Част от фирмените сливания излизат от контрола на КЗК

Част от фирмените сливания излизат от контрола на КЗК

Част от сливанията на фирмите в България излизат от контрола на атнимонополния орган, предвижда проект на нов закон за защита на конкуренцията, който бе публично представен в сряда и се очаква през ноември да бъде приет от Министерски съвет.

В неговите текстове е предвидено повишаване на прага на оборота, над който участниците във фирмена концентрация са длъжни да поискат разрешение за  приключване на сделката от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). В момента компаниите, чийто общ оборот е под 15 млн. лв., могат да се сливат без одобрението на антитръстовата комисия. Сега прагът става 20 млн. лв. и част от фирмените сливания излизат от контрола на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Председателят на комисията Петко Николов обясни, че вдигането на оборота се налагало, защото спрямо сегашните обстоятелства той бил нисък. "В същото време прагът не е вдигнат толкова много и по този начин КЗК си запазва правото на контрол върху концентрациите на пазара", коментира Николов.

След приемането на законопроекта, което шефът на КЗК се надява да стане напролет, неговите подопечни ще имат по-голяма свобода при претърсванията на фирми и организации, заподозрени с картелни споразумения. В момента комисията първо изисква от проверяваните дружества доброволно да предадат документите и софтуера, а претърсването става с разрешение от окръжния съд по местоположение на разследваната фирма. Вече експертите ще могат да правят внезапни проверки без предупреждение с разрешение на Софийския административен съд, което улеснява работата на КЗК, посочи Николов.

Според него това ще е изключително полезно с оглед на започналите вече пет производства срещу фирми и организации от  секторите на млякото и млечните продукти, производители на растителни масла и хляб и хлебни изделия, за пилешко месо и яйца, както и таксиметровите услуги.

По тези случаи в момента се селектира събрания материал, за да се анализира и да се прецени дали има достатъчно доказателства за повдигане на обвинения в картелни споразумения. Николов изрази надежда, че до края на годината може да приключат анализите на събраните документи и призова адвокатите на проучваните фирми да не се опитват с процедурни хватки да бавят  разследването.

За разкриването на ценови договорки между участниците на един и същи пазар, новият проектозакон за защита на конкуренцията предвижда още на фирми, участници в картели, които се съгласят да сътрудничат при разкриването на тръстовете, да бъдат освобождавани от имуществени санкции или те да бъдат намалявани.

Световната и европейската практика при разкриването на такива споразумения сочи, че те могат да се докажат в съда само ако някой от картела се съгласи да сътрудничи срещу опростяване или намаляване на санкцията. Фирмите от тръстовете ще бъдат санкционирани според степента на участието им в налагането на еднакви цени на пазара.

Друга промяна в законодателството е определянето на размера на санкцията за компаниите, които нарушават нормите на конкуренцията. В момента те са фиксирани суми, предвижда се глобата да е процент от оборота на предприятието за предходната година.  Максималният заложен размер в закона е 10 на сто, но процентът ще е определя по специална методика, която ще се изработи след приемането на закона, обясни Петко Николов.

Още от Бизнес

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?