Частните ВУЗ сами ще определят броя на студентите си, но при някои условия

Частните ВУЗ сами ще определят броя на студентите си, но при някои условия

Министерството на образованието (МОН) обмисля идеята частните университети сами да определят броя на студентите, които ще обучават. Това заяви във вторник по време на среща с представители на бизнеса образователният министър Даниел Вълчев.

Дискусията за перспективите пред висшето образование в страната бе организирана от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Частните висши училища ще заявяват сами колко студенти ще приемат, но все пак държавата ще контролира този процес като следи капацитета на висшето училище, който се определя от броя на преподавателите, акредитираните специалности и сградния фонд, обясни Вълчев.

В момента правителството определя както броя на студентите, които ще учат в държавните университети, така и тези в частните университети. Министърът смята, че тази ситуация е “неестествена”, тъй като държавата дава субсидията на държавните ВУЗ-ове, но няма никакъв финансов ангажимент към частните.

Предвижда се паралелно с въвеждането на по-свободен прием в частните висши училища да се направи същото и с приема в държавните университети.

Вълчев уточни, че обсъжданите промени за държавните ВУЗ-ове включват и връщане на платеното обучение. Той припомни своето предложение 10% от най-добрите студенти да следват безплатно, а 20-25% от младежите с най-ниски оценки да финансират сами висшето си образование. Останалите студенти ще плащат сегашните такси за висше образование, като 30% от стойността на обучението се заплаща от студентите, а останалите 70% се поемат от държавата.

Според Вълчев по този начин през първите четири години финансирането за държавните университети ще се увеличи двойно.

Идеята за връщане на платеното обучение в университетите се подкрепя и от ректорите на повечето висши училища у нас. Предложението на образователното министерство за това колко студенти да плащат сами следването си наподобява идеята, която преди време бе обявена от ректора на Софийския университет проф. Боян Биолчев.

10% от отличните студенти не само да получават висше образование безплатно, но и да вземат по-високи стипендии, 50% от учащите се да са на сегашната такса, а останалите 40% сами да поемат своето обучение, е неговата идея.

По време на срещата представителите на бизнеса настояха да има независим орган, който да следи и оценява работата на университетите. По думите на Саша Безуханова, съпредседател на КРИБ, в него е добре да участват представители на бизнеса, обществени организации и държавата.

Според образователния министър това може да стане, ако в управлението на висшите училища по подобие на университетите в чужбина участва и настоятелство.

В него могат да членуват както представители на бизнеса, които инвестират във висшето образование, така и бивши ректори, публични личности, които са доказали своята безкористност, и представители на министерствата на образованието и финансите.

Според Безуханова хора от практиката също трябва да се включат в обучението на  студентите, а ВУЗ-овете, които използват представители на бизнеса при формирането на своите учебни програми, да бъдат стимулирани.

Ректорът на Великотърновския университет проф. Иван Харалампиев обясни, че в момента законът не позволява представители на бизнеса да участват в обучението, тъй като университетите могат да сключват договор само с хабилитирани преподаватели. Той призова тези пречки да бъдат отстранени с промяна на закона.

В отговор на въпрос дали МОН ще направи такива промени, Вълчев каза: “За нас най-важно е да установим какви са основните идеи за развитието на цялата система. Ако ясно бъдат формулирани проблемите и начините за тяхното решаване, мисля, че законовите промени лесно ще бъдат направени.”

Безуханова се оплака, че работодателите постоянно трябва да организират курсове за допълнителна квалификация на наетите студенти, тъй като не са достатъчно подготвени.

У нас студентите в областта на информационни технологии и естествени науки, които са най-търсените специалисти в момента, са едва 5% от всички, коментира Безуханова.

За сметка на това обучаващите се в хуманитарните специалности са 45%, а в Европа този те са 34%, уточни тя. Безуханова цитира и доклад на Световната банка, според който 40% от 15-годишните деца в България знаят два пъти по-малко от техните връстници в Европа.

Споделяне

Още от България