Частично пада гръцката блокада, чака се пълното й сваляне

Блокадата на гръцките фермери по границата с България пада частично, след като през ГКПП-Илинден в петък започна пропускането на превозни средства, а от отсрещната страна на Ексохи беше оттеглена селскостопанската техника и протестиращите обещаха да не затварят повече пункта. ГКПП-Кулата обаче остава затворен до неделя включително, заради блокирането на пункта Промахон. На Златоград се работи нормално.

Решаваща роля за оттеглянето на тракторите  изигра изявлението на министъра на аграрното развитие Катерина Бадзели за незабавно изплащане на договорените субсидии и помощите за част от селскостопанските продукти.

След няколкочасово кризисно заседание на Националния съвет на фермерите, на което участваха представители само на 14 блокади, се взе решение за оттегляне от протестите. В обща декларация се призовава правителството до 6 месеца да изпълни поетите ангажименти.

Българското правителството е готово със съдебен иск срещу Гърция във връзка с блокадата на границата, но такъв иск е прецедент, процедурата е много тежка и ще се бави поне две-три години. Това каза премиерът Бойко Борисов в кулоарите на парламента, попитан дали страната ни се е отказала да съди Гърция.

Борисов допълни, че официално само няколко милиона лева са загубите. "На практика взаимоотношенията ни с Гърция са важни, но хората ни, които чакат на границата, са по-важни", заяви Борисов по темата за иска. По думите му, гръцкият премиер Георгиос Папандреу и председателят на ЕК Жозе Барозу правят всичко възможно до неделя блокадата да падне.

Истински се надявам до неделя ситуацията на българо-гръцката граница да бъде решена, заяви в петък министър-председателят Бойко Борисов пред парламента.

Той посочи, че случващото се на нашата граница е прецедент в ЕС, защото за пръв път държава член на ЕС иска компенсации. В ЕК има пълно разбиране за ситуацията и там се надяват гръцкото правителство да се справи с кризата, допълни той.

Премиерът съобщи, че първоначалните данни за щетите от блокадата са били за 10 млн. евро. Вече се прави детайлен анализ, фирма по фирма, какви са точно щетите, уточни той.

Това, че на порции се пускат колите, донякъде решава въпроса, но така не може да продължава, каза Борисов.

Той отговори на питане на лидера на РЗС Яне Янев дали посещението му през януари на границата е затруднило преговорите с гръцкото правителство.

Борисов каза, че тогава протестиращите са обявили, че ще пуснат колоната чакащи камиони, ако българският премиер отиде да се срещне с тях и това е причината той да замине. Борисов е провел 30-минутен разговор с гръцкия премиер Георгиос Папандреу. Единственото, което Папандреу е помолил Борисов, е срещата да е на българска територия.

Не само не сме влошили отношенията с Гърция, а точно обратното - надявам се в близките два - три месеца да открием нови ГКПП-та по границата с Гърция, допълни премиерът.

По думите му правителството е готово със съдебен иск срещу Гърция заради блокадата, което ще е прецедент, но процедурата е много тежка и ще се бави поне две-три години.

Според петъчния доклад на Кризисния щаб проблемите с придвижването по пътната мрежа във вътрешността на Гърция продължават. Особено засилени са блокадите в централна Гърция, преминаването на товарни автомобили по маршрута Солун-Атина практически е преустановено.

На 4 и 5 февруари към протестите се присъединиха митническите и данъчните служители на Гърция, поради което работата на всички ГКПП на Гърция с останалите държави - Турция, Македония и Албания, е силно затруднена.

Препоръката към българските граждани и фирми е да се въздържат от пътуване към и през Гърция до края на седмицата.

От началото на блокадите на граничните пунктове - 18 януари до 4 февруари 2010 г., общо натрупаните декларирани загуби от компании и фирми на горещите телефонни линии и във формулярите, изготвени за целта, са в размер на 12 695 020 лева, се посочва в анализа на Кризисния щаб.