Част от сградата на Европарламента носи името на Атанас Буров

Премиерът Бойко Борисов и председателят на Европейския парламент Антонио Таяни откриха изложбено пространство "Атанас Буров" в сградата на ЕП в Брюксел. На откриването присъства и внучката на Атанас Буров - Ивана Стоянова, съобщи правителствената информационна служба.

Бойко Борисов приветства именуването на част от централната сграда на ЕП на името на Атанас Буров. Той осъди остро политиката и действията на комунистическата партия, на които жертва е бил българският общественик.

"Г-жа Стоянова може да ви каже какво е страх, какво е да живееш в страх, какво е да живееш без медийни и каквито и да било човешки свободи", заяви Борисов.

Той припомни незаконното отнемане на имущество, убийствата и репресиите от БКП и формирания тогава Народен съд. Заяви, че бъдещето на България е в Европа.

"Това е само началото, защото имаме и много други знаменити държавници, хора на изкуството и културата, допринесли за развитието на Европа", каза още Борисов.

Откриването на изложбеното пространство "Атанас Буров" е значимо събитие за България, защото за първи път в историята на институциите на ЕС част от Европейския парламент носи името на български общественик.

Инициативата е на българските евродепутати от ГЕРБ, които заедно с председателя на фондация "Българска памет" д-р Милен Врабевски и българския еврокомисар Мария Габриел дариха средствата за изработването на бюста-паметник на Атанас Буров.

Атанас Буров е български банкер, дипломат и политик от Народната партия, а по-късно от умереното крило на Демократическия сговор. Той е министър на търговията, промишлеността и труда (1913, 1919 – 1920) и на външните работи и изповеданията (1926 – 1931).

Считан е за една от най-влиятелните фигури в българския политически живот през първата половина на ХХ век. Заради политическите си речи и въвеждането на модерни за времето си европейски практики у нас е определян като "идеолог на българската буржоазия" от комунистите.

След Деветосептемврийския преврат Буров е осъден на една година затвор от т.нар. Народен съд. Помилван и освободен в навечерието на изборите през 1945 г. Присъединява се към опозицията срещу комунистическото правителство. През 1947 г. се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков. На 25 октомври 1947 г. е интерниран в Дряново, през 1949 г. е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 г. е арестуван и на 13 ноември 1952 г. е осъден на 20 години затвор по три обвинения – работил за "събарянето и отслабването" на правителството, обещавал създаването на чужда военна база във Варна през 1946 г. и подбуждал други държави и обществени групи в чужбина към враждебни действия срещу България.

"Според смъртния акт Атанас Буров е починал на 15 май 1954 г., в Пазарджишкия затвор. Когато получават известието, жена му и дъщеря му заминават за Пазарджик. Отиват на гробищата, разпитват и научават, че в края на арменските гробища са погребани затворници. Там намират пресен гроб. Слагат кръст с името му и цветя. Възрастен свещеник се трогва от мъката им, събира кураж и прочита заупокойна молитва. На другия ден отиват да си вземат сбогом: съпругата – с единствения мъж, когото е обичала цял живот, дъщерята – със своя баща, когото цял живот ще носи в сърцето си. Намират мястото изравнено с булдозер и трамбовано. Няма кръст. Няма цветя. Нямат сили дори да заплачат."

Това пише в книгата "Атанас Буров. Живот за България" на Жоро Цветков създадена по документи и спомени на роднини.

Решението за именуването на част от централната сграда на Европейския парламент в Брюксел на Атанас Буров беше одобрено от ръководството на ЕП в края на миналата година.