Чавдар Николов: Хората оставят медиите да загиват

Чавдар Николов: Хората оставят медиите да загиват

"Ние не можем да оценим свободата. Трябва да се намери точната формулировка, която да привлече вниманието на гражданите. Примерно: свободата струва 32 000 кебапчета".

Това каза карикатуристът и издател на вестник "Прас-прес" Чавдар Николов в предаването "По острието с Калоян Константинов".

"Не можахме да оценим какво ни се случи преди 30 г. Защото не го търсехме, не го заслужихме. Ние го получихме като 6-ица от ТОТО-то, която бързо проиграхме и загубихме", добави той.

Според него ситуацията в България напомня подозрително на случилото се в Чернобил - управляващите постоянно обясняват по телевизията, че у нас всичко е наред и се справяме страхотно, но реалността всъщност е друга. "Радиация няма и тя постоянно намалява", казваха едно време след случката в Чернобил. Та така и сега с коронавирус кризата – те я управляват от стълбите на някоя болница", посочи Николов. 

По думите му в България всеки е самостоятелна единица, а това е проблем: "Като че ли не сме свикнали да ценим и уважаваме мнението на другия, разговорите ни обикновено стигат до кресчендо. Когато обществото е разделено и не следи за спазването на правата си, как се харчат парите му, как го образоват, как го лекуват – се стига до тук. До една фасадна демокрация, в която Борисов е сравним с Путин и Ердоган".

Николов припомни, че през 2008 година, когато Борисов поема властта, България е била на 68-мо място по свобода на словото според "Репортери без граници", а сега е на 111-то. "Благодарение на неговия егоизъм, на неговата натура, на благинките, които той разпределя - лека-полека се сриваме. Дълго време в ЕС имаше програми, от които се зареждаха местните правителства под формулировката, че медиите трябва да поощряват решенията на ЕП и на местните правителства. Така благовидно се купуваха медии", добави карикатуристът. 

Истината за Нова тв

Николов коментира и причините, довели до разялата му с Нова тв през 2016 г.:

"Твърди се, че има политкомисари по големите медии, които са връзката с властимащите. Особено с един. По стечение на обстоятелствата една моя карикатура в сутрешния блок на Нова е породила гнева на премиера. Това се случва по време на неформална среща на политкомисарите, след която моментално беше изтрита карикатурата заедно с останалите 90, които бях правил за телевизията".

След това от телевизията заявили, че договорът му е изтекъл, въпреки че имал анекс за още 6 месеца. Когато се разчуло за станалото изпълнителен директор заявил, че е станало объркване и "уж оправиха нещата". В крайна сметка Николов решил да напусне, след като Борисов се намесил и "обърна всичко на кръчмарска свада, като съобщи, че ми готвят висока заплата".

Хората оставят медиите да загиват

Николов посочи, че няма перфектни медии в страната, но все пак някои от тях поддържат сравнителна обективност и качество на материалите си като bTV, "Капитал", Клуб Z, Mediapool, "Сега" и "Прас-прес".

Според него не само управляващите, но и самите граждани са отговорни за тежкото състояние на медиите в страната, защото сред "особеностите на българското общество" е да не плаща за журналистика.

"Дали хората изобщо искат независима журналистика?", попита той и даде пример: "Прас-прес" има около 40 000 последователи. Абонаментът ни е 400-500 бройки. Разликата е огромна и не знам как можем да се справим с това. Явно на обществото не му е нужно да плаща за свободни медии".

Три нива на цензурата

"Зависимостите на медиите стават ясни още от заглавната им страница. Там се разбира дали упражняват журналистиката в услуга на обществото, или в услуга на временната власт", посочи карикатуристът.

Той посочи, че цензурата има 3 нива: първото е автоцензурата, от която много журналисти не са склонни да се откажат поради ред финансови причини, второто е скъсената дистанция на издатели и журналисти с управляващи, третото е разпространението – контролиран тираж, който връща много брак и принуждава издателите да свалят тиражите си.

Политическата коректност скопява свободата

Николов подчерта, че цензура има все повече и в световен мащаб. "Там заради политическата коректност все повече издания се отказват от критичен поглед и от карикатурите, за да не обидят някого", посочи той.

"Драстични и неприемливи са примерите с убийства от Франция. Но искам да насоча внимание и към Америка. "Ню Йорк Таймс" се отказа от карикатурите, след като публикуваха карикатура на Антонио Антунеш от Португалия, който беше нарисувал слепеца Доналд Тръмп, воден от едно куче – Бенямин Нетаняху. Еврейското лоби решава, че това е адски обидно, че не бива да се представя политиката на Израел в арабския свят в негативна светлина. Започват срещи с издателя, който в един момент вдига ръце и казва, че повече няма да публикуват карикатури изобщо. Това не ви ли прилича на "няма човек, няма проблем", добави карикатуристът.

Според него политическата коректност скопява свободата на изразяване:

"Невъзможно е хем да имаш свобода на словото, хем да не обидиш една част от обществото, или дори един човек. Ние стигаме до момента, че човекът, който чете даден материал или гледа една карикатура – трябва да е също толкова добре подготвен, колкото журналистът или колегата, който е писал/рисувал дадения материал/карикатура. Защото ако той не е на ниво, ще я тълкува по неправилен начин. Това води до сблъсък. Същото се случи с колегите във Франция – различни нива, липса на години културно натрупване. Днес много хора се обиждат именно затова. Обиждат се и хората, които имат твърде висока оценка за себе си като Борисов, Путин, Тръмп и Ердоган".

Споделяне

Още от България

Трябва ли да се приеме гласуване по пощата и видеонаблюдение в секциите?