Частните пенсионни фондове се оказаха пълни отличници

Частният стълб на пенсионната система се оказа чист като сълза, пълен отличник, без никакви финансови проблеми и нарушения.

Нито един от всичките проверени 23 фонда на пазара няма каквито и да било проблеми с капитала. Корекциите на активите на компаниите са минимални и възлизат на едва 33 млн. лв. или 0.3% от пенсионните активи, които са били 9.8 млрд. лв. към датата на проверката.

Това сочат дългоочакваните резултати от мащабния преглед на активите и балансите на небанковия финансов сектор, обявени в петък от председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) Карина Караиванова и заместниците ѝ Ралица Агайн и Ангел Джалъзов.

Така пенсионният сектор излезе най-стабилен, следван от банковият, а най-проблемният бранш в сферата на финансите у нас се оказа застрахователният.

Няма инвестиции в свързани лица

Одиторската проверка на сектора, която премина под зоркия контрол на европейския надзорен орган EIOPA, не е открила никакви инвестиции в свързани лица, става ясно от финалния доклад.

"Въз основа на проведените процедури независимите външни експерти (одиторите, б. р.) заключават, че няма инвестиции в свързани лица съгласно дефиницията на Кодекса за социално осигуряване към 30.06.2016“, се посочва в документа.

Шефката на КФН Карина Караиванова разясни, че не са установени проблеми със свързани лица съобразно текущото законодателство, но въпреки това според нея са необходими промени в законодателството, защото то не е синхронизирано с международните стандарти за финансово отчитане.

За сравнение, през август и банковата проверка не установи никакви нарушения на правилата на кредитиране на свързани лица.

Карина Караиванова припомни, че КФН предложи на разпуснатия парламент сериозни промени в Кодекса за социалното осигуряване с цел въвеждане на по-строг контрол върху инвестициите на пенсионните фондове и управлението им. В края на работата на Народното събрание обаче ГЕРБ не успя да събере подкрепа, за да придвижи промените.

По време на проверката одиторите не са установили проблеми с наличността на финансовите инструменти, нито пък с наличността на инвестиционните имоти или другите активи. Това означава, че пенсионните спестявания на хората в размер на близо 10 млрд. лв. са налице.

Преоценка е направена на минимална част от тях – не са зачетени инвестиции на стойност едва 33 млн. лв., от които 10.2 млн. лв. надценени корпоративни облигации и 22.7 млн. лв. надценени инвестиционни имоти.

Корекциите са между 0% и 3.4% от активите

Най-голяма корекция на активите очаквано имат фондовете на "Доверие“, доколкото това е и компанията с най-много активи на пазара. Намалението на средствата ѝ след проверката е с около 15 млн. лв. от общо активи в размер на 2.6 млрд. лв.
На втора позиция са фондовете на "ЦКБ Сила“ с обща корекция в размер на около 5.3 млн. лв. при активи за близо 1 млрд. лв. На трето място е сравнително малката по активи компания "Бъдеще“ - 4.8 млн. лв. корекции при 194 млн. лв. активи. На четвърта позиция по абсолютен размер на корекцията е доброволният фонд на "Алианц“ - с 3.6 млн. лв. при активи за около 0.4 млрд. лв., а на пета са фондовете на "Съгласие“ с корекции за около 2.5 млн. лв. при активи в размер на около 1.2 млрд. лв.

От най-големите компании на пазара "ДСК Родина“ е пълен отличник, без никакви корекции. Същото важи и за универсалният и професионалният фондове на "Алианц“.

На индивидуално ниво корекциите се движат межсу 0% и 3.4% от активите на компаниите, става ясно още от доклада.

Проверката тръгна след фалита на КТБ и с куп скандали

След фалита на КТБ Европейската комисия препоръча, а управляващите от ГЕРБ се съгласиха у нас да се проведе мащабен преглед на активите на банковата система. Резултатите от него бяха обявени на 13 август 2016 г., като според тях две банки – ПИБ и Инвестбанк, получиха предписания да си вдигнат капитала.

След сигнали за проблеми в пенсионния бранш се взе решение прегледът да обхване и небанковия сектор.

Конкретният повод за проверката бе скандал от края на 2014 г. и началото на 2015 г., когато четири пенсионни дружества - "Доверие", "Алианц България", "ДСК-Родина" и "Ай Ен Джи", пратиха сигнал до КФН, в който се изказват опасения за пазарни манипулации от страна на други компании, свързани с определянето на доходността. Конкретни имена на компании, за които има съмнения, че извършват въпросните манипулации, не бяха посочени, но извън подписалите сигнала на пазара тогава и сега има само още 5 компании - "Съгласие", "ЦКБ-Сила", "ПОД-Бъдеще", "Топлина" и "Пенсионно-осигурителен институт". Тогава старото ръководство на КФН обяви, че започва проверка за пазарни манипулации и призна, че има проблеми с инвестициите в свързани лица. Бе създадена и парламентарна комисия за проверка на случая.

Самата проверка в небанковия сектор мина през много препятствия и забавяния. Заради недостиг на одитори тя бе отложена от 1 април за 15 юли 2016 г. В дните около старта ѝ с бурни спорове и политически игри до последно се стигна до смяната на председателя на КФН Стоян Мавродиев с Карина Караиванова.

В средата на проверката пък се оказа, че КФН се съмнява, че одиторът с най-много поръчки - "РСМ България“, е фалшифицирал документи за работещите в него служители. В резултат случаят беше предаден на прокуратурата, а проверката в част от компаниите трябваше да започне наново, с нов одитор. В резултат обявяването на резултатите не успя да влезе в графика си до края на 2016 г. и бе отложено за 3 февруари.

ЕК би тревога за дисбалансите

Европейската комисия в последните години многократно сигнализираше, че е разтревожена от дисбалансите при пенсионните фондове и застрахователите.

Например в миналогодишния доклад за макроикономическите дисбаланси бе посочено, че в сектора на частните пенсионни фондове има рискове, свързани с концентрация на инвестиции и сделки между свързани лица. Някои от фондовете влагат пенсионните спестявания на хората на вътрешния пазар, което крие рискове. Ако те се реализират, това може да има сериозно отражение върху публичните финанси на страната, посочва ЕК. След 2020 г. може да се стигне до ситуация, при която различните фондове ще изплащат различни пенсии на възрастните хора при еднакъв размер на вноските, се посочва още в доклада.