Частен проект за е-здравеопазване скандализира депутати

Депутати от здравната комисия останаха скандализирани от опит за представяне на проект за Национален здравен регистър на частната фирма "Бон Арт" на заседанието ѝ в четвъртък. Проектът, изработен от фирмата на проф. Иван Кълвачев, успял да влезе като точка в дневния ред на комисията след лобиране на депутати от Варна, където е базирано и дружеството.

Председателят на здравната комисия Борислав Китов (БНС) решил, че на колегите му ще е интересно да чуят какво се предлага в сферата на електронното здравеопазване, още повече, че след като от шест години се говори за него, до момента не е направено почти нищо.

Точката обаче предизвика кавга още в началото на заседанието, като най-остро възрази Антония Първанова (НДСВ), която по други поводи също е упреквана, че лобира открито за определени частни фирми. Сега обаче тя се обяви против пробутването на проекта, което било чист лобизъм на частна фирма и настоя точката да отпадне, тъй като по същество представлява оферта. Първанова разпалено обясни на колегите си, че проф. Кълвачев притеснявал нейни роднини по телефона, за да я убедят тя да лобира за проекта му. Със системата на Кълвачев за електронно здравеопазване били снабдени и всички варненски депутати, които, по думите на Първанова, "я разнасят в парламента" и агитират в нейна полза.

Китов от своя страна поиска изричен запис в протокола от заседанието, че не лобира, а e поканил Кълвачев с идеята депутатите да "научат нещо ново". Въпреки, че голяма част от депутатите от комисията видяха лобизъм в представянето на проекта, те все пак се съгласиха, че Кълвачев е пропътувал 500 километра и трябва да му се даде думата.

Атанас Щерев (БНД) заяви, че няма нищо лошо да се запознаят с въпросната система, но първо трябва да са наясно с плановете на здравното министерство. Колегата му Хасан Адемов (ДПС) посочи, че няма никаква драма в това да се изгледа презентацията на Кълвачев, тъй като решение така и така няма да се взима в момента.

След изчерпване на точките в дневния ред Китов закри заседанието и покани колегите си, които имат интерес към презентацията, да я изгледат. Антония Първанова напусна демонстративно, последвана от други членове на комисията, на които по-скоро не им се гледаше.

Кълвачев се похвали, че е създал "хиперсистема", на която каквато и задача да се зададе, ще я изпълни. Той пространно обясни как системата може да проследи целия път на пациента – от прегледа при лекар, през поставянето на диагнозата, изписването на рецепта и закупуването на лекарството от аптеката. "Хиперфункциите" на изобретението обаче бяха оценени от Щерев като "заплаха за националната сигурност", тъй като съсредоточаването на толкова много информация за пациентите на едно място и достъпът на човек до пълната база данни изглеждало "тревожно". От своя страна Кълвачев обясни, че до здравното министерство щяла да достига само систематизирана информация, а "проследяването на пациента" щяло да бъде привилегия единствено на лекарите. Той допълни, че системата му е интегрирана и иска да я реализира цялостно, а не на парче.

Снежана Ковачева, шеф на Дирекция "Електронно здравеопазване" в здравното министерство, обясни, че управленската част на системата, която предлага Кълвачев, е интересна и ведомството е отворено към предложение, но изборът може да стане само след конкурс по Закона за обществените поръчки.

Иначе след приетата през 2006 г. стратегия за електронно здравеопазване, министерството е реализирало дотук един пилотен проект за електронни рецепти в Сливница, като предстои конкурс по ЗОП за разширяването му. Работи се и по проект съвместно с Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР) за национален здравен портал и изготвянето на електронно досие на 40 000 държавни служители.

Предстои сключването на договор за изграждането на система за обмен на информация между личните лекари, болниците и диагностично-консултативните центрове.

Националната стратегия на министерството предвижда за всички български граждани да има електронни досиета и електронни здравни карти като част от интегрираната информационна система. Гражданинът, нуждаещ се от здравна помощ, ще представя електронна карта, чрез която ще става възможен достъпът до необходимите здравни услуги, като, например, преглед, изследвания, издаване на направления, предписване на лечение, болничен престой и лечение, ползване на спешна медицинска помощ и др.

Още по темата
Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: