Частните ВУЗ-ове и бизнесът подкрепят реформата във висшето образование

Частните ВУЗ-ове и бизнесът подкрепят реформата във висшето образование

Асоциацията на частните висши училища в България, която обединява 10-те най-големи частни легитимни университети и колежи, подкрепи приетия на първо четене в парламента Закон за развитие на академичния състав.

Членовете на организацията смятат, че идеята на министър Сергей Игнатов за отпадане на централизирано присъждане на научни степени и звания не само ще реформира образователната система, но ще предостави на висшите училища и нови възможности, повече отговорности и академична автономия.

Законопроектът предизвика остри реакции сред ректори на държавни университети и представители на научните среди още преди да бъде внесен в Министерския съвет. Едно от основните притеснения е, че ако не се заложат национални критерии за качество, ще започне производство на конвейр на професори.

Ректорът на Нов български университет доц. д-р Людмил Георгиев отхвърли обвиненията, че законопроектът лобира в полза на частни интереси. Според него реформата е в полза на цялата академична общност. "Частните университети отдавна са на пазара на образователни услуги и вече са усъвършенствали системите си за качество и самоуправление", посочи той.

"Глупаво е да се противопоставят държавните на частните висши училища. Не звучи сериозно и този вой в публичното пространство, че закриването на Висшата атестационна комисия (ВАК) ще размие националните критерии за академично израстване. Подобни страхове говорят за липса на свобода и поемане на отговорност в рамките на висшето училище", коментира проф. д-р Мариана Михайлова, президент на Европейския колеж по икономика и управление – Пловдив.

"В края на краищата никой не е заинтересован да произвежда нискокачествени продукти – в случая с хабилитациите - нискоквалифицирани преподаватели. Подготовката и изборът на доценти и професори трябва да бъде ангажимент на висшето учебно заведение. Ако то си позволи да открива процедури за хора, които нямат качества, естествено, че това ще бие по реномето му", коментира Михайлова.

Представителите на частните университети смятат, че трябва да се заложат високи критерии, по които да става взаимното признаване на хабилитациите, за да не се допусне опорочаване на процедурите за академично израстване. Според тях трябва да се създаде обща база данни за екперти-преподаватели в различни професионални направления, за да се улесни процесът на избор на атестационни журита за хабилитацията на научните кадри във висшите училища.

Зам.-ректорът на Американския университет в България Александър Александров заяви, че приветства радикалния характер на реформата.

"Това е безспорен знак, че се следват утвърдени международни практики. С промените българското висше образование се приближава до европейското и световно качество на учебния процес. Те са в синхрон и с процесите, които отдавна се случват в частните висши училища в България – прилагане на добри практики, мобилност на студентите, следване на единни критерии за присъждане на научни звания и степени", смята Александров.

Подкрепата към законопроекта е официално изразена в Харта за социално отговорно партньорство и модернизация на висшето образование, която е гласувана на заседание на Общото събрание на Асоциацията на частните висши училища в България.

Зад хартата застават и Студентските съвети на частните университети и колежи, синдикатите, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Националното сдружение на общините, Съюза за стопанска инициатива и работодателските съюзи.

Споделяне
Още по темата
Още от България