Чечения - упостошена земя след 8 г. война

Това трябваше да бъде "обикновена полицейска акция", която за няколко дни да усмири стремящата се към независимост кавказка република. Вместо това руската военна операция в Чечения прерасна в безкрайна война, която досега е отнела живота на десетки хиляди мирни граждани и войници. Корените на чеченския конфликт се крият в годините преди разпадането на Съветския съюз. Още през 80-те години Кремъл вече не бе в състояние да държи размирния Северен Кавказ в подчинение с помощта на полицията и тайните служби, както правеше в продължение на десетилетия.

Кавказката република използва объркването след рухването на СССР и на 1 ноември 1991 г. обяви независимост. Москва обаче не можа да се примири със загубата на толкова важен стратегически обект и през лятото на 1994 г. започна да увеличава натиска си върху чеченското ръководство. В края на ноември същата година се провали опита на подкрепяната от Русия опозиция да свали чеченския президент Джохар Дудаев. На 9 декември тогавашният руски президент Борис Елцин издаде заповед враждуващите страни в Чечения да бъдат обезоръжени с всички средства. Два дни по-късно, на 11 декември, в 7 часа московско време близо 40 000 руски войници нахлуха в Чечения. Това бе началото на първата чеченска война.

След ожесточени боеве за всяка улица и масирани бомбардировки на 19 януари 1995 г. столицата Грозни премина в руски ръце. Сепаратистите се оттеглиха в непристъпните планини и продължиха с партизанските си акции. На 14 юни 1995 г. чеченски бунтовници под ръководството на полевия командир Шамил Басаев окупираха болницата в град Будьоновск, в южната част на Русия, и взеха за заложници 123-ма души. Половин година по-късно при подобна сепаратистка акция в Первомайское загинаха близо 200 души.

Междувременно руските части в Чечения предприеха масирано "прочистване" от сепаратисти в селата и градовете, при което според правозащитни организации се е стигнало до сериозни нарушения на човешките права на мирното население. Военните действия продължиха с променлив успех, като руската страна многократно обявяваше, че е разгромила окончателно бунтовниците.

След 21 месеца боеве, през август 1996 г., чеченският президент Аслан Масхадов и тогавашният секретар на руския Съвет за сигурност Александър Лебед подписаха мирно споразумение, с което се отлагаше с пет години уреждането на статута на Чечения. То сложи край на първата чеченска война, отнела живота на 80 000 и превърнала в руини републиката.

През 1996 г. Русия изтегли войските си от Чечения. Но намеренията на Москва с този документ да си осигури поне временно стабилността на региона се провалиха. Правителството на Масхадов се оказа неспособно да наложи ред и да възстанови републиката. Бившият чеченски премиер Шамил Басаев се отдели от него и се съюзи с уахабитите под ръководството на йорданеца Хатиб Абдулрахман. Тяхната цел бе да създадат чеченско-дагестанска държава и да прогонят руснаците от региона.

В края на лятото през 1999 г. ситуацията се изостри на няколко фронта. Чеченски бойци предприеха редица нападения срещу руски постове по границата с размирната република, убивайки войници и полицаи и отвличайки мирни жители. Официалният руски пратеник в Чечения генерал Генади Шпигун бе отвлечен със самолета си на път за Москва. През август уахабитите начело с Басаев и Хатаб се опитаха да нахлуят в Дагестан и да обявят "ислямска република Кавказ". Положението се изостри допълнително от няколкото бомбени атентата срещу жилищни сгради в Русия, при които загинаха над 300 души.

Москва обвини за терористичните удари чеченските сепаратисти и през есента на 1999 г. отново въведе войски в Чечения, обявявайки операцията за "антитерористична". И пак високопоставени руски военни се кълняха, че военната операция срещу терористите ще приключи за седмици.

В отговор на руските въздушни удари срещу техни крепости и прочистванията чеченските бунтовници продължиха с нападенията срещу федералните сили. Назначената през юни 2001 г. от Кремъл временна чеченска администрация начело с Ахмад Кадиров също не успя да наложи ред в републиката. В средата на август 116 руски военнослужещи загинаха, след като хеликоптерът им бе свален от чеченски бунтовници. Сблъсъците продължават и до днес, макар Москва многократно да уверяваше, че всички големи "бандитски формирования" са разгромени.

Междувременно правозащитни организации отново сигнализираха, че мирното население е подложено на системен тормоз от руските войници. На бял свят излязоха данни, според които стотици цивилни чеченци са били убити без съд и присъда. Съществуват сериозни подозрения, че част от руските военни също нямат интерес от приключването на военните действия, тъй като печелят добре, като продават оръжие на чеченските бунтовници или охраняват нелегалния износ на нефт и петролни продукти от Чечения.

Понастоящем републиката е смятана за един от най-големите центрове на наркотрафик в света. Чеченски групировки се занимават и с нелегална търговия с оръжие, с печатане на фалшиви пари, отвличания за откуп, взимане на заложници и други престъпления както в републиката, така и в чужбина. Обстановката на ужас и насилие в републиката принуди стотици хиляди чеченци да се изселят в съседни райони, главно в Ингушетия.

Равносметката: Чечения, която по съветско време бе един от най-богатите и предприемчиви райони на СССР, с големи залежи на петрол и природен газ, плюс петролопроводи и газопроводи от каспийския регион, се превърна в опустошена земя, изровена от бомбардировките. След десетилетие на междуособици и две войни в края на миналата година населението на републиката наброява 250 000 души срещу 1 200 0000 през 1990 г. Столицата Грозни сега има 14 000 жители срещу 364 000 през 1990 г А краят на конфликта все още не се вижда.

По БТА