Частно изпълнение на ролята на съдиите изпълнители

Значението му е историческо, защото:

1. за първи път България без натиск от страна на Европейската комисия приема сама добра законодателна практика в областта на гарантирането на изпълнението на договорите;

2. новите частни изпълнители ще ускорят процеса и повишат качеството на изпълнението на договорите и съответно ще намалят разходите по сключване и изпълнение на сделки;

3. възникващото съсловие на частни изпълнители ще оказва натиск за усъвършенстване на информацията и работата на регистрите (имотни, фирмени и кредитни);

4. действащите сега частни изпълнители, и известните на обществото като "притеснители", "мутри" и пр., и адвокатите, частните арбитражи и частния регистър на неизправните длъжници (виж www.brnd.net)ще започнат да работят в конкурентна среда, ще намалят своите цени, ще разнообразят услугите си и ще започнат да ги изпълняват по-качествено.

Предистория

Новият закон ще влезе в сила заедно с промени в гражданския процесуален кодекс (ГПК) и ако това стане, може да се предполага, че посочените по-горе положителни развития ще бъдат регистрирани почти непосредствено след приемането на закона.

В различна форма основният замисъл на закона за частните изпълнители бе разработен през есента на 1998 г. като законопроект за изменение и допълнение на ГПК. Доколкото си спомням този проект изобщо не бе внесен официално в законодателното събрание.

И тогава, и сега работата на съдия-изпълнителите е неефективна поради следните причини:

а) те (на брой средно около 260) са назначени на глава от населението, а не според обема работа, който би трябвало да извършват; затова в центровете с повече бизнес и сделки (София, Варна, Пловдив и пр.) осъществяването на договорите е по-трудно и отнема повече време отколкото в малките градове и областни центрове;

б) те са един вид на двойно подчинение - на председателите на районните и окръжните съдилища, но и на министъра на правосъдието, който заплаща работата им (също независимо от нейния обем);

в) техните права (компетентност) са ограничени от територията на съда, за който работят;

г) защита на длъжника от ГПК;

д) слабо подпомагане от страна на държавни институции и регистри.

От десетте нови члена на ЕС, само Кипър и Малта не ползват институцията на частния изпълнител. Румъния вече е приела подобен закон и предстои неговото прилагане.

Разработването на законопроекта не минава без външна помощ - от Агенцията за международно развитие на САЩ и нейния Проект за реформа в търговското право, осъществяван Беаринг Поинт*.

Някои очевидни проблеми

Първите три проблема са общо взето добре решени в законопроекта за частното изпълнение. Предстои работа по усъвършенстване на ГПК, доколкото подготвените сега промени са насочени най-вече към възприемането на новата фигура на частния изпълнител. Сътрудничеството с други държавни институции и регистри е проблем на административната култура, корупцията и уредбата на регистрите. Лошото функциониране на регистрите ще възпира и работата на частните изпълнители, въпреки правото за достъп до съдебните и административни служби, НОИ, Централния депозитар и всички регистри, и въпреки правото му да получава сведения и копия от документи за и на длъжника (чл. 15 от проекта).

Очевидно законопроектът е ползвал най-добрата европейска практика - тази на кралство Холандия. Разликата е, че там данъчните декларации на частните изпълнители (както впрочем и на политиците) са публични.

Споменатите по-горе очаквани положителни ефекти могат и да не се достигнат. Недостатъците на проектозакона са два:

1. Частното изпълнение се въвежда само за частни вземания. Държавата си остава привилегирован кредитор и сама събира вземанията си чрез своите органи и служители. Частният изпълнител не заменя неефективно работещите държавни органи, поне това не е съвсем ясно как ще се слуги в следствие на предложената уредба.

2. Цената на труда на частния изпълнителен (тарифата за таксите по изпълнението) ще се определя от министъра на правосъдието - след консултации с камарата на изпълнителите - и ще се приема от министерския съвет. Тези такси не могат да бъдат различни от таксите, събирани от държавните органи.

Частният изпълнител ще се окаже в двойна конкуренция. От една страна - с държавните органи, а от друга - с частните "притеснители" и арбитри. Възнаграждението за неговата работа ще бъде фиксирано. Естествено възникналите и вече действащи изпълнители могат да се окажат и по-ефективни.

Народното събрание все още може да усъвършенства проектозакона, но за това се изисква и въображение, и визия, и добро познаване конкуренцията между частна и държавна принуда.

*На този проект се дължи и реформата във фирмената регистрация.

Още от Бизнес