Частните болници получиха поредна скандална отстъпка да не правят обществени поръчки

С гласовете на ГЕРБ, ДПС, “Възраждане“, БСП и ИТН частните болниците получиха поредна скандална отстъпка да не провеждат обществени поръчки при покупката на лекарства, въпреки че се финансират с обществен ресурс – от Здравната каса. Промените в Закона за обществените поръчки (ЗОП), предложени от правителството, бяха бламирани в петък вечерта от мнозинството в Народното събрание и получиха подкрепа само от ПП-ДБ.

“Това е недвусмислено нарушение на правото на ЕС, за което има наказателна процедура срещу България от 2019г., т.е. ще плащаме от данъците ни и санкциите в полза на ЕС в размер на стотици хиляди евро“, коментира депутатът от ПП-ДБ Васил Пандов.

“Много скъпа цена за обществото няколко юридически лица да не положат усилия за малко прозрачност. Интересно кое е обединило мнозинството, след като преди 24 часа в Правна комисия законът е приет с мнозинство“, коментира Пандов.

Лобистки отпор

Непровеждането на обществени поръчки за лекарства от частните болници ги поставя в привилегирована позиция спрямо държавните и общинските, позволява им да се зареждат през свързани с тях фирми, да ги декларират на по-високи цени пред НЗОК, от което те се облагодетелстват и в крайна сметка ощетяват бюджета на НЗОК.

Всички опити на властите през годините да се борят с тази порочна практика – чрез промени в ЗОП, чрез електронни търгове за лекарства и др. срещат мощен лобистки отпор от заинтересованите страни и в крайна сметка биват бламирани. Вече три години електронен търг за лекарства не може да се проведе заради постоянни съдебни жалби от заинтересовани дистрибутори. А само преди дни болници, доставчици и производители на лекарства скочиха срещу законодателен текст, който премахва порочната практика НЗОК да плаща на болниците за едно и също лекарство на различни цени. Макар и доста рестриктивен, призивите той да бъде променен, могат да доведат до ново лобистко залитане и ощетяване бюджета на НЗОК.

Предистория на проблема

В момента само държавните и общинските болници са длъжни да провеждат обществени поръчки, а за частните това задължение беше премахнато през 2016 г. след лобистка поправка и под фалшивия предлог, че така се хармонизира европейското законодателство с европейска директива.

В края на 2019 и началото на 2020 г. в България се разрази скандал, след като бившият управител на НЗОК Дечо Дечев оповести, че частни болници купуват, а НЗОК им плаща лекарства на седморна цена спрямо държавните и общинските болници. Причината е, че държавните и общинските болници са си набавяли медикаментите с обществени поръчки и при конкуренция от няколко фирми са постигали по-ниски цени от пределните цени в позитивния списък, на които частните болници са фактурирали лекарствата.

В разгара на скандала стана ясно, че не само ЕК не е искала от България да премахне обществените поръчки за частните болници, но дори напротив – започнала е процедура срещу България за нарушение на чл. 258 от Договора за функциониране на ЕС.
Въпреки че още тогава правителството на ГЕРБ се ангажира да промени Закона за обществените поръчки и да приравни частните болници с държавните и общинските, това така и не се случи. С извинението, че въвежда друг регулаторен механизъм за уеднаквяване на цените през електронния търг за лекарства, правителството на ГЕРБ се отметна и остави частните болници да продължат да не правят поръчки.

Без поръчки и за нерегистрирани у нас лекарства

В петък мнозинството в парламента отхвърли и другото предложение на правителството в ЗОП - да се премахне възможността болниците да купуват без обществени поръчки нерегистрирани лекарства, които не присъстват на българския пазар, а са безалтернативни за лечението на дадено заболяване.

Става въпрос за медикаменти за лечение предимно на онкологични, редки и други заболявания, които не са регистрирани у нас: т.е. производителят им ги е изтеглил или изобщо не е пожелал да ги регистрира у нас поради липса на търговски интерес. За да не остават пациентите у нас без лечение, сега болниците ги поръчват по специален ред и се допуска за тях да не се провеждат обществени поръчки.

Изключението да не се правят търгове за тях беше въведено през 2018 г. от ГЕРБ след като в миналото пациенти системно оставаха без лечение заради закъснели или провалени обществени поръчки поради липса на интерес от страна на дистрибутори да доставят въпросните медикаменти. Затова премахването на опцията тези лекарства да се купуват без поръчки създава рискове доставките им отново да станат неритмични и пациенти да остават без лечение. От друга страна, покупката на лекарства без търг, пък създава предпоставки за злоупотреби и затова контролът над този процес следва да бъде подобрен.