и какво да очаква ако ги попълни. Следователно, тези данни са използваеми с огромен брой предварителни уговорки, което изключително силно намалява тяхното качество.

Звеното, натоварено с водене на регистъра, е Дирекция "Обществени поръчки" от Министерството на държавната администрация. Това от своя страна създава сериозни пречки както пред отчетността, така и пред прозрачността не само на отбранителните доставки, но и за цялата администрация. Дирекцията е административно звено, а не административен орган, отговорният орган за неговите действия е Министърът на държавната администрация, следователно пътя на комуникация между обществото или взаимодействието с други органи от администрацията се удължава значително.

Дейност на Министерството на отбраната. Материален план

Тук трябва да направим едно важно уточнение. Анализа по-долу се основава само на информация получена от on-line изданието на официоза на МО вестник "Българска армия."

След въвеждането на Системата за планиране, програмиране, бюджетиране би трябвало да се очаква, че определянето на програмите и средствата по тях, отговорностите на програмните ръководители, процедурите за приоритизиране, прегледа на програмите в съответните съвещателни органи и съвместяването в тях на изискванията и възможностите за доставка ще бъде осигурен по-ясен и прозрачен процес на отбранителни доставки. Ситуацията, обаче се оказва доста по-различна. МО въвежда вътрешен документ за управление на доставките - т.нар. "Материален план", който се използва най-вероятно от 1999 г. до днес.

Според интервю март 2003 г. на Директора на Дирекция "Управление на доставките" седем структури от МО и Генералния щаб (ГЩ) са отговорни за осигуряването на отбранителните доставки, които не действат интегрирано, а имат отговорности за отделни етапи.

От друга страна, плановете за обществени поръчки от гледна точка на ЗОП имат само информативно значение, както беше отбелязано по-горе. Една от вероятните цели Материалния план вероятно е обобщаване на информацията за обществени поръчки в системата на МО и публикуването на подобен план в Държавен вестник.

Обобщавайки информацията от 28 статии от в. "Българска армия" от периода 2000-2003 г. може да се зададе следния въпрос: Защо е необходимо да бъде обвързан Материалния план с организационни последици? Обобщаването на информацията би могло да става не чрез заявки, а директно според предвидените по програми разходи. Тук не може да се използва като извинение нуждата от съответствие с базата данни на стоки, услуги и строителство на МО. При решение за извършване на доставка чрез възлагане на обществена поръчка, програмният ръководител би могъл да реферира обекта на поръчката - кратка и ясна процедура. Що се отнася до нуждата от контрол над възлагането на обществените поръчки е възможно да бъде използвана информацията от етапите на планирането, програмирането и бюджетирането в МО.

Тези бележки може би обобщават причините поради които плана не е изпълнен през нито една година от периода, което разбира се означава зле снабдена армия не само поради липса на средства, а и поради административни неуредици. Неусвояването на бюджетни средства създава и недоверие в Министерство на финансите и НС за обосноваността на заявените от МО средства. Ако обобщим по-ясно причините те са: неоперативност на планирането, загуба на дългосрочна перспектива и не интегративно действие на звената в администрацията спрямо поставените цели в основните документи за отбраната на страната.

Впечатляващо е, че в нито една от изброените статии няма нито една положителна оценка за Материалния план. Нещо повече, явното (получило израз дори в официоза на МО) противопоставяне на дирекции от МО и управления от ГЩ предизвиква въпроса доколко добри са съвещателните органи, които МО създаде с цел интегриране на действията на всички административни звена. Остава без отговор и въпросът дали няма нарушена вътрешна отчетност в МО, след като за три години МО явно не може да установи къде точно са проблемите и кои са добрите решения.

Компенсационни механизми. Модернизация, технологии, работни места

Процесът на модернизация на армията трябва да бъде обвързан със създаване и поддържане на работни места в България и технологично развитие. Поради изискването за ефективност и оперативна съвместимост със силите на НАТО основна част от средствата за инвестиции в отбраната (от порядъка на 200 милиона лева годишно с тенденция за нарастване до около 500 милиона в близките години) ще се реализира чрез проекти, възлагани на големи оръжейни производители от Северна Америка и Западна Европа. При това положение по-широкият обществен интерес налага да се разработи и прилага набор от компенсационни механизми в рамките на съгласувана национална офсетна политика.

Традиционно чрез политиката на офсет се балансира възлагането на доставки за отбраната на чуждестранни компании, като целта е да се поддържа експертизата, капацитета и конкурентността на националната отбранителна индустрия. Офсетите са инструмент на държавна политика за подпомагане развитието на местната индустрия в приоритетни сектори, включително, но не само, отбранителния. Офсетната политика цели създаване и запазване на работни места, стимулиране на икономическото развитие в избрани области, нарастване на конкурентноспособността на българското производство в избрани ниши, насърчаване на износа с гарантирани външни пазари и интегриране във веригата от доставчици за световни индустриални лидери, трансфер на технологии и ноу-хау, насърчаване на нови производства.

Необходима е държавна политика за офсет (съвкупност от механизми за компенсиране на националната индустрия при възлагане на отбранителни поръчки на чуждестранен изпълнител). Очакването

Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: