Част от фискалния резерв – в търговски банки за по-висока доходност

Част от фискалния резерв може да се сложи на депозит в търговски банки за по-висока доходност, каза вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков на международна дискусия за реформите в страните нови членове на ЕС, организирана в София от Институт "Отворено общество" и Световната банка.

Според него фискалният резерв от близо 8 млрд. лв., който е депозиран в БНБ срещу годишна лихва от 0.5%, трябва да се използва по-ефективно, без да бъде харчен. Въпросът е дали може да се получи по-голяма доходност, като с този резерв се оперира по друг начин, което не означава харчене, обясни Дянков.

Ако част от него се сложи на депозит в търговски банки, тъй като по закон не може да се ползва целият, доходността му ще бъде около 6%. Средствата, придобити по този начин, могат да закърпят дупката в здравеопазването, например, отбеляза министърът.

Той посочи, че фискалният резерв стои в БНБ от 1997-98 година. Ако една малка част от него тогава е отишла като депозити в търговски банки, досега той е щял да се удвои, смята Дянков. За десет години от неефективно управление на тези пари ние сме изпуснали няколко милиарда лева, добави той.

Дянков не посочи към кои банки би могъл да се насочи част от резерва и на какви критерии те трябва да отговарят за тази цел.

И резервът на Здравната каса с по-гъвкаво управление

Министърът обясни още, че подобна операция би могла да бъде санкционирана от Народното събрание, ако бъде предложена от правителството. Минималният фискален резерв се посочва в закона за бюджета и в тазгодишният бюджет е посочено, че той не трябва да бъде под 6.3 млрд. лв., като в момента е близо 8 млрд. лв.

Министърът повтори и друга своя идея – малка част от резерва на Здравната каса, който е в БНБ, също да се вложи в търговски банки за по-висока лихва, а останалата да се използва за целите на здравеопазването. В момента в централната банка има близо 700 млн. лв. на касата.

Това са значителни пари на фона на големия дефицит, към който върви здравната каса, коментира министърът. Той поясни, че се обмисля в бъдеще цялата сума от осем процентната здравна вноска ще отива изцяло за здравеопазване, вместо както е досега - 6% да се използват за здраве, а 2% да влизат и да се държат на сметка в БНБ.

Решението как да се използват парите от резерва на Здравната каса също ще се реши от Народното събрание, защото то е това, което трябва да разблокира средствата.

Подуправител на БНБ сдържан съм идеите на Дянков

Избраният неотдавна за подуправител на БНБ Калин Христов, който ще встъпи в длъжност до дни, посрещна сдържано идеята на министър Дянков за депозиране на част от фискалния резерв и на резерва на Здравната каса в търговски банки.

По-добре е фискалният резерв да продължи да е в БНБ, каза пред журналисти Христов, като уточни, че все пак това е неговото лично мнение.

"Въпросът е много по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед“, каза той. По думите му, ако част от резерва се съхранява в търговски банки, лихвеният процент няма да бъде 6%, както смята министърът, а по-малък. Според Христов в БНБ резервът не се съхранява срещу 0.5%, а срещу повече, но не каза колко.

Той изрази опасението, че ако тези пари бъдат вложени в търговски банки, те ще рефинансират частни дългове с държавни средства.

Според Христов тепърва ще се водят разговори по темата между БНБ и министъра на финансите, но от думите му стана ясно, че в централната банка не са изненадани от лансирането на идеята.

Пари от фискалния резерв бяха влагани в банки още от кабинета на НДСВ

Така министър Дянков възкресява стара идея от времето на правителството на Симеон Сакскобургготски. Тогава финансовото министерство начело с Милен Велчев предложи като елемент от активното управление на фискалния резерв част от него да се депозира в търговски банки, а зам.-министър Красимир Катев дори успя да вложи 250 млн. лв. в 11 търговски банки, без да вдига шум. Това стана през 2003 г.

За разлика от Дянков обаче, който сондира идеята публично, правителството на НДСВ взе решението за влагане на част от резерва в банки с поверително постановление с обяснението, че ако се вдигне шум, търговските банки щели да се наговорят и да предложат по-ниска лихва. При операцията, по думите на Катев, са били постигнати лихви от 5.5-6.2%. От операцията са били спечелени 15 млн. лв.