Чечения в центъра на борбата между клановете в Кремъл

През зимата на 1999 -2000 г., когато Чечения под бомбите помогна за избирането на Владимир Путин, въпросът за средствата, които биха допринесли той да бъде преизбран след четири години, не занимаваше никого. Дебатите противопоставяха тези, които вярваха на обещанието му "да преследва терористите до дупка", и другите, които смятаха, че е способен, веднъж взел властта, да преговаря с бунтовниците.

Имаше обаче и такива, които виждаха по-далече: приближен на "семейството" - олигарсите около Борис Елцин - заяви тогава, че избирателният сезон 2003 - 2004 "без съмнение отново ще се върти около темата за Чечения".

Как можеше да се допусне, че тя ще продължи още 4 години? Вярно е, че броят на всекидневните загуби вече е сведен на по-малко от десетина души. Чечения обаче продължава да живее в атмосфера на ужас (среднощни отвличания, изтезания, трафик на трупове) според най-представителната сред руските и чеченските асоциации за защита на правата на човека. Тя призова да бъде бойкотирана симулацията на свободни президентски избори в Чечения на 5 октомври.

Кремъл организира тези избори, казват правозащитниците, с надеждата "да не се говори повече" за републиката по време на изборите в Русия. Всичко обаче сочи, както предсказа приятелят на "семейството", че тези надежди са напразни.

Първата причина е в радикализирането на съпротивата, чиито главни военни лидери затънаха в "ислямския глобализъм". И това не трябва да учудва никого, след като такива предупреждения бяха отправяни още по време на първата чеченска война 1994 -1996.

От тогава "светският" президент Аслан Масхадов, избран под патронажа на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа през 1997 г., беше системно изолиран от ОССЕ и тласкан в ръцете на международните ислямисти, които единствени му предлагаха помощ.

След 11 септември 2001 г. всички външни министерства подеха кремълския рефрен: чеченските бандити са международни терористи и извършваните от тях самоубийствени атентати са признак за слабост. Така бяха отречени отново фактите, че младите чеченци, които не могат да избягат от страната, са принудени повече от всякога или да се запишат в проруската милиция, или да се присъединят към чеченските бойци. И след като трябва да се умира, по-добре е да го направят с идеята, че ще отидат в рая при своите.

А медийното или действително присъствие на интернационала на ислямските терористи само би помогнало опразнените места да се запълват.

Лидерите на чеченските бунтовници не са се появявали пред журналисти от три години, но интернет-сайтовете им продължават да предават две послания. Едното, предназначено за Запада, е от привържениците на Масхадов, които критикуват атентатите срещу цивилни, а другото, на ислямистите възхвалява самоубийствените атентати, като се твърди обаче, че целите на атаките са само военни, а цивилните жертви се приписват на руските служби за сигурност.

Един от сайтовете на бунтовниците разпространи неотдавна интервю с Абу Уалид, саудитеца, наследил съотечественика си Хатаб, убит през 2002 г. В него Уалид дава два съвета на "мюсюлманските си братя в Ирак": да извършват самоубийствени атентати (каквито тогава още не бяха започнали) и да не се поддават на изкушението да влизат в иракските военни части, създадени от американците.

Какъв интерес обаче имат чеченските сепаратисти да се афишират открито като вдъхновители на "оста на злото", след като в същото време търсят подкрепата на Запада за план за решаване на кризата, подобен на този в Косово - международен протекторат и отлагане на независимостта? Между бунтовническите шефове "националисти" и "ислямисти" има развод, макар че на място разногласията може да се потискат.

Друго обяснение е, че ислямисткият сайт се поддава на игрите на Кремъл и по-точно на бившия му сив кардинал Борис Березовски. Чеченските връзки на олигарха вероятно не са изчезнали, откакто той живее принудително в Лондон, откъдето продължава опитите да се намесва в руската политика чрез чеченския конфликт.

Това дава възможност за друг прочит за малко вероятния мир в Чечения. Руският политически живот, приспан от растящ авторитаризъм и високите цени на петрола, изглежда, се "стабилизира" в началото на годината. Всички предвиждаха отегчителни избирателни кампании през есента за законодателните избори и през пролетта на 2004 г. за президентските, спечелени предварително от бившия подполковник от КГБ.

Но този "сценарий на инерцията е атакуван от две страни", пише аналитикът Дмитрий Орешкин в Московские новости. "От Лондон, където Борис Березовски не пести нито сили, нито средства, за да може чеченската съпротива да припомня възможно по-често за неизпълненото президентско обещание от 1999 г. да ликвидира тази съпротива. И от руските специални служби, които, съзнавайки, че тероризмът неизбежно ще се активизира още с приближаването на изборите, се опитват неистово да залъгват общественото мнение". С това Орешкин обяснява и версията за "заговор на олигарсите", лансирана преди съдебната кампания срещу собственика на Юкос - най-знатния олигарх Михаил Ходорковски.

Още дузина други обяснения бяха дадени за аферата Юкос, която, подобно на атентатите, помрачи небето на руското лято и накара наблюдателите да предрекат бурна есен. Общият знаменател на тези версии е, че Владимир Путин, запазил пълно мълчание по въпроса, вероятно не контролира клановете в президентската администрация, които продължават да водят ожесточена борба. Което съвсем не благоприятства вземането на решение в полза на мира.

Освен това всеки от тези кланове си има свой фаворит в надпреварата за чеченското президентство, въпреки че многообразието от кандидатури трябва само да легитимира победата на сегашния ръководител на проруската чеченска администрация Ахмад Кадиров. Победа, за която други проруски кандидати твърдят, че само ще продължи войната и мъченичеството на населението.

По БТА

Споделяне

Още от Свят

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?