Част от фирмите притеснени от изискванията за възстановяване на Ирак

Част от българските фирми се притесняват от изискванията за участие във възстановяването на Ирак, стана ясно на проведената днес кръгла маса "Българското участие във възстановяването на следвоенен Ирак", по инициатива на Атлантическия клуб в България.

Председателят на Българската търговско-промишлена палата Божидар Божинов заяви, че голяма част от фирмите се опасяват, че не отговарят на изискванията на американските компании за набиране на подизпълнители. Той обвини представителите на правителството, че са се забавили в подготовката на страната и че други държави са направили значително повече през изминалите месеци.

Българската стопанска камара е започнала от 2 април да набира заявки на фирми, желаещи да участват в следвоенното възстановяване на Ирак. Досега в БСК са постъпили 54 заявки от 22 фирми от областта на електротехниката (производство на електромери, ел.табла, осветителни тела, ел.съоръжения, акумулатори, кабели, ел.двигатели и др.; проектиране и изграждане на ел.системи), 9 фирми от хранително-вкусовата промишленост, 7 фирми от строителния бранш, 4 - от областта на телекомуникациите, 2 - транспорт и спедиция и 10 от други сектори на леката промишленост. Четири от фирмите, заявили интерес към следвоенното възстановяване на Ирак, вече изпълняват договори по Меморандума за разбирателство на ООН. Други 5 фирми изразяват готовност да участват с предоставяне на хуманитарна помощ.

Националният координатор по българското участие в следвоенното възстановяване на Ирак, зам.министърът на икономиката Милен Керемедчиев също призна, че условията, поставени от американските компании, могат да се окажат пречка за българските фирми.

Председателят на Съюза на работодателите Васил Василев обаче заяви, че представител на организацията вече е изпратен във Вашингтон и Лондон, за да осъществи пряк контакт с фирми, които ще участват в следвоенното възстановяване на Ирак. Василев бе убеден, че през следващите месеци ще се види практическата полза от правилната външна политика на българското правителство по кризата в Ирак.

Сред публикуваните на сайта на икономическото министерство американски изисквания, предоставени от Американската агенция за международно развитие (USAID), в действителност затруднение за фирмите може да предизвика условието те да водят счетоводство в съответствие с американските счетоводни стандарти GAAP, ако отпуснатия контракт надвишава 500 хил щ.д. компаниите - подизпълнители от своя страна трябва да притежават доставчици, които удовлетворяват стандартите за качество. Предварителен опит в съответните дейности и владеене на чужди езици пък е изискването към персонала на фирмите - подизпълнители.

На форума зам.министър Керемедчиев повтори, че българското правителство е единствено посредник между американските фирми, спечелили поръчки, и българските кандидати за подизпълнители, затова не е поставило и никакви допълнителни изисквания към компаниите, желаещи да участват в следвоенното възстановяване на Ирак.

Според него нашите фирми ще имат предимство в конкуренцията за подизпълнители, защото страната ни е сред шестте държави в.т.нар. преференциален списък на САЩ, в който освен България са Великобритания, Испания, Словакия, Полша и Румъния.

Държавният департамент на САЩ наскоро в официално писмо е заявил, че ще направи всичко възможно фирми на страните участници в решаването на конфликта в Ирак да бъдат преференциални поддоставчици на американски фирми в Ирак.

Керемедчиев посочи, че българските фирми могат да продължат участието си и в програмата "Петрол срещу храни", както и да участват в доставки на медикаменти и хранителни продукти, минерална вода и интендантско имущество за войските на коалицията, а също и в инженерингови проекти, свързани с непосредствено възстановяване от коалицията на инфраструктурата. Чрез българското посолство в Кувейт вече са изпратени първите български оферти за доставка на минерална вода.

В следвоенен Ирак България може да участва с доставки на стоки, оборудване и резервни части, с инженерингови проекти и с български специалисти в образованието и здравеопазването.

По думите на Милен Керемедчиев, ще бъдат предложени спешни промени в закона за експортно застраховане. Те ще бъдат пуснати за съгласуване още във вторник идната седмица и тяхната цел е да се даде възможност за повишаване на стойността по застраховките, свързани с политическия риск.

Тази мярка трябва да направи възможно финансирането на износа за Ирак от страна на българските банки. Правителството в момента води преговори за презастраховане на политическия риск с американските Ексимбанк и ОПИК.

Керемедчиев каза, че министерството на икономиката е предоставило вече информация на българските фирми за спечелените конкурси и координати на компаниите, които са ги получили, както и координати на отговорни лица в Американската агенция за международно развитие, министерството на отбраната, Държавния департамент и министерството на търговията.

Все още не е ясна следвоенната роля на ООН в Ирак, коментира зам.министърът на външните работи Любомир Иванов. Възможно този въпрос да се уреди както в една многоаспектна декларация на Съвета за сигурност, така и в множество декларации, които уреждат всеки един от въпросите за следвоенното управление на Ирак. Засега единственото ясно е, че в първите дни след края на войната страната ще бъде управлявана от администрация начело с о.з. генерал Гарнър. Иванов каза, че когато бъде възможно, България ще пристъпи и към възстановяване на мисията ни в Багдад.

През следващата седмица за Вашингтон заминава делегация, която ще обсъди на място българското участие в следвоенното възстановяване на Ирак.

Министърът на външните работи Соломон Паси съобщи, че екип от български специалисти ще замине за Кувейт, за да съдейства на Офиса за хуманитарна помощ и възстановяване. Той ще бъде с дипломатически статут и ще включва по един представител на Министерствата на външните работи, министерството на отбраната и на министерството на икономиката. Ръководител на Офиса за хуманитарна помощ и възстановяване в Кувейт, където ще работят българските експерти, е генералът от запаса Джей Гарнър, който ще бъде и първият следвоенен администратор на Ирак.

Представителят на МВнР ще комуникира със следвоенното административно управление на Ирак още докато то е в Кувейт, военният експерт ще се занимава с военно-инженерингови проекти, както и със снабдяване на въоръжените сили и полицията на демократичен Ирак.

Представителят на министерството на икономиката най-вероятно ще бъде сегашният съветник на вицепремиера Николай Василев Марио ал Джебури. Той ще поддържа връзка с американската армия и местната администрация за доставки на хуманитарни помощи и други стоки.