Частните мултиплекси да поемат държавните разходи за цифровизацията

Частните мултиплекси да поемат държавните разходи за цифровизацията на радиоразпръскването, а финансовият модел как това да стане да измислят министрите на транспорта, отбраната и финансите, заръчал премиерът Бойко Борисов в сряда. На правителственото заседание за пореден път решаването на въпроса с цифровизацията на телевизиите отново не беше решен, след като министрите отложиха приемането на плана.

Правителството трябваше да одобри план за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-Т) в България. Той е изготвен в изпълнение на изискване на Закона за електронните съобщения, като с него се изпълняват поети от страната ни ангажименти пред Европейския съюз и международни организации.

За цифровизацията ще са ни нужни 260 млн. лв., иначе няма как да изпълним плана, казал обаче министърът на отбраната Аню Ангелов. Премиерът Борисов попитал Валери Борисов, зам.-министър на транспорта и информационните технологии, дали това е вярно. Той му отговорил утвърдително. “Ние никога не сме лъгали ЕС, няма да го направим и сега. Затова измислете схема как инвеститорите да платят предварително, а после да им се приспаднат тези разходи от таксата”, казал премиерът. Това разказаха участници в правителственото заседание пред Mediapool.

Плановете са още в понеделник тримата министри да се съберат и да измислят финансовия модел, по който да стане цифровизацията. По данни на Министерството на отбраната за това ще са необходими около 136 млн. лв. Средствата са нужни за спирането на аналоговия телевизионен сигнал и преминаването към цифров. Според плана това трябва да се случи най-късно до 1 септември 2013 г., което е поредното удължаване на срока. Предишният беше до края на 2012 г. В същото време необходимите средства за освобождаване на радиочестоти от военните намаляха повече от три пъти за две години, след като през 2010 г. военният министър Ангелов обясняваше, че ще са нужни около 500 млн. лв. за това.

Според експерти няма как частни инвеститори да поемат държавни разходи. В края на мандата си тройната коалиция даде лиценз на “Тауърком” и “Хану про” за изграждане на петте частни мултиплекси за цифрово разпръскване на радио и телевизия. При управлението на ГЕРБ "Хану Про" получи и мултиплекса за разпространяване програмите на държавните БНТ и БНР, но решението по-късно бе отменено след като Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България за начина на провеждането на конкурса.

Междувременно през 2010 г. “Тауърком“ се вля в Националното управление “Радиотелевизионни системи“ (НУРТС). Това стана след сделка на "Виваком" и регистрираната в Кипър офшорка “Манселорд“ представлявана у нас от Цветан Василев, собственик на Корпоративна банка, който държи контрола над медийната група, управлявана от бившата шефка на тотото Ирена Кръстева и сина ѝ депутат от ДПС Делян Пеевски.

НУРТС в момента изгражда своята мрежа и плаща годишната такса, определена му от Комисията за регулиране на съобщенията. За това няма как да извади пари авансово и да ги даде на Министерството на отбраната, коментираха експерти с уговорката, че все пак всичко е възможно.

“Хану про” има лиценз, но към момента не прави нищо по изграждане на неговата мрежа. Причината е, че договорът с тях е подписан под условие - “при освобождаване на честотите от Министерството на отбраната”. Според експерти малко вероятно е тази компания да се съгласи да плати.

Така единственият възможен вариант остава от бъдещия инвеститор, който ще разпръсква сигнала на държавните БНТ и БНР. Конкурсът за него трябва да се проведе до 3 месеца след одобрението на плана за цифровизация от правителството.

Освен освобождаването на този сигнал, са необходими още 130 млн. лв. за освобождаването на т.нар. цифров дивидент, показват разчетите на Министерството на отбраната. За него също ще се търсят пари от частните инвеститори.

В плана за цифровизация са заложени и мерки за подпомагане на социално слабите, които ще получат безплатни устройства за цифровия сигнал. Информирането на населението за промените ще продължи до 30 ноември 2013 г.

До 21 юли България пък трябва да отговори на Европейската комисия по повод започналата наказателна процедура срещу нас за начина на цифровизацията. Причината Брюксел да ни критикува е, че страната е ограничила без основание броя на компаниите, които могат да навлязат на този пазар. Брюксел поиска София да оповести условията на процедурата възможно най-скоро, така че потенциалните нови участници да имат възможност да се подготвят и да участват, като конкурса приключи преди крайната дата на аналоговото разпръскване.