Частните разходи за здраве нарастват пет пъти за девет години

Парите за здравеопазване, които българинът дава от джоба си, са нараснали с 400% от 1999 година насам, докато публичните разходи са с ръст от 189%. Това сочат данните от доклад на институт "Отворено общество", представени в четвъртък. През миналата година българите са дали близо 2 млрд. лева за лекарства, достъп до специализирана медицинска помощ, потребителски такси, изследвания и др, което е с 400% повече спрямо 1999 година, когато тези разходи са били 397 млн. лева.

В същото време държавата е разходвала миналата година 2.6 млрд. лева за здраве при 923.5 млн. през 1999 г. или със 189% повече. Това развенчава мита, че у нас парите за здравеопазване са малко, тъй като сумарно частните и публичните разходи представляват 7% от БВП при средно 8% за ЕС. Докато в други европейски държави обаче публичните разходи са между 70% и 88%, то у нас те са едва 60%.

Необходимостта от доплащане е и една от причините българите да не си плащат здравните осигуровки, сочи проучване на "Отворено общество". Това обаче не е основната причина за наличието на над 1 млн. българи без здравна осигуровка, чийто брой през последните години е константна величина. 57% посочват като причина да не плащат здравни вноски безработицата, а 12.9 % - финансови затруднения.

13.4% заявяват, че не се осигуряват, защото така и така трябва да доплащат, а 5.6% от здравнонеосигурените определят себе си като заможни и могат да си позволят да плащат за лечението си. Проучването обаче обхваща само хората от градовете, като в него не са включени и българите, живеещи и работещи в чужбина.

24.2% от анкетираните са излезли от системата през последните 7-10 месеца, 4.6% в последните 4-6 месеца, 2.8% през последните три месеца. Това затвърждава тенденцията на отлив от здравното осигуряване, която според авторите на изследването ще се задълбочава в условия на криза.

Проучването сочи, че една трета от здравнонеосигурените са млади хора до 30 години. Това се дължи донякъде на факта, че заради младостта си те са по-склонни да приемат работа без трудов договор, и по-малко склонни да отделят пари за здравни вноски.

Близо половината от хората, които са здравнонеосигурени се определят като бедни. Една четвърт са с начално или по-ниско образование. Проучването сочи, че приблизително 60% от турците без здравни осигуровки, 80% от здравнонеосигурените роми и едва 21.5% от здравнонеосигурените българи се намират в тежка форма на бедност, от която нямат възможност да излязат без да им се помогне.

Боян Захариев от "Отворено общество" коментира, че голяма част от хората без здравни осигуровки се определят като здрави, но тава се дължи до голяма степен на изкривените критерии за здраве.

Директорът на института Георги Стойчев посочи като мотив за неплащането на здравни вноски и неудовлетвореността на българите от здравната система.

"Институциите, управляващи здравния сектор, се ползват с много ниско доверие. Между 60% и 75% от българите нямат доверие в Министерството на здравеопазването и НЗОК", посочи той.