Чавес - жертва на собственото си лекарство

Полковник-превратаджия, който винаги е злоупотребявал с народната воля, до такава степен, че промени и името на собствената си страна, Уго Чавес стана жертва на собственото си лекарство - той управляваше разделяйки, но падна жертва на обединената опозиция: десница, левица, цивилни, военни, работници и предприемачи.

Фактът е, че за три години и два месеца на власт, Чавес стана най-добрият пример за политик, който често променя възгледите си, тласкайки страната в един непрестанен зиг-заг, в който той винаги играеше ролята на месия, дошъл точно на време, за да спаси Венецуела от старите политици и старата политика.

Въпреки всичко ширещата се корупция, икономиката в застой и огромният социален натиск над едно общество, уморено от непрекъснатите маневри на бившия полковник, в крайна сметка доведоха страната до революция. "Всичко започна със смяната на управителния съвет на най-важната петролна компания в страната - Петролеос де Венесуела, с отговарящи на интересите на правителството хора. В това предприятие обаче хората винаги са били подбирани по заслуги. Директорите имаха дългогодишен опит, а Чавес ги изхвърли и постави на тяхно място служители с по-ниска квалификация. Така се стигна до експлозията", казва Раул Тронкосо, аржентинец, работещ в една рефинерия във Венецуела.

Падането на Чавес от власт съвсем не е изолирано събитие, а част от общ феномен, който започна в Еквадор с президента Абдала Букарам, свален през1997 г. и продължи в Перу с падането на Алберто Фухимори през 2000 г. Това явление показва как обеднелите латиноамериканки народи вече нямат нито желание, нито търпение, за да поддържат очевидно безполезни управници, да не кажем направо диктатори.
Цензура на печата, преследване на опозицията, евтин и опасен шовинизъм бяха ежедневие за правителството на Чавес, който дори заяви, че смята да остане на власт до 2021 г., без значение как ще постигне това. Вчерашните събития са също така предупреждение към целия регион: когато управниците действат сами и не изпълняват дадените обещания, хората излизат на улиците, за да искат незабавни и дълбоки промени. Така стана в столицата на Чили - Сантияго, след това в Каракас, Лима и неотдавна в Буенос Айрес.

Основното в този вид промени, за разлика от 70-те и 80-те години, е че те не са тоталитарни, а демократични и се ръководят от самите партии, от работническите организации и сдруженията на работодателите.

Лъжливата демокрация на Чавес, с нейните манипулирани избори и подкупите за спечелване на политическо благоволение, вчера най-сетне се разпадна. А след Чавес - какво? Твърде малко бяха политиците, които издържаха на неговата харизма. За момента единствената алтернатива на Чавес е военно правителство, въпреки призивите на международната общност за демократично решение. Засега обаче бъдещето е твърде неизвестно.

По БТА