Частните уроци са най-честата форма на корупция в образованието

Частните уроци са най-честата корупционна практика в областта на българското образование, сочи доклад на Институт "Отворено общество", направен по поръчка на Министерството на образованието и науката (МОН).

Изследването бе представено в присъствието на вицепремиера и министър на образованието Даниел Вълчев в понеделник в столичното Първо СОУ "Пенчо Славейков".

Докладът е изготвен въз основа на 80 интервюта с представителите от МОН, регионалните инспекторати по образование, директори, учители и ученици. Проучването обхваща 10 общини от седем области в страната.

По думите на Илко Йорданов от "Отворено общество" това е първото проучване, което дава цялостна оценка на корупционния риск в системата на образованието, при това направено от независими експерти.

Другите най-разпространени корупционни практики са определяне на фирмите, които ще осигуряват ремонтите или столовото хранене в училищата, както и спонсорството и дарителството при приемането на ученици в училище или при преместването им от едно учебно заведение в друго.

Анкетираните са посочили като случай на корупция и процедурата по оценяване, одобрение и избиране на учебните и учебните помагала, които децата използват, както и подбора на персонала в училище и в администрациятра на МОН.

Според експертите от института, въвеждането на тестовете е най-добрият начин да се прекрати корупционната практика на частните уроци, за които годишно у нас се харчат милиони левове.

Тестовете дават оценка за уменията и знанията на учениците, за разлика от сегашната система, която стимулира наизустяването на учебния материал, и затова ще намалят значително нуждата от частни уроци, смятат от “Отворено общество”.

Йорданов приветства въвеждането на тестовете за кандидатстване след седми клас, които за първа година ще бъдат вход за гимназиите, и идеята тестовата система да стане основен начин за оценява на учениците.

Ева Борисова от асоциация “Родители” също се обяви за по-широко въвеждане на тестовете, но според нея само това няма да е достатъчно, ако не се промени и оценяването в българското училище, като се стимулира развиването на силните страни на всеки ученик, а не само получаването на високи бележки без покритие.

Според експертите основният начин за ограничаване на корупцията е децентрализацията на системата и увеличаване на правомощията на училищните настоятелства при ясни правила. 

Йорданка Фандъкова, зам.-кмет на София, поиска, освен децентрализация при управлението на образователния сектор, общините да получат и пълна финансова независимост, за да могат да покрият допълнителните нужди на училищата.

В момента ни трябват около 100 млн. лева за ремонти и подобряване на училищната база в над 400 учебни заведения в столицата, допълни тя.

Образованието у нас е една от най-малко корумпираните области, показва докладът на “Отворено общество”. Анкетираните се затрудниха да посочат друга сфера, която да е толкова малко корумпирана, обясни Георги Стойчев, изпълнителен директор на института.

Според него това до голяма степен се дължи и на факта, че повечето хора нямат ясна представа какво означава корупция в сферата на образованието. Някои дори не осъзнават, че частните уроци представляват корупционна практика, обясни той.

Проучването показва още, че рискът от корупция е най-нисък в детските градини и началните училища и най-висок в системата на висшето образование.