Част от фермерските евросубсидии отиват в кризисен фонд

Фермерите няма да взимат пълния размер на субсидията за единица площ през новия програмен период 2014-2020 г. Процент от средствата ще се заделя в кризисен фонд, с който ще се компенсират земеделците при природни бедствия – суша, наводнения или слаба реколта заради болест. Ако през годината обаче не настъпи кризисно събитие, то те ще получат удържаната сума през следващата година. Това е една от промените, предвидени по общата селскостопанска политика (ОСП), съобщи евродепутатът Ивайло Калфин от БСП по време на конференция, организирана от в."Сега" с подкрепата на Европейската комисия.

Какъв процент от евросубсидията ще отива в новия резервен фонд трябва да го реши правителството, уточни Калфин.

Около 5.5 млрд. евро са отпуснатите средства за подпомагане на българските земеделци през 2014-2020 г. Те са с около 2 млрд. евро повече спрямо настоящия програмен период. Около 70% от сумата ще отиде за плащанията за единица площ, а останалите 30% са за провеждането на допълнителни политики, свързани с младите фермери, необлагодетелствани райони, подпомагане на зеленчукопроизводство и овощни насаждения.

Новото е въвеждането на тавани на плащанията спрямо обработваемата земя, като целта е средствата да бъдат по-равномерно разпределени между земеделските производители. Така малките фермери, които обработват до 250 дка земя, трябва да получат по-голяма подкрепа спрямо тези, които обработват големи площи.

В Германия средно един земеделски производител взима по 50 хил. евро, докато у нас 80% от евросубсидията отива при няколко големи фермери, посочи Калфин.

Бонуси за младите фермери

Младите фермери до 40 г. ще получават допълнително средства, предвиждат новите правила на Брюксел. При плащанията за единица площ тяхното подпомагане ще е с 25% завишено. Освен това ще получават и твърда сума между 500 и 1200 евро всяка година, каза Калфин.

Другото ново е, че при недостиг на средства в европейския бюджет ще могат да се намаляват годишните плащания за единица площ. Това ще става за сметка на субсидията на големите фермери, докато на получаващите до 2000 евро помощта няма да се пипа, каза Калфин.

Въвеждат се нови критерии за активен земеделски производител. Целта е да се спре финансирането на земеделци, които са построили голф комплекси или ферми за крокодили и други екзотични дейности, които нямат много общо със земеделието, каза Калфин.

Селски кметове от Кюстендилско на протест

По време на конференцията няколко селски кмета от Кюстендилско протестираха срещу оставянето на селата около големите градове без пари и през следващия планов период. За нашия край 55 села с около 20 000 жители са обречени на загиване, каза Спаска Методиева, кмет на село Николичевци. Те настояваха селата около големите градове да бъдат включени за подпомагане към Програмата за развитие на селските райони.

Министерството на земеделието има възможност да увеличи броя на общините, които ползват пари по ОСП, каза Фелиз Хюсменова, евродепутат от ДПС. Това право може да се даде с промяна в определението "селски район".

Земеделското министерство обаче реши да не прави такава промяна и да остави нещата по старому. В същото време правителството обеща, за да няма бели петна, селата около големите градове да получат пари по програмата "Региони в растеж". Оказва се обаче, че и от там няма да имат право на финансиране, защото не са включени в разработените вече планове за интегрирано развитие, понеже не отговарят на заложените от Министерството на регионалното развитие критерии.

Националното сдружение на общините също възрази срещу оставането на селата около големите градове отново без еврофиннасиране. Преди дни кметът на София Йорданка Фандъкова пък изрази притесненията си, че парите за селата край столицата няма да стигнат, защото предвиденият бюджет е най-малък на глава от населението спрямо останалите градове.