Част от парите за наука отиват за е-здравеопазване

Създаването на софтуер, който да помага на лекарите да попълват документи, разработване на карти с обектите на културно-историческото наследство, с "пулсирането" на политическите граници на България, образователни онлайн игри, купуването на апарат за съвременно изследване на дарената за преливане кръв. Това са част от дейностите, които ще се финансират с над 22 млн. лева по 11 програми за наука.

Проектите им бяха представени в четвъртък от екипа на Министерството на образованието и науката. Програмите са в няколко области, които били определени като приоритетни от отделните министерства. По тях няма да се кандидатства с проекти. Парите ще се дават на предварително определени научни организации, които трябва да формират консорциуми за научни разработки в няколко сфери.

Определени са водещи организации - тези с най-голям принос в съответната научна област, както и партньорски организации - с по-малка научна дейност. Водещата организация ще получава най-голям дял от финансирането. Кои точно да са водещите организации е определено и с участието на университетите и БАН. Тъй като в повечето области по научни резултати водещи са институтите на академията, ректорите и ръководството на академията се разбрали по някои от програмите най-големият дял от парите да отиде при друга организация - най-често университет.

Средствата са за заплащане на учените (до 40% от бюджета), командировъчни, разходи по изследванията. За администриране на програмите научните организации ще получат до 7% от средствата, а 1 на сто от бюджета ще са за одит.

Програмите са със срок на действие между 2 и 4. Всяка година ще им се прави оценка и ако е нужно, средствата ще се увеличават, намаляват или спират. Ефектът ще се оценява по индикатори, различни за всяка сфера.

Три от програмите са насочени за допълнително стимулиране на работата на учените в опит да се спре изтичането на мозъци и да се привлекат млади изследователи. По тях за докторантите ще бъдат осигурени допълнителни стипендии - между 200 и 500 лева месечно. Университетите и БАН ще получават средства за това според научната си дейност, а индивидуалното разпределение на стипендиите ще става чрез вътрешни правила. По същия начин ще се разпределят и средствата за изследователски проекти на постдокторанти, които могат да вземат между 1500 и 3000 лева на месец.

Останалите са свързани с разработки в конкретни области и по конкретни проблеми.

3 млн. лева за тестване на донорска кръв

Някои програми са доста конкретни и по-скоро изглеждат като опит средства за наука да се използват за запълването на дупки в други области. Така например с парите за изследвания ще се купува апарат за съвременно изследване на дарената за преливане кръв.

Програма за внедряването на нови съвременни тестове за изследване на кръвта е сред най-големите. За нея през тази година са предвидени най-много средства - 3 млн. лева от общо 5 млн. лева за 2 години. Те ще са за Националния център по трансфузиология и хематология и ще са за купуването на апарат за NAT тестване (Nucleic Acid Testing - техника за амплификация на нуклеиновите киселини) на донорската кръв. В обосновката пише, че това е най-новата в световен мащаб технология за диагностика на донорската кръв. Целта е да се прави по-прецизно изследване за пренасяни по кръвен път инфекции, които при сегашните тестове може да не бъдат хванати веднага.

Научната работа ще се състои в проучване на тази технология, избор на конкретното тестване - на индивидуална проба или тестване на пулове. Също така ще се прави и електронно досие на кръводарителите, за да имат информация и те, и хематолозите, и лекарите за това дали са носители на инфекции.

Здравен софтуер

Част от средствата за наука ще отидат и за несъществуващото все още електронно здравеопазване. За това са предвидени 2 млн. лева за период от 3 години. За тази година бюджетът е 800 000 лева. Със средствата до 2020 г. трябва да се разработи и въведе пилотно единна електронна система за управление на големи масиви от данни в онкологията и хематологията. Тя ще обслужва университетските болници с клиники или отделения в тези области. Освен това трябва да се разработи и внедри отново пилотно софтуер, който да събира и анализира информацията от терапия с 13 иновативни лекарства.

Със средствата за научни изследвания трябва да се направи и компютърна програма, която да улесни лекарите в попълването на многобройните медицински документи. Поне според проекта става въпрос за "диктофон на български език", който да разпознава голяма част от медицинските термини на български по избрани специалности. Така лекарите би трябвало да диктуват на компютър, а той да попълни документи като амбулаторни листове, епикризи и други.

Обикновено за разработването на такива продукти се възлагат обществени поръчки.

В този случай работата трябва да се свърши от водещите организации Медицински университет в София, Софийски университет "Св. Климент Охридски", БАН и Медицински университет - Пловдив. Те трябва да привлекат за партньори други университети.

Исторически карти и образователни игри

Общо 4 млн. лева в рамките на три години се предвижда за програмата "Културно-историческо наследство, национална памет и прогрес на обществото". Целта ѝ е "обновяване и разширяването на знанията за изучаване на българския език, българската литература, изкуство и култура, българската история, археологията на българските земи, българската етнография и фолклор и необходимостта от предаване на тези знания с цел изграждането на общество на знанието".

За тази година по програмата са предвидени 1.6 млн. лева. Средствата, както за 2018 г., така и за следващите години, са за създаване на интерактивни карти на културно-историческото наследство, на онлайн енциклопедия. От описанието на основните дейности се вижда, че ще се прави виртуален портал, който да събира карти с исторически обекти в България, със свещените места в страната, карта с "пулсирането" на политическите граници на България от създаването ѝ до днес.

Ще има и карта с информация за диалектите, историята на произхода на имената на населените места и географските обекти.

Част от парите ще отидат за продукти, които да подпомагат туризма - туристически маршрути, мобилни приложения, по тематичните карти, които могат да се ползват като туристически гидове или пък за обучение в училище.

За преподаването по история, литература, български език, изкуство ще бъдат подготвени видеолекторати, както и познавателни онлайн видеоигри. За подпомагане на обучението в училище ще се създават онлайн електронни библиотеки за речници и справочници. Ще бъде създадена и концепция за виртуален музей на културно-историческото наследство, както и документални филми.

Основната част от парите ще са за Софийския университет, а партньори ще са БАН и Югозападният университет в Благоевград.

Нисковъглеродна енергия

Програмата "Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита" е сред най-големите по бюджет. Общо за нея са предвидени 7.3 млн. лева за три години. Само за 2018 г. трябва да бъдат осигурени 2.92 млн. лева.

Парите са за фундаментални и приложни изследвания в няколко области. Едната е свързана с електрическите и водородни превозни средства. Предвижда се разработването на хибридни водородни двигатели за автомобили, както и на водородни горивни клетки за домакинствата.

С отпуснатите от държавата средства трябва да се финансират и разработки, свързани с улавянето, съхраняването и оползотворяването на емисиите въглероден диоксид, както и на такива, свързани с акумулирането на енергията от възобновяеми източници.

Средствата ще бъдат дадени на консорциум от поне 7 научни организации с водещ партньор - БАН.

Опазване на околната среда

По програмата "Опазване на околната среда и намаляване на риска от бедствия" са предвидени 1.2 млн. лева за тази година и индикативно 6 млн. лева до края на 2022 г. Те са за фундаментални изследвания, свързани с опазването на околната среда, влиянието ѝ върху качеството на живот в градовете, както и за изследване и прогнозиране на бедствия.

Трябва да се разработят и системи за ранно предупреждение при бедствия, за подпомагане на действията при катастрофични явления. Както и на системи за предупреждение при изменения в екосистемите, които могат да влошат качеството на живот или да доведат до загуба на важни биоресурси. Тук водещи партньори са БАН и Софийският университет.

Здравословни храни, животновъдство, киберсигурност

Общо 6 млн. лева за 4 години и 1.5 млн. лева за тази са предвидени за изследвания в областта на здравословните храни и биоикономиката. За "Репродуктивни биотехнологии в животновъдството" ще бъдат дадени 800 000 лева през 2018 г. и още толкова догодина. Целбта е повишаване на ефективността на животновъдните сектори.

За "Информационни и комуникационни технологии за единен цифров пазар в науката, образованието и сигурността" са заделени 1.35 млн. лева през тази година. Те са за софтуер за работа с големи данни, за компютърно моделиране на проблеми и задачи от областта на природните науки, за национална библиотека "Отворена наука", облачни изследвания, 3D цифровизация.

Част от изследванията по тази програма трябва да са свързани с цифровизация на образованието. Предвидено и финансиране на изследвания, свързани с повишаване на киберсигурността. Ще се прави Център за мониторинг, превенция и реакция при инциденти, както и лаборатория по разработване и одитиране на сигурен софтуер и киберсигурност.