Част от докторантите ще получат допълнителни стипендии

Университетите и научните организации, които действително развиват научна дейност, ще получат средства за допълнителни стипендии на докторантите, които обучават. Правителството промени в сряда правилата за разпределяне на средствата за младите учени. Целта е научната дейност да стане по-привлекателна за младите хора и да се спре изтичането на мозъци.

В момента стипендиите на докторантите са 500 лева на месец и остават под минималната заплата. Допълнително трябва да се приеме постановление на правителството, с което да се отпуснат парите за допълнителните стипендии. Очаква се за тях да бъдат заделени около 2.5 млн. лева. По колко пари ще получат младите учени, ще се решава от комисии в университетите.

Според новите правила, приети в сряда от правителството, за разпределянето на допълнителните пари за докторанантите ще се изчислява индекс на научната дейност на университетите и научните организации. Това ще става по формула, а крайният резултат ще зависи от публикациите и цитатите на съответната организация в международната научна база данни, от броя на назначените на трудов договор учени, от броя на докторантите. По предварителни изчисления бонуси ще има за младите учени от 19 научни организации.

Самите средства, дадени на всеки университет или научна организация, ще се разпределят между факултетите или научните институти по правила, утвърдени от ректора. Във всяко звено пък трябва да има комисия с участието на представители на докторантите, която да определя размера на допълнителните стипендии. Право на бонус имат положително атестираните млади учени.

Наскоро зам.-министърът на образованието и науката проф. Иван Димов обясни, че с новия механизъм за разпределяне на допълнителните стипендии министерството реално насочва докторантите към организациите, които биха им дали най-добър шанс за развитие в областта на науката.

Минимални изисквания за научна кариера

На заседанието си в сряда правителството прие и правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав. С него се определят минималните изисквания, на които трябва да отговарят кандидатите за придобиване на научна степен или за заемане на академични длъжности във висшите училища и научните организации. Националните изисквания са изготвени по групи показатели за различните научни степени и академични длъжности в деветте научни области и съответстващите им направления.

"Прилагането на Закона за развитието на академичния състав след приемането му през 2010 г. без наукометрични изисквания към кандидатите за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности доведе единствено до значително увеличаване броя на хабилитираните лица и на присъдените научни степени, без това да допринесе за увеличаване на научната продукция и нейната значимост в институционален и национален мащаб. Този проблем беше допълнително усложнен от липсата на достатъчно строги изисквания към професионалната компетентност и обективност на членовете на научното жури, както и на конкретни механизми за ефективен контрол", пише в съобщението на правителствения пресцентър.

Според учени обаче изискванията наистина са доста минимални и няма да променят качествено начина, по който и в момента университетите и научните организации дават звания и назначават доценти и професори.

Стимули за деца от частни училища

С друго свое решение Министерският съвет прие правилата за даване на стипендии на деца с изявени дарби. Според новите текстове такива вече ще получават и възпитаниците на частните училища, а не само на общинските и държавни. Стипендиите се дават за първи места в национални или международни конкурси, състезания и олимпиади. Те са и за спортни постижения.

На заседанието в сряда бяха дадени и 19 170 лв. за стипендии на 15 ученици, постигнали спортен резултат през първото тримесечие на 2018 г.